От къде да започнем, за да се свържем с детето?
Лидия Аврамова е коуч съзнателно родителство – първият сертифициран такъв за България по метода на д-р Шефали Тсабари. Своят път – към себетърсенето, себесъзнаването, себерефлексията – започва преди 15 години. Няколко неща стават водещи за нея: “моят свят го творя и правя аз и само аз; аз реагирам на ситуацията по начин, който е свързан само и единствено с мен; другите – мъжът ми, детето ми, родителите ми, колегите ми – са моите знаци къде, какво имам да работя.” Неин основен учител по пътя на самосъзнаването е дъщеря й. Лидия постоянно добавя квалификации към знанията и опита си, за да може да дава най-доброто на родителите, с които работи: Рейки мастър, Ненасилствена комуникация – сертификационен курс; Инструктор по метода на др. Томас Гордън – “Трениране на успешни/ефективни родители”; в момента надгражда с Diploma Coach, Noble Manhattan и “Be the Architect of your Life” SutraDhar, Sat Dharam Kaur.
Представете си ситуация: прибирате се от работа и очаквате стаята на детето да е горе-долу подредена, да е свършило нещата, за които сте се разбрали … или ако детето ви е по-малко, че е прибрало ей-там захвърлената рокля и чорапи вместо да гледа захласнато книгата на земята. Или .. за сутрешна закуска сте станали по-рано, приготвили сте нещо питателно и вкусно за вас, а детето дори и не му обръща внимание – иска обикновена вафла.
Как реагирате? Какво правите?
Нареждате, съветвате, викате, мъмрите, давате още време, етикетирате ..?
Какво е в главата ви? Какви са мислите ви?
Задавам тези въпроси, за да ви помогна да влезете във филма си. Лесно е, защото всички ние сме режисьори на филм и очакваме другите да влязат в ролята, която сме им отредили. И когато откажат ролята, нашите очаквания се сриват. Не знаем какво да правим и изпадаме в безтегловност. В същото време децата имат свой филм – може да се чувстват уморени, вглъбени в нещо важно за тях, може да имат нужда от помощ, време или просто от някого, който да изслуша негодуванието им.
И тук се къса връзката. Къса се, защото ние родителите реагираме, вместо да отговорим на ситуацията, т.е. да се свържем. Реагираме по навик, както обществото го е приело, спрямо нашите ценности, вярвания, незадоволени нужди като малки … Реагираме, когато нашето вътрешно дете го заболи, а именно: когато така умело някой ни показва къде какво имаме да работим, а ние дори не успяваме да си отворим очите или да усетим. Не го правим, защото боли, защото не знам как, защото ще се загубим и не знаем пътя, защото няма да принадлежим … И действаме по стария познат модел за справяне, който общо взето или не дава резултат, или е краткосрочен, или има меко казано пагубни последствия върху детето. А от това как ние “реагираме” зависи накъде тласкаме детето – към себепознание или към проблемно поведение.
Тук бих искала да вметна референция за това какво е “лошо” и “добро” поведение:
Нашата реакция е нашият заучен модел на поведение, чрез който знаем как по подразбиране да се справим със ситуацията. Този модел е нашата защита – Егото. А Егото се включва, защото засича, че вътрешното дете е наранено. То не е успяло да изчуства това, което е имало да чувства, не е усещало обич и зачитане, не се е чувствало видяно, чуто и пр. Резултатът – ние не сме това, което сме. Липсва истинска, изконна връзка с нас самите. Полупълни сме.
Защо децата продължават да “не чуват”, “не слушат”, “не искат”, бунтуват, а на нас родителите ни е трудно? → защото не усещат връзката с нас, не усещат енергийната “логика” в нещата, а ние няма как да изградим връзка с тях ако нямаме връзка със себе си.
Как да започнем изграждането връзка с детето?
Процесът на изграждане на връзка с детето започва от изграждането на връзка със себе си – свързаност, чуваемост, притихналост за собственото. Кои са основните точки в изграждането на връзка със себе си?
- Съзнаване за истината, в която живеем. Живеем в дуалност и балон, създаден от обществото и егото се опитва да се закачи някъде там.
