Доц. Стоян Везенков в разговор за БНР за екранната зависимост при децата. Доц. д-р Стоян Везенков е доцент по неврофизиология с докторска степен по невробиология от Георг-Август Университет, Гьотинген, Германия. Бил е декан на Факултет Обществено здраве към ЮЗУ „Неофит Рилски“ до 2019 г. Той е ерготерапевт и неврофийдбек терапевт. От 2018 г. основава и ръководи първия частен научно-изследователски Център за приложни невронауки Везенков в София, където се изследват и развиват цялостни биопсихосоциални терапевтични и тренировъчни програми с психофизиологични апаратурни методи, вкл. биофийдбек и ЕЕГ неврофийдбек.
Изтъкани от добри намерения родителите често дават на малките деца екрани, за да могат да ги нахранят, за да учат песнички, чужд език или просто за да спечелят няколко минути, в които да успеят да свършат нещо. Смята се, че ако детето не прекалява с играенето на игри и не гледа неподходящо съдържание, екранът е добра бавачка.
Само, че излагането на екран от ранна детска възраст има много тежки последствия върху детското развитие. Лекари и специалисти алармират, че клиниките са пълни с деца, които не прохождат, не проговарят, имат забавено телесно, емоционално и умствено развитие и дефицит на комуникативни способности, а нерядко и симптоми като при аутизъм. Нерядко на деца се дават диагнози като дефицит на вниманието, хиперактивност или апатия, когнитивни и поведенчески дефицити.
“Не е трудно да се разбере кога е започнала екранната зависимост – казва доц. Стоян Везенков, защото развитието спира тогава. Когато видим дете на 3 години, което не е проговорило, не общува и още е с памперс, ясно може да се види кога е започнала екранната зависимост и ако това е станало на 6 или 8-месечна възраст, развитието е спряло там. При подходяща терапия, детето се връща към нормален цикъл на развитие, което означава, че няма аутизъм, с каквато диагноза е било доведено”.
Осъзнат проблем в обществото е съдържанието (гейминг, хазарт, социални мрежи, насилие, порнография), което деца и подрастващи възприемат чрез екран, но и самото седене пред екран уврежда развитието.
“Екранът кара мозъка да стане зависим от този тип стимулация, затова екранната зависимост всъщност е поведенческа. Тя тренира състояние на “сънищност” и изключване от средата и в реалността детето не може да се ориентира или да действа. То се “зарибява” към екрана, по същия начин, по който се развиват зависимостите от алкохол, наркотици, хазарт и пр. И когато му отнемем екрана, то се държи така, сякаш нещо от него е откъснато.
Детето първо трябва да формира езикова система и бурно да развие интелекта си, да бъде в досег с природата, преди евентуално електронните устройства да се използват като инструмент за реално развитие, а не като виртуална среда, в която детето да пребивава.
„Аз лично бих казал 9-10 години, което може да прозвучи крайно, но има достатъчно изследвания, които да потвърдят, че едно гениално дете, да речем, е развило зависимост и го „нормализираме“, става с дефицити, нормално развиващо се дете. Потенциалите, които би могло да развие, са компрометирани“, категоричен е Везенков.
Много родители използват телефона и таблета като награда, отбеляза доц. Везенков.
„За да може детето да си достави „дигиталния хероин“ като награда. Така се започва. И реално – рано или късно, рискът от развитие на дигитална зависимост просто се случва. Дори 10 минути на ден, една широка врата отваря към виртуално пребиваване дори на една по-късна възраст.“
