Трябва ли да „спасяваме“ децата от часовете пред компютъра и телефона? Проблем ли е, че много родители дават
на най-малките телефона си в ролята на детегледач? На каква възраст по колко време е разумно хлапетата дапрекарват пред екран? Как да въведем ограничения, ако сме изпуснали мярката? Своята гледна точка дава повече от подходящ събеседник в репортаж на БТВ. Доника Боримечкова е психолог и психотерапевт с повече от 12 години опит. Освен че работи с деца на всякаква възраст, специална тема, на която тя отделя сериозно внимание в работата си, е влиянието на модерните технологии върху децата.
Според нея от ключова важност е възрастта, защото екраните имат различно влияние във всеки момент. „Най-малките – между 0 и 3 години, са привлечени от зрителната стимулация“, казва психоложката. „В тази възраст децата дори са склонни да предпочетат зрителната стимулация пред вкусовата. После нещата се променят. От 3 до 6 интересът вече е от гледна точка на съдържанието, а когато говорим за по-големите, след 1-и клас, вече се включва и социалното“. Според Доника основният критерии, по който трябва да се водим при децата, е екранното време – периодите, прекарани пред лаптоп, таблет, телефон, всякакво устройство с интернет, но също и телевизор – всичко, което притежава екран.
От 0 до 2 години
Специалистката препоръчва от 0 до 2 години детето изобщо да не се излага на екран. „В тази възраст е от ключово значение живият контакт с близките – да се говори, да се общува. Детето да бъде поощрявано, окуражавано, да усети обич. Това е и времето, когато се изгражда социалната връзка с родителите“.
От 2 до 4 години
Между 2 и 4 години препоръчителното екранно време на ден е 30 минути, като е хубаво да се раздели, например на 3 „порции“ по 10 минути. Според психолог в този етап е много важно родителите и учителите да бъдат до детето, когато се ползва екранът, да се говори за това, което се вижда, да се обяснява какво се случва. Така дигиталното подкрепя езиковото развитие на детето, а и подпомага социалната връзка с възрастния.
„Добре е на тази възраст първо да сме видели какво ще показваме, за да знаем дали няма ситуация или думи, които
не са подходящи“, казва Доника Боримечкова и препоръчва да използваме специални платформи, например за видео, в които
съдържанието е проверено и обозначено според възрастта.
Между 4 и 7 години
Между 4 и 7 години се препоръчва екранно време от 1 час, отново разделено на порции. И тук е важно да се гледа и дискутира с детето, но вече не толкова заради езиковото, колкото заради социалното му развитие и емоционалната регулация. Що се отнася до по-големите, както отбелязва и нашата събеседничка, след ковид и онлайн обучението тези граници доста се размиха. Преди за начална училищна възраст – от първи до четвърти клас, препоръката е била за 2 часа дневно, но днес тези ограничения не се смятат за особено адекватни.
„Не смеем да ограничаваме, защото, в крайна сметка, децата учат основно в интернет. Вече е много по-важно какво прави то, а не колко време прекарва онлайн. Когато говорим за малко по-големи деца, трябва да си даваме ясно сметка, че на тях това им е основната социална среда, те много често играят с връстниците си в дигиталното, не толкова в реалното“, допълва психоложката.
Само още една игра
„Разбира се, има някои основни правила, които е важно ние, като възрастни, да научим сами и да ги вменим на децата – че
живият контакт е на първо място. Когато някой говори до теб с живия си глас, с живото си тяло, с живия си поглед, чатът може да изчака. Но не всяко екранно време е вредно! Ако е споделено, то може да бъде част от семейния живот, да е изключително пълноценно родителско време“.
„Децата много често обръщат повече внимание на екраните, когато нещо им липсва в реалността – дали ще е внимание, разбиране, близки връзки, или пък става дума за трудна социализация, емоционална регулация“, казва психоложката. „От социална гледна точка малко по-големите успяват да открият компанията, която им липсва, особено ако родителите вечер се прибират уморени от работа и се вторачват в телефоните. Едно дете няма какво друго да направи, освен да последва примера им. Личният пример на родителите също е сред причините за това децата да бъдат привлечени към дигиталното“.
