Майка се оплака от частна езикова детска ясла “БИЗИ ЛЕНД” в интернет. Ето какво разказа тя икакво споделят други родители и отговорът на самата градина.
“Пускам този пост, крайно негативен и отрицателен, след един месец посещение в градина, за която се чува и пишат само страхотни неща. Лично се уверих как рекламата продава. Става въпрос за Бизи Ленд, филиал Омуртаг. Наясно съм колко доволни има и как ще ми скочат много от тези хора. Моята цел е да предпазя следващите като мен, които могат да се подведат по лицемерно поведение и празни обещания от страна на директорката – Ивон Спасова.
“Всичко започна август месец, когато изявихме желание детето ни да посещава заведението. Точно подведена от прекрасни коментари в интернет. На срещата директорката беше мила, отзивчива и съгласна на всичко. Каза, че хващаме последното място и повече места няма. Платихме капаро с уговорката детето на 2.6 години да тръгне през октомври месец. Държа да кажа, че детето говори ясно като възрастен с изречения, води се свободен разговор с нея, в който се разбира всичко, вкл. Г-жа Спасова се изненада колко свободно се говори с детето. Детето е от година без памперс и казва винаги.
Увери ни, че са не повече от 12 деца в група, а когато са болни и по – малко. С 2 педагожки и една помощник – възпитателка Увери ни, че детето може да носи играчка и чувалче за сън. Смееше се и обясняваше как така си имат цяла зоологическа градина, защото на всеки е позволено. Питахме относно извежданията навън – каза, че всеки ден са в парка – ако не два пъти, задължително един. Имали малък двор и предпочитали децата да са в парка всекидневно. (дворът беше малък, мръсен, със старо барбекю в ъгъла, със счупени играчки и циментова неравна настилка, всичко , но не и двор за градина).
Плуването било безплатно – само транспортът се плащал – това бе казано на още две мои познати. Детето ми приема добавки – желязо и б12. Питахме има ли опция за меню без захар и млечни, защото не може да ги консумира. Увери ни, че е медицинско лице и е съгласна с това, няма да има никакъв проблем. Кухнята е с лицензиран детски диетолог, а захар нямало така или иначе (за това също беше сигурна).
Казах, че детето има леки стомашни неразположения и държа да знам какво е хапвала – не количество, а вид на храната. Нямало проблем. По време на разговора детето ни беше в общата стая с педагожката. После беше щастлива и разказваше как иска вече да ходи. Два месеца я подготвях за адаптацията , минавахме оттам и знаеше, че ще стои през деня и винаги може да говори с госпожите при проблем, сама тя не спираше да пита кога вече ще ходи. Тръгна в началото на октомври. Първите четири дни беше щастлива, разказваше, показваше. Сърдеше ми се, че първите дни не я оставям да спи с другите деца. На 3тия ден заспала бързо и лесно, после видимо беше наспана.
На петия ден започна да разказва, че не иска баба Окси – да я гледа, страх я е. Ние за такава баба не знаехме. Никой не ни представи персонала, знаех, че е нов. Две млади „миски“ се занимаваха с децата – Лили и Боби, детето ми каза името им. При опити да говоря и искам информация – всичко било наред, нямало нищо за казване. Всеки ден това им бяха репликите. Детето ми ставаше все по – нервно и уплашено, започнаха кошмари, в които говореше: „Оставете ме, пуснете ме“.
В края на петия ден я взех, каза, че я боли много корема. Изходи се навън и направи пролапс на дебелото черво и ануса за пръв път през живота си. Може да си представите шока на улицата, докато детето ви да ака и да видите от напъване как излиза дебелото черво и ануса. Педиатър потвърди, че е от лошо хранене и запек, а детето у дома е с домашна храна и никога не сме стигали до там.
Поисках да я избърша – каза, че я боли и я бършат силно и „лошо“ в градината, дупето й беше много зачервено видимо от бърсане. След като питах госпожите – не заеха, че не може да яде млечни. Самото дете каза, че яде много хляб. На първия ден беше с обрив по раменете и гърдите. Каза, че е яла палачинки с „много“ шоколад. Питах госпожите и ми потвърдиха, при което помолих да не яде никакъв шоколад и захар отново. Г-жа Спасова постоянно увърташе и след многократни молби да видя състава на храненето така и не го получих.
На шестия ден бе болна и отсъства две седмици. Преди почването отново, я чух да говори сама с играчките си, че я затварят да плаче на тъмно. Викаше им и се караше по начин, по който у дома не се говори. Попитах я какво каза, тя отвърна, че когато децата в градината плачат за мама, баба Окси вика и ги затваря в тъмната кухня, за да спрат. Писах това в общия родителски чат и още две деца се оказа, че у дома говорят абсолютно същото. Изведнъж в чата влизаха още и още недоволни родители с истории за синини, скъсани дрехи, одрана кожа. Педагожките казвали, че не знаят откъде са тези рани. Постепенно сами се преброихме над 25 родители с дете в групата. 25 деца при обещани макс 12 в стаята?!??!
