“Много от децата с аутистично разстройство са невербални, което рефлектира върху социалния им живот и променя живота на цялото семейство. Дете с аутизъм в семейството инвалидизира цялото семейство. Един човек от семейството трябва да се грижи за него 24 часа, невъзможно да бъде абсолютно и максимално качествена грижата.” Това каза пред БНР Владислава Цолова, председател на сдружение “Аутизъм днес”.
Държавата е длъжник на семействата на деца с аутизъм, категорична е Владислава Цолова
Вицепрезидентът Илияна Йотова изказа мнение, че държавата не прави достатъчно и според нея е жизненонеобходимо да се състави регистър на диагностицираните деца.
В България няма пълен регистър на децата с аутизъм – колко е техният брой, какво е тяхното териториално разположение, на каква възраст са, какви са досега добрите практики.
Чак сега ли се сетихте, че няма реална подкрепа за децата и семействата им, да не говорим за интеграция или социално включване….
Тя подчерта, че е нужно на първо място да се диагностицира точно какви са проблемите на децата с аутизъм, с какво се сблъскват техните близки, как да става тяхната социализация, образование, обучение, как да живеят в обществото ни и как родителите им да бъдат подпомогнати. На второ място трябва да се прецени какви да бъдат действията на различните институции и на гражданските структури, за да бъдат координирани помежду си. Също така е необходим анализ на съпътстващите проблеми като се започне от достъпа до здравеопазване, социалните условия и училище.
Всичко това е неприложимо в момента. Има помощ на хартия, особено в образователната система. Дете с аутизъм в държавна градина е мираж. Добре е децата от аутистичния спектър да започнат образованието си в редовни паралелки в училище, но има и деца, които не могат да се справят с това обучение, а държавата няма решение на този проблем. Затова се изисква присъствието на родителя с детето в училище, а това възпрепятства нормалното функциониране на родителя в семейството. Има вариант за наемане на помощник-учител, което коства на училищния бюджет разходи и не всеки директор желае да отпусне. Каня вицепрезидента да посети един такъв ученик в клас и да види как на практика детето аутист посещава училище. Може ли изобщо да се говори за социално включване? Може ли изобщо да се каже, че държавата прави нещо за тези деца?
