Детските градини потърси психолога Цветелина Зидарова, която да сподели своите наблюдение как извънредното положение и изолацията се отразиха на децата през тези два месеца.
Как се отразява престоят вкъщи на децата, вече два месеца, без социални контакти?
Ситуацията, в която се намираме в момента, е необичайна и няма аналог. Тя е предизвикателство за всички хора, най-вече защото променя ежедневния ни ритъм, навици, нужди. Как ще се отразят събитията, тепърва ще се наблюдава и анализира. Аз лично не бих казала, че децата са били без социални контакти два месеца. Детето има нужда от сигурен дом, от най-близките си хора – мама и татко. Ежедневното общуване на детето с родителите е изключително важно, нужно и здравословно. Не мога да дам анализ на ситуацията, тъй като нямам достатъчно данни, а вариациите са много.
Адаптацията в детската градина – мисията възможна
От моите наблюдения децата не страдат от липса на социални контакти, тъй като една част бяха на село, където са общували с други съседски деца. В много семейства реално има две, три деца, което отново дава възможност за общуване и съвместна игра. Модерните методи за комуникация също дават възможност за “среща”, било то видео или телефонен разговор. Най-трудно е при децата, които са единствени в семейството. При тях би било положително ако има домашен любимец, който да помага с играта. В моята практика не наблюдавам травмирани деца от липса на социални контакти. Има тъга от липсата на конкретни хора, които са важни за детето – приятели, близки, баби и дядовци. Това е предизвикателство и за нас, възрастните, но не бих го нарекла травма. Разбира се има случаи, в които може да има по-сериозна проблематика, която да е свързана с организацията в семейството, липса на единия родител, поради карантина или развод, но тези случаи имат отделни специфики.
Това означава ли, че на някои деца ще им е нужна повторна адаптация?
Със сигурност два месеца е период, в който могат да се разрушат създадени навици и ритуали, което е основната причина за трудности при тръгване на детска градина или училище. Сменяш режим, навик, нагласа. При по-малките деца, които не са изградили трайни умения и навици в градината, може да се очаква “връщане” и трудно отделяне и привикване. Много възрастни сега го преживяват, като трябва да се върнат в офисите и да носят официални дрехи и от кръста надолу, а това е прекрасен момент да влезнем в обувките на детето и трудностите с приспособяването.
Какво губят децата от изолацията?
Всяко откъсване от познатото носи със себе си усещането за загуба и промяна. За някои деца това е срещата с приятелчета за игра, за друго площадката и парка. Моите наблюдения показват, че за децата най-трудно е да стоят вкъщи, затворени. Не толкова социалните контакти, колкото движението – каране на колело, пързалка, люлка, играта в пясъка. Разнообразието и динамиката на деня. Тази ситуация предразполага към прекарване на време пред екран, което за малките деца може да създаде проблеми в развитието.
А какво печелят?
Време с родителите си. Смятам, че това е най-голямата трудност пред съвременното дете – общуването с родителите. Те бързат, изнервени са, заети са, нямат търпение, трудно играят с децата и не винаги успяват да слушат детето си. Натискът на външния свят ги превръща в изпълнители на нуждите на институциите. Обществото упражнява натиск върху родителите, които го прехвърлят върху детето. Сега имаха възможност да спрат. Да останат вкъщи с децата си и да намерят път към тях. Аз работих по няколко случаи по време на извънредното положение, при които подкрепях родителите в търсенето на път към детето. Хора, които много обичат децата си, но не могат да изтърпят времето с детето. Изнервят се, карат се, дразнят се и след това се чувстват безумно виновни. Много е хубаво, когато успееш да намериш ритъм с детето си и се напаснете. Видях как това се случи с някои от семействата и това е една огромна полза. Ако не бяха затворени вкъщи, това можеше и да остане като модел, който тежи на всички членове на семейството.
Второто е скуката. Скуката е нещо много полезно за децата, защото предизвиква креативност, събужда разбирането, че ти си режисьор на живота и ежедневието си. Много родители се страхуват децата им да скучаят, защото се чувстват лоши родители и търсят какви ли не забавления, превръщайки се в живи аниматори. Децата затвърждават вярването, че щастието зависи от някой друг.
Печелят и един много важен урок, че животът се променя, че ние не можем да го контролираме, но можем да се напаснем, можем да променяме навиците си и пак да сме щастливи. Какъв по-ценен урок можем да ги научим?
Децата ни са част от голям социален експеримент
А децата със специални образователни потребности? Те как ще се върнат отново в ежедневието?
Това е много трудна тема. Отново мога да коментирам моите наблюдения, но вариациите са големи. Всеки случай е отделен. За голяма част от децата със СОП нямаше промяна в ежедневието, за съжаление. Има много деца, които заради трудностите си водят живот в изолация. Родителите ги извеждат по самотни площадки, в планината и на места, където няма много деца. Не ходят в детската градина или училище, защото поведението им е “неприемливо”. Аз лично общувам с родители, които изпитват страх, че извънредното положение ще свърши, защото ще трябва да се върнат в “ада”, на ежедневието си – няма кой да гледа детето, трябва да работят, не могат да излизат на обществени места. Сега работят от дома и могат да се усамотят в провинцията.
Разбира се за децата със СОП, които могат да са в детската градина или училище е голям проблем относно работата със специалистите, която е особено важна за тяхното развитие. При тях е нужна всекидневна работа по отношение на изграждане на умения за общуване, самообслужване и изграждане на навици. Най-тежко е за родителите на тези деца, тъй като те имат нужда от асистенция за много голяма част от ежедневните дейности.
Според теб как трябва да работят градините оттук нататък?
Ох, това е една философска тема. Аз разбирам адаптацията като “приспособяване“, „напасване” към новите условия. Чухме много прекрасни думи за промяна, колко имаме нужда от смяна на посоката, че ще станем по-добри. За съжаление това, което виждам е, че има един натиск да се “върне” старият живот. Говорят се едни „фрази” – „вирусът няма да си отиде, трябва да се научим да живеем с него”. Но как? Като се върнем към старото? Нали от там искахме да избягаме?
Мон пита как да отворят детските градини
Адаптацията, приспособяването изисква нови решения, гъвкави, приложими. Като всяка промяна, тя идва, когато няма път назад, трябва да е напред. Неясно е, ново е, но винаги има път. Като всеки ремонт. Когато старите тапети вече се скъсат и захабят, трябва да ги махнеш, да минеш през мръсни период, когато си казваш: “от това нищо няма да стане”, докато не залепиш новите и не погледнеш стаята – по – уютна, по – широка.
Трябва да се прекрои детската градина, за да може да е в крак със съвремието. Не мисля, че въпросът е кога да се върнат децата, а как ще се адаптира детската градина към новата ситуация. Тук имат думата други специалисти.