След като се върна след боледуването, детето не спираше да ме моли да не ходи при бабата, да не я оставям на тъмно. Аз не разбирах какво се случва. Оставих я първия ден след боледуването. Никой не поиска бележка, че е здрава, никой не я прегледа, при положение, че ми заявиха, че без бележка и преглед на вратата няма да я пуснат. Тя плачеше, мис Боби я дръпна и влезе. Казах да не ми я дърпат и исках да поговоря с нея. Казах й : „ Мамо, знаеш, че винаги можеш да помолиш за прегръдка госпожата ако ти е тъжно, нали?“ тя каза :“да“ и затвориха вратата. Чух как детето се разплака, госпожата му се развика да не „реве“. Детето ми попита може ли да я прегърне, а госпожата каза: „тихо, не сега“.
Взех я след съня и каза, че вече не й дават играчката за сън. Попитах госпожите защо. Отговориха, че такива за правилата и е забранено. Щом попитах Спасова, тя отвърна, че за моето дете ще направела изключение. Нищо, че на предварителния разговор ни увери, че може. И всички в чата се оплаквахме помежду си от еднакви неща, докато усетим, че проблемът е голям
- Адски много деца в група, над 25
- Никакво извеждане в парка – едва веднъж седмично
- Агресивно поведение от страна на госпожите – има много родители, свители на това. Имаме и запис как се вика и крещи на децата, докато плачат.
- Не събличаха и не преобличаха децата с пижами, въпреки че молим да не спят с дрехите
- Не даваха никаква информация какво се случва и как се държи детето, освен снимки във вайбър
Видимо имаше захар в храните, ядене на филии на всяко хранене, неспазване на молби за индивидуално хранене. Сама виждах как на обяд се носеха пакети най – обикновен хляб Добруджа с кетъринга, при положение, че Спасова се кълнеше в здравословно меню. На много от снимките детето ми беше просто с филия бял хляб.
След всичко случило се всички родители се събрахме и отидохме пред градината, тъй като Спасова отказваше общи родителски срещи, можело само индивидуални. След двучасов разговор сама си призна, че децата са над 25. Групите не са две, а три с по 25 деца. Лъжеше с парите- на едни се връщаха пари от кетъринга, когато дете не посещава градината. На друга майка цяла година такова нещо не е било казвано. Фактури за депозит и плащане много хора все още нямахме. Самата увери, че ще премахне педагозите, които упражняват психическо насилие, а после каза, че просто ще ги премести в друг филиал. Уверяваше, че нямало недоволни от учителите, а на срещата минимум пет родителя бяхме с впечатления за психически и физически тормоз. Отрече затваряне на тъмно, при положение, че поне трима имахме такива разкази от децата си. На срещата присъстваха родители, чиито деца ТЕПЪРВА щяха да тръгват, т.е. над тези 25 деца има още чакащи да започнат.
В заключение – въпросната директорка лъже много нагло и лицемерно, обещава неща, които въобще не се спазват. Замазва очите в началото с мили думи, после отрича всичко, от което не сме доволни и казва, че не е така. Плуването вместо безплатно се оказа някак платено, след като детето тръгна на градина. Парите като такса и депозит предавах в двора на градината на госпожите, на ръка в пликче, както ме помолиха. Без платежен документ.
Детето ми седмици сънуваше кошмари и не искаше да „ я затварям на тъмно“, имаше стомашни проблеми от нагъване само на хляб, не искаше да й пипам дупето няколко дни, не искаше да чува за градината. При положение, че нямаше търпение да ходи. Зад думите ми ще застанат и други пострадали родители, такива отписали децата си, такива с истории за затваряне и думи от дете „ не ме бийте повече“.
Включиха се още родители под поста на жената: “Аз станах свидетел на обясненията на мис Диди как ще “пречупи” едно дете, което беше току-що тръгнало и това на втория ден! Включително чувах как същата Диди крещи и по моето дете да не плаче, докато го сваля по стълбите, за да го взема.. не искам да си помислям какво се случва, докато не сме там”.
“Моето дете също мина през този филиал и много бързо взех решението да я отпиша. Още преди да започне имах предварителна среща с учителките, която така и не се осъществи, защото директорката ме излъга тогава. Но в същия този ден докато чаках да се появи директорката, група деца се прибираха от парка и едно от децата плачеше, а госпожата крещеше по него “СТИГА РЕВА”. Вътре в градината виковете продължиха, викаха по децата “ЕЕЕЙ”. Много зле се почувствах като знаех, че скоро и моето дете ще започне на същото място, реших обаче, че ще дам втори шанс, точно заради моите прекрасни впечатления от срещата с директорката и положителните коментари на родителите тук, в групата. Тя започна през септември и адаптацията и съвпадна с много кофти период в градината, но сега разбирам от мненията и на другите родители, че не е било само “период”. Почти всеки ден като я взимах, учителките бяха различни – постоянно се сменяше персонала. 2 дни ни лъжеха, че ще ги водят да видят пожарната, а аз лъжех детето. Храната е разнообразна, да, но не и здравословна. Много често се дават тестени храни и в някои от храните има захар. През октомври като плод им даваха само банани и ябълки, аз нещо различно от това на листчето не видях. За бройката не мога да кажа нищо, изпращаха ми снимки с по 15-16 деца или по-малко. Не преобличаха децата, пижамата си стоеше недокосната в раницата. Когато попитах директорката за общ чат, на мен ми каза, че скоро ще бъде затворен и ще се комуникира само индивидуално с родителите. Аз нямах никаква връзка с останалите родители и даже си мислех, че съм единствената преживяла негативен опит с градината.
Според градината това е “грозна кампания, целяща да ни дискредитира и да навреди на имиджа, който с години целият ни екип гради, с много любов към децата, с професионализъм и отдаденост”
