Частният случай на шестгодишната Лилия и нейното семейство е пример за това, как деца със специални нужди се оказват нежелани в детски градини и училища. На хартия това не трябва да е така, защото в България действа т.нар. “приобщаващо образование”, споделят в репортаж на БНР. Оказва се, че такива деца на практика са гонени. В “Законът и Темида” се разказва за една тъжна житейска история, която въпреки всичко има положителна развръзка.
“Когато Лили навърши годинка, започнахме да забелязваме неща, които не са типични за деца на нейната възраст. Тя не се обръщаше на името си, когато я извика някой от семейството. Не реагираше, не сочеше с пръсти, не имитираше, не си играеше с играчки. Имаше обща особеност в цялостното поведение. И от този момент нататък започнаха нашите мъки, ходене при лекари за диагноза и насоки. Цялото семейство осъзнахме, че в България няма лекари, които да те насочат какво да правиш, къде да отидеш. Всеки родител е принуден сам да търси вариантите за изследвания, които, общо взето, се правят в чужбина, за лечения, които са експериментални и могат да се финансират единствено от семействата на такива деца”, споделя Елиза Василева.
Лили е с тежка форма на аутизъм, не е вербална и не се обслужва сама и се нуждае от специални грижи. Първоначално тя постъпва в специална група в детска градина № 134 “Любопитко” с група с логопедична насоченост.
“Усещаше се един постоянен натиск от страна на възпитателите в детската градина. Наблюдавах другите деца в групата, но те бяха с леки нарушени. По-тежките случаи са нежелани. От детската градина заявяват, че те не са длъжни да назначат детегледачка на нашето дете”, посочва Елиза Василева.
Майката е принудена да подаде сигнал в Дирекция “Образование“ на Столична община. След което малката Лили е преместена в друга детска градина. Така детето, което се нуждае от специални грижи, попада в детска градина № 99 “Брезичка”. В момента с Лили работи ресурсен учител и целият състав на детската градина се отнася с любов и разбиране към нея.
“Оказва се, че ако правата на тези деца със специални потребности са потъпквани, родителите се поставят в много лошо положение и трябва да се чувстват гузни, че работят, а не са до децата си. Моето дете в момента е на 6 години и аз започнах да проучвам как стоят нещата в училище“, допълва Елиза Василева.
Малката Лили има късмет, защото за нея въпреки всичко има подходяща детска градина, където тя е обградена с любов и внимание. Майка ѝ има още по-голям късмет, защото грижата за детето ѝ е целодневна и тя може да ходи на работа. Но стотици други майки на деца със специални образователни потребности нямат този късмет. Те са принудени да се отдадат единствено на грижата за децата си, защото няма на кого да ги поверят.
“Радвам се, че съм успяла да помогна на едно дете да си намери място в детска градина. Да си намери щастливото място и майката да се чувства спокойно от факта, че детето се чувства спокойно в детската градина“, твърди Елка Илиева, главен експерт в Дирекция “Образование“ в Столична община. Тя допълва, че е необходим индивидуален подход към всяко дете със специални нужди в рамките на нормативната уредба.
Тази изключителна история за доброто става реална благодарение на Иванка Харбалиева директор на детска градина №99 “Брезичка“.
“Лили е едно прекрасно дете, което ни обича много и което е при нас с много грижа. Специалистите, които се грижа за нея, са ресурсен учител, психолог, ерготерапефт, както и двама логопеди“, пояснява Иванка Харбалиева.
В тази детска градина учат децата да казват “Обичам те“. Обикновено всяка сутрин така се посрещат както с децата, така и с техните родители.
“Нещата се случват тогава, когато сме заедно. За нашия екип специалисти това е дете, което има нужда от тях. Семейството е в наша подкрепа и с което сме заедно и се опитваме да помагаме“, допълва педагогът.
В детска градина “Брезичка“ по Коледа се реализира инициативата “Деца помагат на деца“.
“Децата от всички групи изработват коледни сувенири, които предлагаме на Коледния базар в Столична библиотека и тук на място в детската градина и закупуваме жизнено важни неща за тези деца. Това са подходящи дидактични средства за развитие на деца със специални потребности“, обяснява Иванка Харбалиева.
