Днес ви срещам с Таня Иванова – рехабилитатор на слуха и говора с над 13 години опит. Таня е автор на авторския комплект „РечеЗвук“. Той е плод на усиления труд и опит в работата й с деца и е създаден с цел да прекарате качествено, забавно и развиващо време с тях.
Развивайки се като майка-предприемач, фокусът на Таня е върху създаването на качествено и полезно съдържание, подходящо за както за майки, така и за специалисти, за забавно време с децата, ресурси, които увличат и се харесват. Така се появила идеята за развиващия комплект – обединяването на картите „РечеЗвук“ и книжката, заедно с останалите ресурси на Таня в един продукт.
Таня, ти си рехабилитатор на слуха и говора и специален педагог над 13 години, с какви деца работиш и кой може да потърси помощта ти?
Като ресурсен учител съм работила с деца и ученици с различни потребности, като рехабилитатор на слуха и говора – предимно с деца и ученици със слухова загуба и такива с езиково-говорни затруднения. Достъпна съм за консултации с родители и учители, специалисти, работещи с деца и ученици, които регистрират затруднения и/или задръжки в детското развитие – слухови, езикови, когнитивни, социални, академични.
В последните години сякаш е станало тенденция децата да забавят проговарянето, как да се справи с това като родители и за какво да следим, ако се притесняваме и от поведенчески особености?
Да, така е. Нормата се измества. Важно е родителите да общуват с децата, да има диалог, разнообразни теми на разговор. Да говорят с тях, а не на тях. Да ползват правилна реч, да бъде разбираема, да гледат детето, когато му говорят – най-добре е да бъдат на нивото на неговите очи. Да му дават достатъчно време да помисли и да им отговори, ако задават въпрос. Да разказват какво и как правят, защо. Важно е детето да има изграден режим и навици, да се храни добре (има случаи, в които деца на 3 години все още консумират пасирана храна), да бъде стимулирано да общува. За всяка възраст има маркери, по които се водим при развитието на детето. Най-общо казано следим физическо развитие, двигателна дейност /фината и груба моторика/, възприятия и когнитивни процеси, слушане и разбиране на речта /това, което му казваме/, продукцията на детето /това, което то ни казва и как го казва/, взаимодействието му с околните и средата, играта му.
Често поведенческите особености са свързани със задръжка в езиково говорната и/или познавателна сфера. Когато детето няма начин за общуване и се затруднява да споделя/изразява своите мисли и желания или когато не знае как да се държи в определена ситуация, не е наясно какво се очаква от него. Полезен ход тук е предварително обясняване за предстоящата дейност – къде ще се ходи, защо, какво се очаква от детето като поведение. Тази предварителност дава спокойствие. Понякога тръшкането е следствие от неуспешен опит на детето да кажа нещо, от неразбиране от наша страна, при желание за привличане на внимание, несигурност.
Какво би консултирала родител, който се тревожи, че детето му изостава?
Първо изслушвам – защо мисли така; какво е видял, за да се тревожи; какво прави/ не прави детето. След това получавам информация за детето, за семейната среда, за неговите игри и взаимодействия с останалите. Необходимо ми е и време за наблюдение на самото дете, преди да отговоря и да дам каквато и да била насока. Всяко дете е уникално и се развива с индивидуални темпове. Което обаче, не е би следвало да бъде успокоение, ако наистина се забелязва задръжка в развитието.
Във всеки случай на притеснение, тревожност относно развитието на детето, бих посъветвала родителя да направи консултация със специалист.
Разкажи ни за проектите покрай твоята работа.
Като човек на практиката, работещ на терен, често създавам материали за децата, с които работя. Първоначално си ги ползвах само аз. Виждайки че са интересни за децата и полезни за познати и колеги започнах да ги споделям. Процесът на измисляне, оформяне и създаване ми хареса. С годните събрах доста ресурси на много различни теми. Натрупах опит. Исках да направя нещо мое си. Продукт, който да е достъпен и полезен, както за терапевти/ специалисти, така и за родители. Който имам свободата да оформя според моите виждания относно работата с деца и ученици, а именно да бъде забавно и под формата на игра. Така създадох карти „РечеЗвук“ – карти с упражнения за правилна артикулация и произношение на говорните звукове, развитие на въображение, фонематичен слух, фина моторика, които са в кратки рими. Мерената реч /инструкциите в рими се приемат много добре от децата/. Те са удобни за съхранение и подходящи за учене чрез игра. Изпитани първо с Вики (моето дете), тествани от колеги.
