Как начинът, по който е структурирана държавната образователна политика, предопределя структурата на самото общество?
Умеем ли да питаме децата за мнението им по въпросите, които касаят тяхното ежедневие и учене?
Детството – даденост или социална конструкция?
Тези трудни въпроси повдига една нова инициатива – “Визия за децата”, която се провежда в рамките на по-широк формат с надслов “Демокрация и образование”. В момент, когато МОН и МЗ отново усилено говорят за реформи в образованието и грижата, ”Визия за децата” поставя темата в по-различна светлина: нужно е да отстояваме и развиваме политики, които включват децата и техните семейства, вместо политики за децата. И още: ако искаме да променяме настоящето (а от там – и бъдещето) на нашите деца, трябва час по скоро да разплетем възела, в който са усукани близкото минало и днешното общество и образователна система.
За да насочат публичното внимание към тези процеси, организаторите Нора Гавазова (експерт по ранно детско развитие) и Марияна Георгиева (образователен психолог и обучител) са намерили политическа подкрепа в лицето на Цветелина Симеонова-Заркин (“Продължаваме промяната”, народен представител в 47-мото и 48-мото НС) и са избрали да подходят към темата “от долу нагоре: от децата към възрастните; от общностите към законотворците; от периферията към столицата на страната”.
Детството като демократична конструкция — отворена покана за включване във “Визията за децата”
До есента предстоят още 5 градски работилници за “Визията”. Паралалено, инициаторите канят за участие интелектуалци, писатели — хора на изкуството, които имат изявен глас по темите на детството; както и учители в различни образователни пространства, които да проведат дискусии с деца от всички възрасти по въпросите на изследването.
* До момента, усилията им се подкрепят от “Продължаваме промяната”, а организаторите се надяват да привлекат за каузата си и останалите политически сили. Финалният им доклад ще бъде представен пред местната, изпълнителната и законодателна власт. Крайната цел е да бъде иницииран устойчив дебат за нормативна рамка и финансови механизми, които да гарантират осъвременяване и демократизиране на условията за развитие и учене на децата в България.
* Ако принадлежите към някоя от тези групи, можете да се свържете с организаторите на “Визия за децата” на foundation@kaleidoscope.bg или https://www.facebook.com/FoundationKaleidoscope/ за насоки за участие.
Ранното ангажиране е ключово
Ако искаме да живеем в демократично общество, способно на морални избори и отговорност, ранното ангажиране е ключово. Изграждането на реални връзки между избор и отговорност; между критическо мислене, процеси на учене и политики за образование стои в основата на прехода към ефективна демократична образователна система — преход, който България все още не е направила. “Визия за децата” има за цел да “побутне” тези процеси и да демонстрира, че правото за съвместно вземане на решения трябва да бъде дадено и укрепвано много рано в живота на децата. Детето, което знае, че гласът му се приема сериозно, е мотивирано да допринася не само за ученето си, но и за процесите на общността. То израства с усещането, че е част от едно “по-голямо Цяло”… А самите детски гласове, събрани за “Визията”, звучат, например така:
Елизабет С.: Приятно ми е в градината да ни е нормален денят. Да играем, да правим задачи, да стоим в кръгче, да строим…
Алмира Д.: Когато излизаме на екскурзия с учителите.
Ева Т.: Да стоим тихо и да рисуваме.
Митко Т.: Да се пльосваме в басейна!
Хана К.: Обичам моето легло, да си лежа.
Ариела Ф.: Аз много обичам да ям супа и да я готвя.
Теа С.: Аз обичам да беля краставици за таратор с белачка!
Максим И.: Аз обичам да работя с пясък.
Мишел Б.: Важно е децата да ходят на градина, за да учат буквите, да не се бием, да не се хапем…
Максим И.: За мен е важно да ходя на градина, защото ако нямаш приятели е лошо!
Теа С.: Децата са семейство.
Ава С.: По-малки сме от възрастните. Те работят, ние ходим на градина…
Този откъс от диалог с деца на възраст между 2 и 6 години е един от многото, които се провеждат по места от учителите в градини, занимални и училища, приели поканата на инициаторите да участват в изготвянето на “Визията”. Диалозите се документират и анализират от авторите на проекта, които извеждат значимите опорни точки в живота и ученето, от гледна точка на самите деца. В случая, това са:
— детската градина като специално място за игри и отговорности (“играта е детската работа”…), общуване и тишина, активност и сътворяване;
— наситените съвместни преживявания на открито;
— истинската храна и участието в приготвянето ѝ;
— усещането да си част от учеща общност, която функционира на принципа “семейство от приятели”…
Как думите на децата намират отклик в представите, които родителите и учителите имат за детската институция? Или пък, в самата реалност на практиките в образователната система?…
Авторите анализират пресечните точки и работят по карта на демократичнитеценности по отношение на децата и ученето в българското общество. Стремежът им е да формулират съвременна визия за системни политики, които да насърчават детските потенциали цялостно, систематично, от долу нагоре (от ранното детство към следващите образователни етапи) и равномерно сред всички прослойки на обществото.
