детската градина

Екипът на Детските градини потърси психолога Цветелина Зидарова, която ни разказва как да се справим с нежеланието на детето да ходи в детската градина.

Цвети, ти си психолог и специализираш по темата детско развитие и адаптация в детските градини. Дай ни няколко съвета по случай първия учебен ден в детската ясла или градина?

Първият учебен ден…това е много различно понятие за повечето деца, тъй като някои ще тръгнат на 16.09, други в началото на октомври, а трети чак през ноември. Първият учебен ден е „запознаване” с новото място. Както ние, започвайки нова работа знаем, че първият ден ще ни разведат из офиса, ще ни запознаят с колегите, ще ни покажат къде е кафе машината. За децата това е първата среща с новото място.

Ако родителите не са успели през лятото да отидат „на гости” в градината, е добре да се случи това сега. Детето да знае, че отива да види новото място, да се запознае с децата

Как да действаме в ситуация на нежелание детето да отиде в детската градина?

Моят опит показва два основни сценария. Единият е, когато детето влиза от началото с нежелание и плач. Страхува се и не допуска да опознае новото място. Този сценарий е по-благоприятен, тъй като детето, влизайки с недоверие и очаквайки много страшни неща, започва да открива и позитивите, да свиква с новото пространство, да разбира, че може да се справи там и не е толкова страшно.

Вторият сценарий е този, в който детето влиза много спокойно първият ден, може и вторият, но след това започва да плаче и с всеки ден става по-силен плача. Този сценарий се преминава по-трудно, тъй като детето е тръгнало с едни очаквания, които са претърпели разочарование и сега освен опознаването на новата среда, трябва да изгради и ново доверие.

Както и в книгата си пиша, плачът е много вероятно да се появи. Там, където може да е плавна раздялата, при нежелание на детето да влезе, е нужно да сте търпеливи, да покажете, че разбирате чувствата на детето, но вие сте избрали вече детската градина и ще останете там до определено време този ден.

Ако нямате плавен преход и детето плаче, правете бавни „бази” – „ще дойда след като поиграете с децата”, след това „ще дойда след като се нахраните” и така, с темпото на детето. Питайте за това колко плаче, след раздялата. Ако е плакало няколко минути и е спряло – няма много основание за притеснение. Ако не е спирало правите „бази”

Ако нямате плавен преход и детето плаче, правете бавни „бази”

Как да представим детското заведение на детето, ако то тръгва за първи път?

Как бихте искали да ви представят новата работна среда? Искате ли да ви кажат колко страхотно е, а после да се разочаворате? Или предпочитате да ви опишат реалността? Хубаво е да се разкаже ежедневието, да се направи даже рисунка, апликация на ритуалите, които то ще има в детската градина. За децата ритуалите са като часовник. Нищо не им говори -1 ч, 2 ч…Но ако им кажете, „Закусвате, после имате време за игра, след това миете ръцете и обядвате и тогава идвам”, детето ще знае точно кое след кое следва.

Яснотата дава усещане за сигурност.

Колко време е нужно на детето да се адаптира към средата в детската градина?

Това е изключително индивидуално и зависи от много фактори, които съм описала в книжката си. Но до 3 месеца, ако плачът не минава, а се засилва, е важно да се потърси консултация.

А как да действаме при по-крехките деца в яслите?

Отново с предварителна подготовка и „бази” увеличавайте плавно времето за престой. Важно е детето да затвърди позитивна представа от деня и да има усещането за „край”. Например, ако плаче 1 час, 2 ритуала и мама идва всеки път, то ще знае кое след кое следва и ще си го чака.

Когато обаче трябва да „чака” 6 часа, следващата сутрин ще се бори със „зъби и нокти” да не му се налага пак това цялото време да е там. Когато детето вече научи една база, се увеличава с един – два ритуала

Много хора се тревожат, че „ще свикне до обяд” и после ще му е трудно. Когато детето се чувства добре в новото пространство, то самото иска да остане още. Ако обаче се избърза, и то има проблеми или няма уменията за някои от нещата, които му се налага да прави през деня (схемата на детето вкъщи и в градината), тогава колкото и да увеличавате времето, то няма да е по-готово, а само по-тревожно.

Ти издаде книга по темата за адаптацията на децата в детската градина? Какво може да кажем на родителите за нея?

Прочетете я :). Това е книга, събрала моя опит, наблюденията ми и случаи, по които съм работила. Може да се припознаете в някоя от историите. Наскоро ми писа една майка, която ми благодари за това, че съм написала книжката и се е разпознала в някои от случаите. За мен това е най-ценното!

Защо родителите плашат децата с детската градина, вместо да ги окуражават?

Как се случва адаптацията в детската градина?

В повечето случаи родителите не знаят как да се справят със страха от плача на детето. Чувстват се безсилни и търсят всякакви възможности да го мотивират да ходи. Много често мотивацията се смята, че се случва от страх. „Тръгвай от площадката или си тръгвам и оставаш сама!”

Разчита се, че страхът провокира действие. И то е така, но последствията в дългосрочен план са други.

detskitegradini.com
Зад екипа на Детските градини стоят няколко много вдъхновени хора, които искат да направят деня ви по-информиран, по-весел, по-добър. -Контакт: info@detskitegradini.com