текст: Бакхус

Скоро надзърнах (по случайност) в седмичното меню на детска градина в наш крайморски град. Почувствах се във филм на ужасите – всяко изброено “ястие” будеше болезнен спомен, който ме удряше с кроше в стомаха, докато мозъкът ми предатревожни сигнали за бедствие. Оказва се, че кулинарните престъпления от миналото продължават да живеят в настоящето, а детската градина все още може да съсипе нечии представи дори за най-кадифеното фрикасе или за (иначе) вкусен сутляш. Ето кратка класация на най-страшните герои от детските кухни, чиито призраци обитават спомените ни:

Макарони със захар и сирене

Преди време приятелка ми разказа за неволно чут разговор между младоженци, които обсъждали меню за сватбата. Бъдещата булка настоявала за френски макарони, а младоженецът се разтрисал в конвулсии само при споменаването на “макарони за десерт” – толкова дълбоко бил белязан от спомена за преварена паста (макарони) в детската градина, тази лепкава пихтия, където между едро натрошеното сирене с мъка си проправят път кристалчета захар.

Руло “Стефани”

Запечената амалгама от кайма с яйчено-краставичено сърце е сред любимите ястия в много български домове. Този вариант на meatloaf-a е бил въведен за пръв път в Унгария от белгийската принцеса Стефани, омъжена за кронпринца на Унгария Рудолф Хабсбургски, която имала страст към кулинарията и настоявала, че няма нищо по-здравословно от прибавянето на варени яйца към което и да е блюдо. Осен това принцесата изобретила и патентовала съд за поддържане храната топла (бен мари) на спиртна лампа.

Детскоградинският аватар на рулото е толкова далече благородния си австро-унгарски предтеча, колкото и спиртната лампа от светлинния меч. Най-често каймата му има вяло-белезникав цвят, а жълтъкът на яйцето е поръбен с 50 нюанса сиво и се намира в компанията на дузина депресивно-съсухрени грахчета и три предали Богу дух крастявички.

Пиле фрикасе

За да се приготви истинско, фино фрикасе са необходими няколко часа добре планиран труд, който в крайна сметка дарява кадифена наслада от балансиран сос с лека киселина и омайна нотка масло. Мога да се обазаложа обаче, че повечето хора, които са имали досег с “фрикасе” от детска градина никога през живота си не биха опитали истинско такова. Винаги биха отклонили препоръката на който и да е гурман с лека снизходителна усмивка, или биха се запитали “какво направих, че да заслужа това!”. Не би ги убедил дори фактът, че това e било любимото ястие на Ейбрахам Линкълн.

Супа-спанак

Задължителната супа от спанак преди задължителния следобеден сън заема почетна позиция в кошмарите, особено ако е придружена с класическата заплаха “ако не я изядеш, ще ти я изсипя във врата”. А би трябвало да се използва единствено и само за специални ефекти на филмов сет – за мозък на зомби или зеленикаво-кафява кръв от извънземно.

Сандвич с “шопски хайвер”

Този “пастет” е като морското свинче – нито е шопски, нито е хайвер. Изварата като основа не е наистина нещо, което би накарало някое дете да подскочи от удоволствие, а когато към нея се прибави червен пипер и майонеза – “удоволствието” става незабравимо и споменът от него води до чувство непреглъщаема топка в гърлото.

Сандвич “Родопска закуска”

Родопската закуска е братовчедка на шопския хайвер – просто към изварата и майонезата е добавена чубрица за цвят и планинско звучене. Съществуването й (под номер 378 в рецептурниците) е голямо недоразумение, защото прибавянето на майонеза към извара трябва да се класифицира като углавно престъпление.

Кисел

Едно от най-старите славянски ястия, киселът, някога е бил приготвян от закваска на ръжено брашно във вода и добавяне на киселички плодове – оттам и името, което идва да подчертае кисело-тръпчивия привкус. Съвременният вариант на нишестена основа не е нито наистина кисел, нито наистина вкусен. За “вкуса” на кисела от детската градина трябва да се измисли нов термин.

Сутляш

Може би най-големият грях на рецептурниците от детските кухни е, че създават трайно лоша слава на сутляша. Някои легенди твърдят, че рецептата е измислена от австрийския граф Франц Фердинанд фон Траутмандорф, който толкова обеднял, че се наложило да предложи на гостите си последните остатъци, с които разполагала готвачката му – мляко и ориз. Разбира се, тази легенда е пълна измислица – сутляшът е деликатес на Балканите и в Близкия изток от незапомнени времена, а в Далечния изток се мълви, че Буда е получил просветление след като хапнал именно купичка дъхаво мляко с ориз.

Истинско щастие е, че Буда не е ходил на детска градина.

П.С. Паметта, оказа се, има склонност да изневерява, когато става дума за дълбоки травми – бяхме пропуснали няколко особено пронизващи блюда, за които ни напомнихте. Благодарим и черпим със:

Мазна супа топчета за първо, зелен фасул с дебели, зъбоустойчиви “конци” за основно ястие и пясъчен грис (или грис-халва) за десерт!

Зад екипа на Детските градини стоят няколко много вдъхновени хора, които искат да направят деня ви по-информиран, по-весел, по-добър. -Контакт: info@detskitegradini.com