Сигурна съм, че бебето ми мисли, че баба му живее в Месинджър. Всеки ден, откакто се е родил, звъним на баба му. Той посяга към екрана с ръчички, сякаш да я гушне, докато майка ми му се радва така, сякаш не го е виждала. А да, тя наистина не го е. Всеки ден тя снима екрана и добавя нови снимки на внука си, наречен „Времето на баба“. Сега албумът има над 200 снимки.
Не така си представяхме, че майка ми ще прекарва времето си с първото си внуче, но това е новото нормално.
Родителството никога не е било толкова изолирано, като в момента
Още през февруари съпругът ми и аз се преместихме в по-голям апартамент, за да могат майките ни, които и двете живеят извън града, да дойдат и да останат удобно с нас, след като бебето се роди и съответно да помагат за отглеждането му. Не бяхме сигурни колко дълго биха искали да останат – 2 седмици? 1 месец? 3 месеца? – но ние приветствахме помощта толкова дълго, колкото искаха да останат. И двете с нетърпение очакваха раждането на първото си внуче.
Но с наближаването на моят термин, пандемията с COVID-19 се влоши. Казаха ни, че семейството ми няма да имат право да ни посетят в болницата. Дори не бяхме сигурни, че съпругът ми ще бъде допуснат до изписването, вътре в болницата. А когато разбрах, че нашите майки ще трябва да останат вкъщи, защото са възрастни, това ме разплака.
Рискът децата да се заразят с Covid-19 е с 44% по-нисък, отколкото при възрастните
Съпругът ми щеше да я информира по време на раждането чрез смс и тя уж щеше да е малко по-спокойна, но нямаше да вземе чантата, която беше събрала седмици по-рано и да се насочи към летището, както първоначално бяхме планирали.
И моментът дойде. Станах майка без майка до себе си – нещо, за което не бях подготвена и нещо, което никога няма да си върна.
И докато нашето мъниче ставаше все по-голямо и по-голямо, датите на първите посещения на баба и дядо се изместваха все по-напред и по-далеч във времето. Майка ми е над 70, а майката на съпруга ми има диабет. Като родители за първи път, плановете ни да имаме тяхната любов и подкрепа, бяха задържани за обозримото бъдеще. Трябваше да преодолеем страховете си да се грижим сами за новородено без никаква помощ, разчитайки само на невероятните медицински сестри в болницата и на телефонните консултации на педиатъра, за да ни научат на всички неща, които нашите майки вече знаеха.
Нова семейна помощ, ако затварят детски градини и училища
При всяко посещение при педиатър, ние питахме дали е подходящ момент бабите да ни посетят. Чакахме, че тя ще ни даде зелена светлина. Но в нейния отговор винаги имаше несигурност, така че оставаше сами да вземем трудното решение. Мисълта, че новороденото ни може да се разболее от вирус, за който знаем толкова малко, е обезпокоителна и рискът бабите му да се разболеят смъртоносно е също толкова ужасен изход.
Най-многотъжа, когато видя в Instagram или Facebook, че приятели с новородени са на гости на бабата и дядото. Никой не носи маски или ръкавици, а бебето го разнасят постоянно. Кара ме да се чувствам параноичка. Прекалено строга ли съм да ги държа на разстояние? Губя ли ценно време, в което можеха да бъдат заедно?
