Яна Данаилова e магистър по хранене и здравен мениджмънт, магистър физиолог, докторант по човешка физиология, сертифициран нутриционист, Председател на сдружението на Нутриционистите в България, автор и водещ на телевизионно предаване „Линия здраве“, сертифициран преподавател по йога, съпруга и майка на 3 деца. Днес тя ни обяснява как захарта вреди в менюто на децата.
Децата! Нашата най-голяма благословия, нашето най-голямо щастие, но и наша най-голяма отговорност! Децата идват на този свят чисти и святи и ние родителите, чрез своите житейски навици и поведенчески модели градим тях като личности със свой мироглед, възгледи и навици на живот.
Темата за здравословното хранене сред децата е моя лична кауза и като майка, и като специалист. А темата за наднорменото тегло сред децата е една от най-големите ми лични и професионални предизвикателства. Статистиката в България е плашеща!
Всяко трето дете на възраст под 18 г. е с наднормено тегло, а около 12-13 процента от тези деца са дори със затлъстяване, което означава боди индекс маса над 31…
Важно е да съзнаваме себе си като ролеви модел за своите деца! Хранителните навици, които предаваме на своите деца, оформят трайно техния хранителен поведенчески модел в зряла възраст. Нека бъдем честни! Менюто на съвременните деца се различава съществено от нашето меню, когато бяхме малки.
Още помня филиите с лютеница и циганските баници, с които изкарвахме буквално цял ден! Шоколади, вафли, бисквити и всякакви десерти присъстваха рядко, от време на време в менюто ни, а децата с наднормено тегло бяха единици.
Аз лично възпитавам децата си да се хранят здравословно. Ограничавам до минимум сладките изделия, а до навършване на 3 годишна възраст изделия с рафинирана захар са напълно забранени. Мъничката Ани е на година и седем месеца и все още не е вкусвала захар. Единственият ежедневен източник на сладост в менюто на децата ми са свежите, сезонни пресни плодове, а здравословните десерти приготвям с мед и сушени плодове.
Вярвам, че много майки отглеждат децата си точно като мен! Но! Попадайки в детската градина и училище децата ни се сблъскват с всички сладки и до скоро забранени храни. Освен това, тези храни са много достъпни, вкусни и облечени в лъскави опаковки, което ги прави особено атрактивни и желани от децата. Няма как да очакваме малчуганите да проявяват самосъзнание и да разбират, че лъскавите десерти с рафинирана захар са абсолютно излишни за детския организъм. Не само, че не носят хранителна стойност и полезност за децата, но често са заплаха за тяхното здраве.
Захарта като добавка в храните и напитките има само енергийна стойност, но не носи за организма никаква нутриентна стойност, следователно децата нямат абсолютно никаква нужда от нея.
Когато детето консумира десерти, храни и напитки с добавена захар, те го засищат и му дават прилив на енергия. Засищайки се с тях, децата отказват в последствие храната, която реално им носи хранителни ползи, като пресни плодове, зеленчуци, салати, супи и най-вече основни готвени ястия.
По препоръки на Световната здравна организация до 4 годишна възраст децата не бива да приемат никаква добавена захар.
Източник на енергия за техния организъм следва да бъдат само храните с естествено съдържание на захари, каквито са пресните плодове и зеленчуци, пълнозърнестите храни, варива, ядки и семена. За съжаление твърде често сме свидетели на родители и близки, които предлагат вафли, бонбони, шоколади на малките деца. Колкото по-рано и по-често детето има досег до тези храни, толкова по-голям интерес придобива към тях. Освен това, децата, които често консумират изделия с рафинирана захар, често отказват плодове и най-вече зеленчуци, защото те им се струват блудкави и безвкусни.
Същевременно, ако рядко му предлагаме пресни плодове, неговият интерес към свежите плодове прогресивно ще намалява. Както можем да възпитаме детето да яде сладкиши, предлагайки му ги често, така можем да го научим да яде пресни плодове, така че всичко зависи от нас и примера, който даваме на децата си ежедневно.
