Споделяме историята на Петя, майка и журналист

“Няколко думи за моето преживяване с градината. Раждането е само началото на поредицата раздели с детето. След това е отбиването, а началото на детската градина (или яслата) е 3-тата. За мен най-трудна и предизвикателна. Семейното ни решение беше детето да е у дома до 3-годишна възраст и не съжалявам за това. Далеч по-осъзната, отколкото на две, но все така труден период (макар в някои моменти повече за мен, отколкото за нея).

Не подозирах колко по-продължителни ще станат вечерните ни приспивания, заради емоции, преживявания. И един живот, в който вече не участвам. Не бях подготвена и за истериите, продължителния плач и крещенето след като е била, казват, изключително спокойна през целия ден в градината. Всичко беше ново за мен. Макар да знам, че е нормално след цял ден потискане на усещанията в новата среда, с новите правила и новата рутина.

За адаптацията знаех, че ще има плач. Но не очаквах колко сълзи аз ще излея.

Как ще си поглеждам телефона на всеки 30 минути и ще съм на “полусъединител” дали няма да ми се обадят, че трябва да я прибера, защото не може да се успокои. А вината… Вината, че оставям детето на други хора, различни от семейството, които няма да се погрижат за детето ми, ме разпокъсваше като мелачка.

От дистанцията на времето – спокойно мога да кажа, че въпреки адаптацията и на детето, и на мен, любовта, търпението и доверието помежду ни е все така на първо място и съм готова да посрещам трудностите с всичко ново, което идва с порастването. Нашето порастване.

Пътят не е лек, но носи нови емоции и безкрайни открития за цялото семейство! Пожелавам ви кураж и много търпение.”

Как се справяте с адаптацията или ако вече е зад гърба ви, кое ви помогна?

Зад екипа на Детските градини стоят няколко много вдъхновени хора, които искат да направят деня ви по-информиран, по-весел, по-добър. -Контакт: info@detskitegradini.com