Детето и проблемното хранене – съвети от детски хранителен терапевт

Валерия Рачева е детски психолог и първият в България детски хранителен терапевт, обучен по американската система SOS Approach to Feeding. Тя е създател на „Магията на детството“ – пространство за родителска подкрепа, детско развитие и хранителна терапия. Благодарение на близо 14 години практически опит с деца и семейства, тя подпомага изграждането на доверителни взаимоотношения между деца, родители и храна. Целият екип на центъра вярва, че играта е естествения начин да се взаимодейства и комуникира с всяко дете, именно за това тя е основния похват, който използваме в работата си. Стараем се да зарадваме всяко дете с усмивка, уютна атмосфера и комфорт.

Храненето не започва в момента, в който поставим хапка в устата си. Храненето е един от най-сложните процеси, който извършва нашето тяло. Освен всичко то е взаимодействие между детето и възрастния, който се грижи за него. Храненето е емоция, социален акт, сензорна интеракция.

Колкото и не логично да звучи, обаче, има една не малка група деца, които изпитват затруднения при този процес.  

Често им казват „злояди“, разговорен термин, измислен някога, който повече етикетира, отколкото дава някаква представа как да се справим с проблема. 

Но няма да говорим за семантиката на езика, а за същността на проблема. Децата, които има сериозни проблеми с храненето могат да не ядат с дни или да ядат само няколко неща. Много често тези проблеми се касаят до неспособност или отказ да се ядат достатъчни количества или разнообразие от храна за поддържане на адекватен хранителен статус, водещ до значителни последици, включително недохранване, нарушен растеж и възможна неврокогнитивна дисфункция. За съжаление голяма част от затрудненията с храненето са неорганични и без основно медицинско състояние, но органичните причини също трябва да бъдат изключени от самото начало, чрез задълбочено снемане на анамнеза и физически преглед, въз основа на тревожни симптоми и признаци.

Най-готините подаръци за 1 юни

Статистиката, обаче е плашеща.  

Хранителните разстройства при деца, които се развиват типично, достига 30%

За тези с увреждания в развитието е отбелязано, че достига до 80%. Последствията за дете, което се бори с продължителен хранителен проблем, са сериозни. Това може да доведе до лошо хранене, не добър растеж, както и да даде отражение в социалното/емоционалното развитие. Обикновено храненето става изключително травматично за цялото семейство. Много често родителите прибягват до съвети като това да оставят детето гладно или да го заплашват, за да хапва. За съжаление тези „тактики“, когато имат ефект, са изключително краткотрайни.

Подпомагането на деца с проблемно хранене може да бъде изключително предизвикателство. Като се има предвид сложността на тези проблеми, планирането на интервенция в тази област често изисква вникване в същността на проблема и най-важното – да се погледне през очите на детето.

Едно нещо мога да кажа със сигурност, всяка ефективна стратегия изисква много постоянство и ангажираност от страна семейството. Много често стратегиите са изключително индивидуализирани и напълно съобразени с интересите и възможностите на детето.

За да се помогне на дете с хранителни проблеми е много важно да се включи работа и с родителите и значимите други в живота на детето.

Разбира се, има обща рамка, по която семействата могат да се движат, без да посещават терапевт:

• Създаване на рутина и последователна среда – виждам всекидневно, че тази част е по-лесно да се каже, отколкото да се направи … но за да настъпи истинска промяна, трябва да съществува редовна рутина преди, по време и след хранене. Дете,  за което преходите от дейност в дейност са трудни, се нуждае от допълнителна подкрепа, за да се откъсне от предпочитана дейност и да се занимава с нещо друго, особено, когато то е трудно и не предпочитано. Дете с проблеми с храненето трябва да знае кога е храненето и какво се очаква да прави. Рутина може да бъде ходене като някакво животно до мивката, след това измиване на ръцете, последвано от слагане на салфетки или прибори на масата и вече е време за хранене. Важно е храненето на маса за основно ядене на бъде 30-минутни, а за закуска 15 минути. Храненията е важно да се планират на редовни интервали, като това обикновено са 2-3 часа.

• Промяна на начина, по който сервирате храната – тук е важно родителите да бъдат креативни и да се уповават на интересите на детето. Промяната може да включва намаляване на количеството храна в чинията, промяна на цвета и формата на храната, намаляване на храни със смесена текстура, добавяне на вкус чрез подправки, намаляване на вкуса чрез премахване на по-силните вкусове, съобразяване с температурата и т.н. Много важно условие е да се съобрази храната с умения на детето, а добавянето на храна, която е изключена на менюто си, се прави в малки количества и постепенно, през общи признаци с храната, която харесва и яде.

• Играйте с храната – играта е естествено за децата действие и не означава, че учите децата си да не уважават храната си. Освен това, играта с храна не я прави не ядивна, точно обратното. Игрите с храни и текстури, доказано, помагат на децата да привикнат към нея и да я включат в менюто си. Деца, които имат определена сензорна непоносимост към определени аромати, текстури, цветове, може да намерят за забавно да участват в приготвянето на храна, например. Готвенето предоставя прекрасна възможност да насърчите детето да взаимодейства с различни храни по забавен и безопасен начин.  Правенето на изкуство от храна – картини в чинията, иницииране на промяна на една форма в друга е друг чудесен вариант. Бъдете креативни, но не притискайте детето. Ученето се случва, когато е забавно и приятно.

• Без натиск – независимо дали натискът е позитивен или негативен, той би имал краткосрочен ефект за дете, което е придирчиво при хранене. Когато насилваме дете да направи нещо, което му е трудно, дори невъзможно, ние повишаваме нивата на стрес и тогава детето мисли само за това как да избяга от ситуацията. В тези моменти детето не мисли спрямо възможностите, то дори губи апетит. В тези моменти, детето има нужда от подкрепа и да бъде успокоено.

Идеи, с които да предложим здравословна храна на злоядото дете

Мога да си представя колко трудно за едни родител е да гледа как детето му не яде и се отвращава от храната. Тези „периоди“ остават такива, когато реакцията на средата не ги подкрепя, а успява да се справи с тях. Децата не мислят като възрастите, те се мислят от частното към общото или иначе казано – един малък детайл в чинията може да ги откаже от цялото ядене, една дума от ваша страна, може да ги откаже от цялото ядене. Важно е да не се чака детето магически да прояде, а да се търси причината. Когато знаем какво отказва едно дете от храната, тогава можем да започнем да работим в посока то да започне да я приема на ново. Но лека по-лека, без да бъдем нетърпеливи.