Продължавайки темата за адаптацията, срещнахме много красноречив диалог, публикуван в “Майко мила”, който решихме да споделим с вас и да обсъдим, редно ли е това цялостно отношение към адаптацията на децата у нас или родителите понякога имат склонност да издребняват по тази тема?
“Здравейте, казвам се Диана и съм един много ядосан родител. Ядосана съм на безкритичните и примирени родители; на недоволния, но непротестиращ персонал; на директорите и кметовете, толериращи всичко това. Как мисля да го променя? Започвам от директора, с копие до районен и ресорен кмет. В краен случай – емиграция. Ето и един мой сблъсък с реалността.
Европейски съюз, 21 век, телефонен разговор между родител на дете в яслена възраст и директор на ясла, в която детето е прието по чудо след жребий:
– Добър ден! Г-жа … търся.
– Аз съм, няма кой друг да Ви вдигне на този телефон.
– Здравейте! Звънели сте ми от номера. Не знаех дали е само Ваш, или е служебен и някой друг също го ползва.
– Личният ми е.
– Добре, ще знам. Майка съм на дете, което скоро трябва да тръгне на ясла при Вас. Нямате сайт и не намирам информация за родителска среща и подробности за адаптацията, затова звъня.
– Ама каква родителска среща искате в тази пандемия, бе, госпожо? Работим от 1 септември и до 30 октомври детето трябва да дойде. Носите си документите и изследванията, за да ги видя и на другия ден тръгва.
– Без да познаваме персонала? Без да сме говорили за начина Ви на работа? Дори на двора ли няма да ни съберете?
– Ами елате, ако искате да говорим. Приемното ми време е от 9 до 14 часа.
– А адаптацията? Детето кога се запознава с персонала?
– Водите я и тръгва. Три дни до обяд, после цял ден.
– Да Ви кажа, разколебана съм.
– Ами както прецените, Вие решавате.
Разбрахме се да идем да говорим. Наистина ли това е грижа за деца в реномирана столична ясла? Наистина ли сме в ЕС и е 21 век?
И като се сетя, че племенничката ми тръгва в ясла с 3 страници план за адаптация, майка ѝ е с нея и има гарантирано място за всяко дете в града. На малко над 1000 км оттук…”