Среден 3.09 е общата оценка за работата на държавата и институциите през 2020 година в грижата си за децата. Същата е средната оценка и за изминалото десетилетие. Това стана известно при представянето на десетото поред издание на мониторинговия доклад “Бележник: Какъв е средният успех на държавата в грижата за децата” на Националната мрежа за децата.
Бележникът е независим доклад, който оценява напредъка на държавните политики за деца чрез анализ, основан на факти и данни, в 9 области и включва и конкретни препоръки за бъдещата работа на държавата и институциите в тях:
Участие на децата,
Благосъстояние на децата,
Семейна среда и алтернативни грижи,
Закрила от всички форми на насилие,
Правосъдие за деца,
Ранно детско развитие,
Детско здраве,
Образование,
Спорт, отдих и свободно време.
Автори на Бележник 2021 са 39 експерти от гражданските организации и 7 външни оценители. Чрез проведените анкети във формирането на оценките и препоръките се включиха и 700 деца, млади хора, родители и професионалисти, както и децата от Националния Юрочайлд форум.
Акцент в Бележник 2021 е как пандемията се отрази върху благосъстоянието на децата във всички области. Пандемията направи още по-видими пропуските и липсата на координация между отделните системи. Децата не бяха приоритетна група за подкрепа в нито един момент. Влошените икономически и социални условия повишиха риска от изоставяне на деца. Пълното затваряне на детските заведения доведе до сериозни затруднения за хиляди родители.
Неприсъственото обучение повиши риска от отпадане от образованието на деца от маргинализираните групи и силно затрудни децата с увреждания.
Детското здраве и достъпът до здравни грижи бяха сериозно компрометирани, възникнаха рискове за детското психично здраве. Част от противоепидемичните мерки бяха въведени без отчитане на негативните ефекти върху здравето на децата. Затварянето и социалната изолация доведоха и до съществено увеличаване на нивата на домашно насилие.
За първи път в рамките на мониторинга беше направен анализ на финансовите инвестиции на България в децата за последните четири години. Между 2017 и 2020 г. разходите за децата и семействата увеличават дела си в БВП от 4.1% на 4.7%, отбелязва анализът. Ръстът се дължи изцяло на нарастване на средствата за образование, като средствата, предназначени за здравеопазване, дори са намалили дела си в БВП с 0.1 процентен пункт. Ако за всяко дете се отделяха поравно средства, през 2017 г. това биха били 3344 лева на дете, което се равнява на 3.95% от БВП, или 7.6% от всички публични разходи. През 2021 г. това биха били 4718 лева на дете, което се равнява на 4.7% от прогнозния БВП и 11.7% от очакваните общи публични разходи. Пълният финансов доклад ще бъде представен скоро.
Освен оценките за миналата година, тазгодишното издание “Бележник 2021” съдържа и обзор на постигнатото в детските политики през последните 10 години, като са изведени основните акценти, проблемните области и успехи за десетилетието. Резултатите от оценките през годините сочат, че все още липсва цялостна визия за благосъстоянието на децата в България. Нещо повече – през последните четири години се наблюдава влошаване на ситуацията във всички области, засягащи политиките за деца, и сериозно отстъпление от поетите ангажименти за гарантиране на правата им.
Оценките по области и основните изводи от доклада потвърждават анализа:
Участие на децата – Среден 3.06
Продължават да липсват координирани усилия за насърчаване на участието на децата във формирането на политики и взимането на решения, които ги засягат. То остава на училищно ниво и е водено в голяма степен от възрастните, пише в доклада.
Благосъстояние на децата – Среден 3.19
Без Национална стратегия за детето продължават да липсват интегрирани политики и цялостна визия за преодоляване на детската бедност, като делът на бедните трайно се увеличава, се отбелязва в анализа. Задълбочават се демографските проблеми, свързани с миграцията и разслоението на обществото. Социалната подкрепа е неефективна.
Семейна среда и алтернативни грижи – Среден 3.12
Пандемията и свързаните с нея ограничения създадоха трудности за семействата и децата в алтернативна и резидентна грижа. Децата в институции и децата бежанци бяха изолирани за дълги периоди почти напълно от света, което затрудни процесите на закрила и извеждане в приемна грижа и осиновяване.
Закрила на детето от всички форми на насилие – Среден 3.07
Продължава тенденцията за увеличаване на случаите на деца, жертви на насилие и липсата на превенция. Все още няма достатъчно достъпни услуги за пострадали от насилие деца, се подчертава в анализа. Ситуацията на дистанционно обучение постави в още по-голям риск децата и отвори въпроси за киберсигурността и тормоза в дигитална среда.
Правосъдие за деца – Среден 3.1
2020 г. не отбеляза напредък в реформата на съществуващата система на правораздаване спрямо децата. Министерството на правосъдието не посочва планове по придвижване на Закона за възпитателните мерки спрямо непълнолетни, нито дава надежда за скорошна отмяна на остарелия Закон за борба с противообществените прояви на малолетни и непълнолетни.
Ранно детско развитие – Среден 3.22
Проблемите с недостига на специалисти и липсата на координация между системите остават нерешени. Няма развитие по приемането на Националната стратегия за ранно детско развитие. Мерките, свързани с епидемиологичната ситуация, влошиха съществено грижата в родилните и неонатологичните отделения. Няма развитие и в областта на ранното детско обучение и грижа.
Детско здраве – Среден 3.09
Една от водещите теми през годината беше създаването на Национална гражданска инициатива “За истинска детска болница” и поетият от правителството ангажимент да построи съвременна детска болница. До края на 2020 г. обаче перспективите за реализация на изцяло нов, отговарящ на всички изисквания проект, остават минимални. В същото време качеството на здравните грижи и достъпът до тях беше силно ограничен, а физическото и психичното здраве на децата се влоши като резултат от дългата изолация и дистанционното обучение.
Образование – Добър 3.71
В началото на пандемията система успя за сравнително кратко време да организира неприсъствената форма на обучение, но до края на годината останаха проблемите с липсата на цялостен обхват на всички групи ученици, недостига на електронни устройства и интернет връзка, липсата на достатъчна подкрепа за децата със специални потребности и децата от маргинализирани групи. Здравното и сексуалното образование останаха на заден план.
Спорт, отдих и свободно време – Среден 2.75
Възможностите за спорт и структурирано оползотворяване на свободното време за деца бяха практически блокирани през по-голямата част от календарната година. Правителството не положи никакви усилия за компенсиране на липсата на извънкласни занимания и спортни тренировки. За сметка на това публичното говорене беше насочено към децата като вирусоносители, което допълнително влоши психологическото напрежение върху тях и даде повод за повече ограничения.