Проблемът с прекомерния прием на захар е комплексен и не се изчерпва само до свръхвъзбудимост на нервната система и появата на кариеси при децата.
Приемът на прекалено много добавена захар в ранна детска възраст се свързва със сериозни здравословни проблеми като затлъстяване, високо кръвно налягане, диабет тип 2, сърдечно-съдови заболявания и др. Затлъстяването е най-често срещаното хранително разстройство сред децата и може да доведе до редица други заболявания, ако не бъде адресирано своевременно и адекватно.
На първо място затлъстяването предразполага към развитие на инсулинова резистентност и диабет тип 2, артериална хипертония, чернодробни и бъбречни заболявания, хормонални смущения репродуктивни нарушения на по-късен етап от живота.
Много грешно е да си мислим, че една вафла или кроасан няма да навредят на детето, защото неусетно те стават две, три и повече, реално се превръщат в неизменен компонент от ежедневното меню на малчуганите.
Ефектът се акумулира в организма като физически се манифестира първоначално като наднормено тегло, а на по-късен етап, на около 20-30 годишна възраст, под формата на заболявания като инсулинова резистентност, дори диабет тип 2, сърдечно-съдови болести и др. Тогава лекарите вдигат рамене и казват „генетична обремененост“. Да, всеки може да има генетична предиспозиция към едно или друго заболяване, но последното се отключва именно от факторите на средата, водещ сред които е именно храната.
Инсулиновата резистентност е често срещано състояние, предвестник на диабет тип 2.
То се характеризира с невъзможност на клетките в тялото да реагират адекватно на инсулина. Клетките притежават рецептори, които отговарят на отделения инсулин при консумацията на захар и позволяват на глюкозата да влезе в тях и да послужи като източник на енергия. При инсулиновата резистентност този механизъм не сработва. Най-често поради прекомерния прием на захар клетките приемат максималното възможно за тях количество глюкоза и инсулиновите рецептори стават нечувствителни към инсулина. Новопостъпващата с храната допълнителна глюкоза не преминава клетъчната мембрана и серумните нива на глюкоза нарастват. Тялото приема захар, панкреасът отделя инсулин, но този инсулин вече не може да транспортира захарта в клетките. Инсулиновата резистентност често остава скрита, докато не се развие диабет тип 2, тъй като свръхпроизводството на инсулин успява все пак да поддържа нивата на кръвната захар в относителна норма за известно време.
Захарта, която не успее да се изразходи, поради прекомерен прием и намалена двигателна активност, се натрупва в клетките под формата на мазнини, основно в коремната област.
Това води до натрупване на наднормено тегло и затлъстяване. Мазнините в областта на коремните органи и черния дроб могат да доведат до развитие на неалкохолна чернодробна стеатоза, изключително опасно състояние, често завършващо с чернодробна цироза.
Прекомерната захар в клетките, съответно високите серумни нива на глюкоза, водят и до запушване на кръвоносните съдове и свързаните с него състояния като атеросклероза, инфаркт на миокарда и мозъчен инсулт. Това са причините много млади хора все по-често да страдат от подобни заболявания, които обикновено сме свикнали да свързваме с напреднала възраст.
Да обърнем малко внимание на още два важни хормона, освен инсулина, а именно на допамин и серотонин, които не само стимулират нашите неврони, но и регулират настроенията ни. Серотонинът или хормонът на щастието е невротрансмитер, отговорен за регулацията на настроението и паметта. Около 95% от серотонина в тялото се синтезира в интестиналния тракт, откъдето играе ключова роля за оптималното функциониране на храносмилателната система, като оказва влияние на скоростта, с която храната преминава през червата, на чувствителността ни към усещането за ситост след хранене и съответно оказва влияние и върху нашия апетит. Оттук виждаме колко е важна връзката между храненето и настроението. Освен това серотонинът подпомага синтеза на инсулин, респективно ако нивата на серотонин са ниски, тези на инсулин също намаляват.