- Съзнаване за съществуването на вътрешно дете във всеки от нас. Слушане и пълнене на вътрешното дете. Да бъдем родителят, който ни е липсвал.
- Съзнаване на филма, който сме създали и излизане от сценария.
- Съзнаване на това, че всички сме несъвършени.
- Съзнаване на емоциите и чувствата. Изпитването им в пълната им цялостност. Слушането им – от тях за нас. Какво имат да ни кажат? Какво е посланието им лично за нас?
- Разбиране на собствените модели, реакции, ценности, вярвания.
- Работа по създаване на работещи и ефективни модели. Модели, които зачитат и са базирани на изброените принципи по-долу.
Веднъж усетили пълнотата, отговорите на това – как да се справя, как да ме чуят, лесно ще ни намерят.
Изграждането на връзка със себе си и след това на връзка с детето, вървят ръка за ръка със спазването на следните принципи:
Присъствие
Какво означава да присъствам? Да бъда тук и сега – да не мисля за бъдещето. Мислите ми да са само за тук. По възможност дори да изключа мисленето. Само да усещам и да виждам невидимото със сърцето или както се казва “guts”. Да напусна филма си. Да слушам другия за другия – т.нар. aктивно или съзнателно слушане. Да го отразявам емоционално и енергийно. Да наблюдавам какво реално се случва. Да присъствам тук и сега за другия, за да може той да се разбере, да почувства и да чуе посланието.
Приемане
Приемането е свързано с присъствието. Ако не сме тук и сега няма как да видим и разберем какво реално прави детето. Неговото поведение ясно ни показва какво му има. То казва: “имам основателна причина да го правя и това е важно за мен.” Включването на интуицията и превръщането ни в търсачи значително биха ни помогнали в това да разберем защо детето прави това, което прави.
Емоционална неутралност
Приемането и присъствието няма да струват нищо ако не сме си свършили работата, свързана с чувствата и емоциите, а именно връзката със себе си. Децата не разбират логиката, те реагират на емоционалния товар, който считат, че се стоварва върху тях и с който е нужно да се справят. Тук е нужно процесът да тече наобратно – те да стоварват върху нас емоциите, а ние да им показваме какво да правят, но по ефективен, продуктивен и работещ начин както за тях, така и за околните. Да им спестяваме всички 12 препятствия пред общуването и просто да ползваме съзнателното/активното слушане.
Съпричастност и толерантност
Толерантността е свързана с разбирането и приемането на факта, че всички сме човеци и че сме несъвършенни както към самите нас, така и към всички околни.
Всеки печели
Широко разпространените стилове на родителство – власт, либералност, преговаряне рано или късно спират да дават резултат. Основната причина за това е, че нуждите на страните не са зачетени. Човекът отсреща остава с усещането, че са нарушени гражданските му права и страничните ефекти с на линия. Когато ползваме модел, който позволява да се допитваме до всички участници, имаме възможност да разберем и зачетем нуждите. Даваме възможност за участие в решенията и постигаме удовлетвореност и готовност за сътрудничество..
Ето как работи методът:
- Уточняване на точния проблем –> Какво е важно за теб?
- Кои са неудовлетворените нужди на всяка страна?
- Защо е важно?
- Какво ще ти донесе това?
- —> конфликт на нужди или конфликт на ценности?
- Всеки има право да даде предложение за разрешаване на проблема.
- Разбор на решенията.
- Избор на решение или набор от решения.
- Кога започваме изпълнението?
- Проверка на удовлетвореността от изпълнението.
Ето как можем да променим реалността не само с децата, но и с всички околни и да заживеем един по-отворен, творчески и разбиращ живот: Свързаността със себе си посредством приемане, присъствие, емоционална неутралност, съпричастност, всеки печели, са основната предпоставка за пътя към другия. А посредством нашия пример допринасяме за развитието и съзнателността на околните. Нека се обърнем към себе си, нека бъдем по-търсещи и разбиращи, за да могат децата ни и ние да живеем в един по-съзнателен свят.
Презентация по темата: https://bit.ly/conscious-parenting-coach
