МЕМЕ МАМА споделя своята история и опита с яслата: “След месеци чакане да приемат малкия в ясла, най-накрая се случи. Бях супер развълнувана, защото аз от малка имам страхотни спомени от яслата, а след това и от градината. Така че искрено се надявах и със сина ми да е същото. Уви, не беше.
Знам, че децата плачат при първо отделяне от родители. Знам, че свикват и се адаптират. Много неща знам. Моето, обаче, не свикна. “Колко време ходи?”, ще питате. Точно шест дни. Малко са, знам, но бяха достатъчни, за да преценим с мъжа ми, че е по-добре на този етап да си го гледаме вкъщи. И тук не си мислете, че имаме огромната възможност да го правим, но решихме да ограничим бюджета си, за да бъде детето спокойно и щастливо.
Защо го спряхме от ясла?
• Защото започна отделянето да му влияе на дневния и нощен сън. Започна бълнуване през нощта и търсене на мама и тате. Рев, докато спи. Търсеше гушкане с нас, докато спеше.
• Защото той бе самостоятелно дете, което можеше да се заиграе за около 15-20 минути само в стаята си, а след яслата беше лепнато за нас непрестанно.
• Защото обичаше да излиза навън, но след тръгването на ясла не искаше да излиза по никое време.
• Защото си хапваше доста добре, докато не спря да яде и свали килограми.
Видяхме единствено негативното отражение върху детето ни. Признавам, бях разочарована, защото имах големи надежди, че той също ще бъде щастлив от яслата. Подготвихме го, четохме книги, всичко както беше по книгите, но не се получиха нещата.
Чувствам ли се виновна по някакъв начин, че го пуснахме? Чувствам ли се виновна, че го спряхме?
О, да. Мисля, че като майка отдавна съм приела, че ще се чувствам ужасно при всеки мой избор с детето.
Може да има нормални хора, които не се чувстват така, но откакто станах майка вината дали съм добра или лоша живее с мен.
Дано този пост е бил полезен за някоя от вас и да се почувствате по-малко виновни за изборите, които правите. Вие знаете кое е най-доброто за вашето дете. Не съседът, не бабите, не роднините, не интернет. Само вие”.