Когато сме тъжни, депресирани, уморени, често посягаме към сладкиши и шоколад заради съдържанието на захар в тях, което стимулира синтеза на серотонин и допамин. Това правим и с децата си!
Когато детето е тъжно или падне и се удари, за да го успокоим му предлагаме лакомство залъгалка. По време на празници отново подаряваме лакомства. Но така възпитаваме и един грешен модел на поведение и справяне с емоционални несгоди, който на по-късен етап от живота ни може да резултатира в емоционално хранене и риск от поява на различни хранителни смущения. Много по-ефективно би било да излезем на въздух и слънце, да се разходим, да спортуваме, да прегърнем близък, да се посмеем, да прочетем книга или да направим нещо щуро с децата, като да скачаме в локвите или да играем на отдавна забравените игри като народна топка, криеница и стражари и апаши.
Когато хапнем сладко, организмът ни произвежда хормона допамин, който също ни кара да се чувстваме добре и да свързваме сладкото с възнаграждение и източник на удовлетворение. Същевременно с допамина се отделя и инсулин, чиято роля е да транспортира глюкозата в клетките, за да послужи като източник на енергия. Но какво става, ако детето не се движи достатъчно, самотно е, защото не му обръщаме внимание или прекарва повече време на чина или пред телевизора в компанията на някой сладкиш, тестени храни и напитки с добавена захар? То изпитва нужда от удовлетворение и търси източник на радост. Най-достъпният източник е сладкишът. То посяга към него или ние му го даваме, за да успокоим нервните му изблици. И детето неусетно се научава да избира този вид храна, когато се чувства тъжно или самотно.
Десертите в детското меню следва да бъдат само по изключение и по повод, а не като награда, създавайки лъжлива емоционална връзка с храната.
Когато детето плаче, то няма нужда от бонбон или шоколад за утеха, а от прегръдка и от нашето внимание. Нека научим децата си, че ако са тъжни, ще се почувстват много по-добре, ако излязат на разходка, ако потърсят приятел, с когото да поговорят, ако послушат хубава музика, но не и ако посегнат към шоколада.
Промяната в храненето на децата трябва да бъде на административно ниво, в образованието да залегнат часове по хранене, в детските градини и в училищата да се предлагат повече пресни плодове и зеленчуци за сметка на тестените и подсладени храни. Но и самите родители следва да се възпитават в добри хранителните навици, да се образоват по отношение на значението на микро и макронутриентите за здравето на човешкото тяло и респективно да възпитават от своя страна децата как да се хранят балансирано и как да правят самостоятелни избори относно храната в училище и навсякъде навън.
Бъдете отговорни към здравето на децата си, така както сте отговорни и ги водите на профилактични медицински прегледи. Храната е най-добрата профилактика срещу заболявания.
Така, както ги учите да строят кули от кубчета или да ритат топка, така и ги учете да се хранят разнообразно и рационално. В ежедневното детско меню следва да има изобилие от свежи, сезонни плодове и зеленчуци, източници на пълноценен белтък, комплексен въглехидрат и полезни мазнини. Така както ги учите да не лъжат и да не си изхвърлят боклука на земята, така ги учете да не търсят опаковани сладкиши и да не „приемат“ боклучави храни в тялото си, защото високопреработените, рафинирани храни са именно това – непотребни и дори вредни за тялото.
Възпитавайки децата си от най-ранна детска възраст да се хранят чисто и осъзнато, ние посяваме семенцето на едни здравословни хранителни навици, чиито плодове децата ни ще берат в бъдещето, ще се радват на крепко здраве, жизненост, неизчерпаема енергия и дълголетие.
Последвайте Яна тук в социалните мрежи –
https://www.facebook.com/YanaDanailovaOfficial
https://www.instagram.com/yana.danailova/
Както и нейната уебстраница с актуални материали и статии на тема хранене и спорт за
децата http://chandra.bg/
