Алекс е майка на две деца, съпруга и почитателка на Офлайн живота. Като тийнейджър прекарвала свободното си време като доброволец с децата на село. “Играехме на гоненица, замервахме се с водни балони, ходихме на разходка в гората, четяхме…” След това започнала работа в ИТ компания, впуснала се повече в технологичния свят и видяла отблизо как виртуалната реалност може да ограби живота ни и способността ни да общуваме пълноценно. Затова, когато родила първото си дете, преосмислила до голяма степен живота си. Днес основен приоритет е семейството и изграждането на добри взаимоотношения с тях. Създала Офлайн Кидс като блог, а в края на 2020г регистрирала фондация с желанието да се посвети на това да насърчава и помага по пътя към здравословното и балансирано използване на технологиите.
Задаваме на Алекс няколко въпроса, с чиито отговори да ни покаже как се живее офлайн, как се отглеждат офлайн деца и какви са правилата за технологиите вкъщи.
Как реши да стартираш офлайн кидс?
Офлайн Кидс започна абсолютно на шега. Осъзнавах, че имам някакво пристрастяване към екраните, наблюдавах повечето деца да живеят пред тях и копнеех да насърчавам онова диво и щуро детство, което имахме ние. Желанието ми първоначално беше да споделям занимания за игри. Наблюдавайки децата си, започнах да осъзнавам повече техните потребности и да научавам повече за прфогоблемите, които се появяват, когато детето расте пред екрана. Така Офлайн Кидс прерасна в моя мисия – да информирам хората, да ги насърчавам и да им помагам да започнат да използват екраните по-балансирано и здравословно.
Как се справяш с грижите и възпитанието на две деца, които отглеждаш офлайн?
Лесно родителство няма. Но нито една трудност обаче, с която се сблъсквам, не идва от това, че децата ми не използват технологии. Дори напротив, по мое мнение офлайн родителството е по-лесно от екранното, защото децата са много по-спокойни, измарят се физически, което им помага да спят по-добре, а и инвестират в своите умения да се справят със скуката, развивайки висока креативност.
Как да намалим вредите от екраните при децата?
Самия факт, че децата ми не са свъкнали на свръхстимулацията, която екраните предлагат, им помага да се задоволяват със семплите, но весели игри, които играем, красивите книжки, малко играчки, както и да се наслаждават на времето сред природата.
Уча ги да помагат, макар и не винаги да откликват, да ценят семейното време и качествените разговори. Инвестираме в семейни хобита и спорт заедно, което действа много сплотяващо и заздравяващо взаимоотношенията ни.
Има си, разбира се, и негативни страни. Често работя за сметка на съня и се старая да използвам телефона минимално пред тях. Умората също е налице, но се фокусирам върху красотата на времето, което имам с децата, защото неусетно ще пораснат и тръгнат по своите пътища.
Отглеждане на дете по 5 принципа на психолозите
Какво всъщност е офлайн възпитанието?
Възпитаване на любов към реалния живот и използването на технологиите по здравословен и балансиран начин, в добри граници (децата имат нужда от ясни такива). Не съм човек на крайностите и вярвам в добрия баланс. Опитвам се да уча, с думи и личен пример, че технологиите са нещо полезно, но фокуса на живота ни не трябва да бъде върху това колко лайка имаш в Инстаграм и до кое ниво си стигнал на Диабло. Вместо това децата имат нужда от свободна игра, жива комуникация и тихо време, в което да открият себе си.
Моите деца не прекарват почти никакво време пред екраните (изключение е времето на Яни в детската градина).
За повечето хора обаче това е твърде трудно за изпълнение, затова им препоръчвам поне да спазват препоръките и ограниченията на Американската академия по педиатрия и Световната здравна организация.
Мамо, тате – оставете телефоните за 24 часа
Имаш ли правила за технологиите вкъщи?
Правила не е точната дума. Не мисля, че ми се е случвало да забранявам на децата екранно време. Истината е, че малките на този етап рядко го търсят. Вместо това се старая да давам добър пример в това. Телефона използвам пред малките рядко и за кратко. Телевизор у дома нямаме, а филми гледаме със съпруга ми веднъж в месеца, когато малките спят. Малката (1г10м) не е използвала устройство и е изключително щастлива от времето, което прекарваме заедно. Батко ѝ знае, че може да гледа филмче, само докато Бела спи. Това почти не се случва, защото или сме навън по това време, или той самият предпочита да играем.
Ти си разказвала история за твоята пристрастеност към технологиите, как успя да се откажеш от вредния навик на скролването?
С много воля и малки стъпки. Но всеки път бях мотивирана от осъзнаване на негативното влияние в дадена област, а след това изпитвах положителна промяна, която ми помагаше да вървя напред към следващо решение в посока здравословно използване на технологиите. Отначало започнах да филтрирам информацията, която достига до мен в Интернет. Спрях да следя медии, които бълват лъжи или негативни новини. Спрях да следя хора, които не ми дават нищо полезно. Започнах да оставям телефона в друга стая, когато лягам да спя, което подобри качеството ми на живот БУКВАЛНО. Започнах да обръщам повече внимание на хората, които са физически близо до мен, вместо да скролвам, докато те се опитват да спечелят моето внимание.
Осъзнах колко пагубно е за децата ми да виждат пасивното ми изражение, когато съм забила поглед в телефона, а те копнеят да се смеем заедно. И това ме удари толкова силно, че нямаше как да не поискам промяна и да не положа всички усилия за нея.
Много ми повлия излизането от социалните мрежи за цял Октомври, когато намерих наслада в тихото време, което бях забравила да си давам.
Какво можем да открием в твоите социални мрежи?
Старая се в профилите си да споделям полезна информация, както и истории от нашето ежедневие. Често разказвам как в трудни ситуации се справям с помощта на спонтанни игри, а не с крещене, заплашване или телефон.
Наскоро събрах малък екип и регистрирах Офлайн Кидс като фондация, така че, живот и здраве, планираме още повече материали по темата, които да са в помощ на родителите.
Защо реши да спреш да снимаш лицата на децата си за снимки, които качваш в социалните мрежи?
Защото осъзнах, че веднъж качим ли нещо в Интернет, нямаме никакъв контрол над това къде отива. Всеки може да направи скрийншот и да го използва за каквото пожелае. За мен е важно всеки да може сам да избере дали да бъде изложен на този риск.
Всеки има снимки или истории, които иска да запази само за себе си, а ние нямаме представа децата ни как се чувстват спрямо тях или какво ще е мнението им след 10 години. Не знаем дали това, което за нас е сладко и забавно, в техните очи няма да изглежда унизително. Дори и да ги питаме, не мисля, че са способни да вземат осъзнат избор, поради непълното им разбиране на ситуацията. Искам да изчакам, докато могат сами да решат дали и какво да споделят. Искам и те да знаят, че за мен правото им на избор е дълбоко оценено.
