Милка Игнатова е майка, логопед, автор и издател на детски книги. Тя съчетава всички тези качества по време на майчинството и успява да създава полезни за децата новости, които са базирани на професионалния и майчиния й опит. Автор на десетки книги, свързани с езиково-говорните процеси на децата и други процеси като фина моторика, внимание, фонологичен гнозис, Милка е автор и на детски игри и занимания, както и помощни материали като карти с упражнения, артикулационни карти, помощни табла.
Във все по-напредващият, богат на много избори свят, се питаме как да решим кое е добре и кое не за нас и за децата ни. Заливани сме с информация, продукти, реклами и различни гледни точки ежедневно. Именно ние сме тези, които трябва да се научим да отсяваме и да решаваме кое е добре за нас и семействата ни.
Днес става дума за избора как да се справим с технологиите. Те са почти неразделна част от ежедневието ни и заемат все по-голяма роля в живота ни.
Къде обаче е границата за нас и за децата ни?
Истината е, че технологиите, с техните улеснения и удобства, колкото са полезни, два пъти са по-вредни. Специално внимание ще обърнем на децата, защото те са нашето бъдеще, но именно ние сме тези, които трябва да ги учим и насочим във възможно най-добрата посока за тях.
Както споменах технологиите винаги присъстват в ежедневието ни.
Обаче трябва ли да присъстват в ежедневието на едно дете и от каква възраст се препоръчва да се запознаят с тях?
Първо ще започна от там, как технологиите влияят на детското развитие, като разбира се най-вече говоря от погледа на логопед и майка. Най-естественото екранното време, т.е. гледане на телевизия, телефон, таблет може да навреди сериозно на зрението на детето. Освен зрението може да има много други и то доста големи вреди като: забавяне в цялостното детско развитие, включително езиковите и говорните процеси; неспокоен сън; агресия; нервност; нарушение в когнитивните процеси; затлъстяване. Често децата с екранно време от много ранна възраст срещат големи трудности при проговарянето, фината моторика и логическото мислене.
Родителите споменават за неспокоен сън и често „тръшкане“. Истината е, че в повечето случаи на късно проговаряне в основата стои ранната употреба на екрани от децата. Ако наблюдавате някои от описаните трудности и нарушения, помислете дали екраните на заемат голяма част от ежедневието на детето и се консултирайте.
В определен момент детето изпитва интерес и започваме да се чудим кога може да седне пред екрана.
По препоръки това е не по-рано от 2-годишна възраст. На много родители им е трудно без екрани, но все пак ако си позволявате да пуснете на детето, нека не е преди 1 годишна възраст и то за 3 минути, ако е крайно наложително за вас.
Да успокоявате плач на детето с телефон или телевизор е все едно да сипвате бензин в огъня. То ще се успокои докато гледа и после ще плаче два пъти повече като спрете екрана. А ще привикне, че на всеки плач му се дава екран и ще го очаква.
До 2 години абсолютен минимум и избягване на екрани, след 2 години може детето да гледа около 30 минути на ден, а след 3 години около 1 час на ден. Като препоръчвам да е разпокъсано в деня, а не наведнъж.
Абсолютно задължително е песните, детските филми или приказките да са български
Ако детето вече умее да говори и то разбираемо, то тогава може да учи втори език. След 5 години вече децата могат да увеличат времето пред екрана до 2 часа на ден.
Друго, което трябва да вземете под наблюдение са песните и филмчетата, които пускате на детето
Изключително важно е да няма насилие и неприлични сцени. Отново казвам, че е най-добре да са на майчиния език на детето. Когато детето гледа, е хубаво да има някаква комуникация, да обсъждате героите и историите, които се състоят. Следете екрана да не става навик, без който детето да не може, да не му става любимо забавление, защото така ще търси и иска по-често. Затова обаче трябва след като приключи с гледането, да предложите нещо интересно и забавно. Ако е творческо занимание, още по-добре. Лично съм го прилагала и наблюдавам много позитивно действие про детето ми. Опитайте с рисуване с бои, пластилини и нанизване на макарони.
След всичко написано се вижда, че от екраните последствията може да са много и аз лично неведнъж съм приемала деца, които не говорят точно поради тази причина.
Деца, които не разбират дори казаното от нас, защото просто са гледали на друг език, а не на техния роден такъв.
Внимавайте по отношение на екраните. Нека няма крайности, но всяко нещо е добре да е премерено и в границите на разумното.
