Фондация “Ендометриоза и репродуктивно здраве” работи в посока на повишена осведоменост и подкрепа на жените, диагностицирани със заболяването. На сайта на фондацията читателите могат да открият широк набор от информация както от медицински характер, така и по отношение на лайфстайл промени, свързани с хранене, движение, борба със стреса и психологическа подкрепа
Месец март е посветен на осведоменост за ендометриозата – на пръв поглед странно и неприличащо на никое друго заболяване, характеризиращо се обаче с огромна честота и тежки последици в дългосрочен план.
Често ендометриозата бива наричана „невидимата болест“, тъй като в световен план към днешна дата са необходими средно между 7 и 10г., за да бъде тя успешно диагностицирана. А лечение няма – медицината залага на терапевтични планове, препарати и хирургия, за да облекчи тежката симптоматика и да даде на пациентките с ендометриоза глътка въздух между надеждата и страха от завръщането на болестта.
Но какво всъщност представлява ендометриозата? Какви са нейните симптоми, защо се диагностицира толкова трудно и до какви последствия води късното третиране в контекста на репродуктивното и менталното здраве на жената?
Изключително болезнена менструация, но не само
По своята същност ендометриозата представлява естроген-зависимо хронично заболяване, при което тъкан, подобна на тази, съставляваща маточния ендометриум, се открива на места извън матката. Макар и на пръв поглед дефиницията да звучи като описание на рядко заболяване, всъщност ендометриозата засяга една на всеки десет (а според някои проучвания – на всеки осем) жени. Високата честота и негативните дългосрочни последици върху тялото и психиката на пациентките превръщат диагнозата в проблем от изключително значение.
Сред най-често срещаните симптоми на ендометриозата са изключително болезнената менструация, продължителното и обилно кървене, вдигането на температура по време на цикъл, силните болки в кръста, болка по време на полов акт, подуване на корема след хранене, чести главоболия, депресивни състояния и потиснатост, както и трудности при зачеване. Всъщност един от поводите за достигане до диагноза са именно проблемите при забременяване – едва тогава и пациентки, и лекари започват по-обстойно диагностициране и изследване на симптомите, достигайки до наличието на болестта.
Важно е да се споменат и някои не толкова често срещани, а и доста необичайни симптоми, които обаче влизат в пряка корелация с диагнозата – възможно е в дните преди или по време не менструация жените да усещат болки в краката, ръцете и раменете, задух, кръвохрак, стомашно-чревни неразположения, замайване на съзнанието.
Как възниква ендометриозата и как изглежда тя
Съществуват множество теории за възникването и развитието на ендометриозата, но към днешна дата нито една от тях не е приета като единствената възможна и изцяло обясняваща наличието и развитието на заболяването. Ретроградната менструация, превръщането на перитонеални клетки в ендометриозни под въздействието на хормони и имунен отговор, високите естрогенови нива, оксидативният стрес и високите нива на възпаление, както и генетичната предиспозиция са част от най-популярните теории, свързани с възникването на заболяването.
В тялото на жената ендометриозата най-често се открива под формата на ендометриозни лезии и т.нар. „шоколадови кисти“ – последните срещаме по яйчниците и те сравнително безпроблемно биват диагностицирани и по време на регулярен преглед с ултразвук.
Ендометриозните лезии, от друга страна, представляват истинско предизвикателство дори и за опитни гинеколози – често биха могли да останат незабелязани с години и за диагностицирането им често се прибягва до ядрено-магнитен резонанс и диагностична лапароскопия.
Най-често засягат репродуктивните органи и малкия таз– яйчници, фалопиеви тръби, матка (наличието на ендометриоза в мускулния слой на матката наричаме аденомиоза), перитонеума, но понякога ендометриозата се среща и по други органи, обяснявайки плеядата от симптоми. Лезии се локализират по пикочния мехур, червата, нервите, диафрагмата, белите дробове, дори и в мозъка – за щастие тези изяви на заболяването са редки, но е добре да има осведоменост.
Как се третира заболяването
Ендометриозата е заболяване с хроничен характер, за което все още не е открито дефинитивно лечение.
Медицината обаче разполага с редица методи за справяне със състоянието от гледна точка на облекчаването на симптомите и подобряването на качеството на живот:
- Оперативната гинекология цели отстраняването на шоколадовите кисти и изрязването/обгарянето на лезиите;
- Хормоналните терапии често целят потискането на високите естрогенови нива – като ефект от лечението пациентките често биват поставяни в изкуствена менопауза за ограничен период от време;
- Холистичният медицински подход дава най-добри резултати при менажирането на болката и симптомите – специализираните хранителни режими, движението, детоксикацията и цялостното намаляване на възпалението в тялото са от съществено значение в борбата със заболяването;
За съжаление хормоналните терапии и оперативните намеси водят след себе си редица негативни последици, за които е добре пациентките да са щателно информирани преди стартирането на лечението. Битува схващането, че бременността и хирургичното отстраняване на матката са най-надеждните методи за излекуване, но на практика рецидиви се срещат и в тези случаи.
Ендометриозата и нейните негативни последици в дългосрочен аспект
Силно болезнената и обилна менструация следва винаги да бъде щателно изследвана – няма „нормалност“ в болката и ежедневните неразположения, с които се сблъскват жените с диагнозата.
Ако не се третира своевременно, ендометриозата оставя значителни поражения в дългосрочен аспект както върху тялото и репродуктивното здраве на пациентката, така и върху нейната психика.
Унищожаването на фалопиевите тръби, засегнати от заболяването, е сред основните причини за трудно, а често и невъзможно, забременяване по естествен път. Кистите по яйчниците, както и последващите хирургични намеси, доказано намалят и увреждат качеството на яйчниковия резерв на пациентката. Ето защо в последно време се говори все по-усилено за множеството ползи от замразяването на яйцеклетки при диагностицирана ендометриоза.
Хормоналните терапии също оказват своите негативни последици – изтъняването на костната плътност при някои видове препарати, нощното изпотяване, топлите вълни, кистозното акне и качването на килограми са само част от страничните ефекти, с които пациентките трябва да се справят.
Диагнозата оказва силно влияние и върху менталното здраве на страдащите от нея – депресията, тревожността, паник атаките, намалената самооценка, липсата на изначално женската увереност са малка част от цялата плеяда от психологична симптоматика, съпътстваща дългия и труден процес на диагностициране, лечение и приучаване към променения начин на живот.
