Полемика във връзка с липсата на разработени модели за адаптация в детски заведения в София се породи в първите дни от новата учебна година. Припомняме и предния ни материал, в който след няколко получени съобщения и истории от читатели какви са им правата спрямо адаптацията на децата в първите дни в яслите, дали това дадено поведение на персонала в тяхната ясла е нормално, както и още неприятни истории и разочарования, повдигнахме въпроса и споделихме историите им и повдигнахме въпроса в страницата ни във Фейсбук.
Една майка дори описа посрещането на детето й като сякаш “орел грабва плячка”. Според истории на родители посрещат се деца, без да се представят и запознават, без да кажат дори здравей на малчугана, който прекрачва вратата с голям ентусиазъм за пръв път, персоналът е намусен, кисел и изказва фрази от типа “ми тъй ши е първите дни”, децата са изтръгвани от родителската ръка, а достъп до сградата родителите нямат и не им се дава такъв, дори до шкафчетата в коридора.
Какви са правата ви по време на адаптация в първия месец при постъпването? Има ли адаптационни модели, разписани в Наредба и кой следи за прилагането им?
Антонина Кенова, основател на Трайна образователна национална инициатива (Т.О.Н.И.) сподели на родителите къде адаптацията на дете в присъствието на родител в ясла или градина е нормативно уредена:
1. Наредба № 26 от 2008 г. за устройството и дейността на детските ясли и детските кухни и здравните изисквания към тях – чл.10, ал.2, т.5, чл.11, ал.2, т.4:
“5. прилагат индивидуален подход към всяко дете и активни грижи, включително и за новопостъпилите деца през периода на адаптацията им, като съвместно с лицето по чл. 9, т. 2 изготвят и участват в изпълнението на индивидуален план за адаптация на всяко дете при приема му в детската ясла;”
“4. организира съобразно възрастта и индивидуалните особености на новоприетите деца адаптацията им към детската ясла, като съвместно с лицата по чл. 9, т. 1 изготвя индивидуален план за адаптация на всяко дете при приема му в детската ясла;”
2. Наредба № 5 от 3 юни за предучилищното образование. – чл.39, ал.2 и 3
“(2) (Нова – ДВ, бр. 85 от 2020 г., в сила от 02.10.2020 г.) Детската градина изработва и прилага модел за работа със семействата и децата в периода на адаптация от семейната среда към детската градина, който е неразделна част от Правилника за дейността на детската градина.
(3) (Нова – ДВ, бр. 85 от 2020 г., в сила от 02.10.2020 г.) Моделът по ал. 2 задължително включва краткосрочно присъствие на родителите в детската градина. Продължителността на присъствието на родителите, както и дейностите, в които могат да участват, се определят предварително на индивидуални срещи между учителите и родителите.”
Вие имате право да попитате детската градина какъв модел за адаптация прилага и какви права имате по време на адаптацията – къде и колко време може да присъствате със своето дете – например, ако искате да го изпратите до шкафчетата пред групата или да влезете вътре в групата. Ако се притеснявате от КОВИД мерките, имайте предвид, че директорите на яслите и градините могат да преценят кои от противоепидемичните мерки следва да бъдат приложени при присъствие на родител в детското заведение по време на адаптация.
Ако директорът откаже да включи родител присъствено в адаптацията на детето му, то може да подадете сигнал и да се направи проверка защо не се изпълняват Наредбите.
По какъв модел за адаптация работят градините и яслите?
Това е добър въпрос. Според Наредбата яслите и градините трябва да имат разработен план за адаптация с присъствието на родител, който да бъде достъпен за родителите.
Един от най-харесваните модели за адаптация е Берлинският модел, който е разработен с идеята децата да се адаптират по индивидуален начин, спрямо тяхната възраст и личностни особености.
Моделът предвижда родителят да посещава яслата или градината заедно с детето, ако е възможно винаги по едно и също време на деня, да прекара около 1 час в стаята заедно с детето и след това заедно се прибират у дома. Определя се един възпитател, който да отговаря за адаптацията на даденото дете, като се доближава предпазливо до детето, без да оказва натиск върху него или като му предложи да играят заедно – тримата, заедно с родителя. Тя наблюдава взаимодействието родител-дете и поведението на детето, старае се да спечели неговото доверие, да предложи и открие любими игри и дейности. В тази ситуация е важно тясно прикрепена фигура (учителката), да действа по доста пасивен начин, задължително е по никакъв начин да не тласка детето да се отдалечи от родителя, да приема, че детето иска да бъде близо до родителя, да обръща внимание на детето, като остава на заден план, а на преден родителя. Това се повтаря три дни, като през тези първи три дни НЕ се правят опити за раздяла.
Първи опит за раздяла се правят на четвъртия ден от посещението. Няколко минути след пристигането на детето и родителя в стаята, учителката посреща детето, родителят казва чао, обаче остава наблизо и се връща пак в групата не по-късно от 30 минути от сбогуването. Задачата на учителя е да подкрепя детето по време на тази раздяла, например да се сбогуват заедно с родителя, да обяснят, че родителят ще се върне, да успокои на детето и да насочи вниманието на детето към игрите и децата (целият адаптационен модел ще бъде качен в следваща статия.
Изследователски проект на Берлинския Свободен Университет доказва още през 80те години колко негативен може да бъде ефектът от липсата на адаптация в детската градина. През първите седем месеца след започване на посещение на детска градина, децата, които не са били придружени от родителите си в адаптационния си период, са боледували до четири пъти повече. В допълнение тези деца са показвали доста по-ясно изразено безпокойство.
Неадаптираните деца показват по-ниско ниво на развитие и често смущения в способността си да се привързват (това се отнася особено за деца под две годишна възраст). В резултат на този изследователски проект се разработва и БМА, въз основа на който децата се адаптират по индивидуален начин, съответстващ на тяхната възраст и личностни особеност. Това споделя Мария Трифонова, председател на Асоциацията на родителски кооперативи, която разработва документ за Берлинския адаптационен модел, въз основа на литература, преведена от немски език, 3-годишни наблюдение при прилагането на БМА в български родителски кооператив РК „Тумба-Лумба“ (с помощта на тази концепция са адаптирани 7 деца в този период), както и лични наблюдения при адаптацията на нейните 2 деца по този модел в родителски кооператив и детска градина в Германия.