С порастването на Вики и градинския му период, пък видях необходимост от продукт, който да обхване сферите на детското развитие в този възрастов период – 3-6 години.
С него играем много – обичам да му подготвям занимания и игри, предизвикателства, задачки за изпълнение. Готвим, създаваме проекти, изследваме света и средата. Споделяме време и приключенстваме. Мисля, че отделеното време с децата е най-добрата инвестиция в тяхното развитие и оформяне на личността им.
Исках да споделя опита си освен на специалист и на майка. Да споделя идеи за игри и занимания с детето, които подпомагат неговото развитие. От родител за родител. И създадох своята първа развиваща книжка с игри и задачки за малки и големи приключенци /3-6 години/. За нея Вики помогна с идеи. Отзивите, които получавам от картите и книжката, ме вдъхновяват и мотивират да продължа с моите авторски проекти. Работя над няколко – сборници с упражнения към картите РечеЗвук и нови карти, които са почти на финала. Надявам се да ги представя до 1-2 месеца. Планирала съм и създаването на още две развиващи книжки – 0-3 и 7-10 години. Толкова ми харесва, че си мечтая за едно малко издателство и пространство, в което да представям авторски продукти на стойностни, истински и добри хора.
Как се справят учителите с приобщаването на деца със СОП?
Приобщаването е процес. Той е желание за промяна, за подпомагане, свързан с адекватана подготовка и всеотдайност, с ангажираност на родителите, екипност и добра комуникация между страните. Често е предизвикателство. За учителите, за родителите, за специалистите, дори и за самите деца. Аз избирам да се фокусирам върху положителните примери, върху хората, които искат и полагат усилия това приобщаване да се случи. Харесват работата си и обичат децата, уважават ги. Работят с желание и се борят с трудностите. Решени са да дадат всичко от себе си, търсят помощ и подкрепа. И тогава нещата се случват. Необходимо е време, знания, промяна на нагласите, мотивирани специалисти, информирани родители.
Екранното време на децата до каква степен влияе на развитието на речта? В това число включвам и телевизора.
По тази тема има много информация, изследвания, препоръки. Дори се категоризира като зависимост. Гледайки детски филмчета, децата са пасивни консуматори на случващото се. Не общуват с околните, от които да трупат думички в своя речник, не наблюдават поведение, на което да подражават, нямат умения за създаване на социални контакти – запознанства, игра, общуване, на начини за създаване и поддържане на приятелства, взаимодействие с околните.
Децата се превъзбуждат от свръхстимулацията и стават раздразнителни.
Влошава се качеството им на сън, начина на хранене. Променят поведението си. Съветвам екранното време да бъде ограничено, според възрастта на детето. Да бъде споделено и от възрастен – да гледат заедно, да обсъждат това, което гледат, да го разказват. Езикът да бъде български. Да има контрол над това, което се гледа.
Ти си майка на прекрасно момче, как се справяш ежедневно да намираш полезни и интересни занимания?
Благодаря ти. С Вики е лесно. Той може да се заиграе с всичко и навсякъде. Помагат ми неговата любознателност, въображение и креативност. Желание за знание. Водя се по неговите интереси, чувам идеите му, неговите предложения. Чета книги за детско развитие, родителство. Купувам му енциклопедии, книги с експерименти, книжки според неговите интереси. Развиващи играчки и игри, които можем да използваме по най-различни начини. Разхождаме се, играем навън с подръчни материали. Гледаме и филмчета, които после той рисува, преразказва, обсъждаме или пък аз ползвам героите и изготвям работни листи с тях – лабиринти, упражнения, задачи. Децата са невероятни – интуитивни, мъдри, емпатични и искащи да знаят.
