„Кой не мечтае за дълголетен живот и крепко здраве!? А кой родител не иска повече от всичко това за своето дете? Колко често споменаваме в ежедневието си думичката „имунитет“! А дали познаваме добре как се заражда, адаптира и функционира нашата имунна система и тази на нашите деца?
Книгата на Цветелина Великова “Детският имунитет” е предназначена за родители и отговаря на някои от най-важните въпроси, свързани с детската имунна система и с често болезнените и стресиращи срещи на децата с инфекции, но също и с алергии, автоимунни заболявания, имунодефицитни състояния. С разбиране към притесненията на родителите, на достъпен език, но и с много научни факти и с много нагледни примери д-р Великова описва развитието на детската имунна система – още от утробата, през първите месеци на живота и срещите с инфекциозни заболявания, ваксини и потенциални алергени. Поканихме я да поговорим за детския имунитет и градинският сопол.
Д-р Великова, книгата ви „Детският имунитет“ отговаря на някои от най-важните въпроси, свързани с детската имунна система. Как да се справим с непрестанното боледуване и кога приключва изграждането на имунитета?
Благодаря Ви за поканата да обсъдим темата за детското боледуване и притесненията на родителите по отношение на детския имунитет. В книгата се опитвам да отговоря на тези въпроси, доколкото имаме отговори изобщо.
Оказва се, че науката е напреднала, че ние сме натрупали повече знания, отколкото преди 10, 20 или 50 години. Но въпреки това е трудно да отговорим на въпроса „как да се справим с детското боледуване“. Поне за момента знаем, че имунитет се изгражда цял живот и след първите ранни години на живота очакваме децата да боледуват по-рядко и по-леко от инфекции.
Градинският сопол… Как да се справим с постоянната хрема в градината?
„Градинският сопол“ е едно страшилище за родителите. Появи ли се секреция от носа, родителите започват да се притесняват дали няма да се развие тежка инфекция, колко време ще се наложи детето да отсъства от детското заведение, кой ще го гледа, ако родителят има неотложен служебен ангажимент и т.н. притеснения. И да, за някои деца това състояние е почти постоянно.
На първо място е добре да се определи каква е секрецията – дали е свързана с моментно остро респираторно заболяване, дали не се дължи на алергично състояние или друго дразнене на носа (напр. от химикали и т.н.). При някои деца често има бактериално носителство, което може да е без симптоми, или пък да се проявява често с оплаквания, включително този секрет да се стича по гърлото и да води до кашлица. Затова първо трябва да се види на какво се дължи, а след това да се лекува. И когато се дължи на остра вирусна инфекция, да се предприемат мерки за промиване на носа с физиологичен разтвор, напр. и други.
Също така, в „светлите от сопол“ периоди може да помисли за имунопрофилактика, така че да се оптимизира и работата на имунната система на ниво лигавица на носа
Алергиите са често срещани в последните години, на какво се дължи това?
Дали заради начина на живот, дали заради подобрената диагностика, факт е, че между 15-30% от всички деца и възрастни могат да имат поне по едно алергично заболяване. Алергичните състояния са с по-висока честота и в развитите индустриализирани страни, заедно с автоимунните болести, за разлика от страните с ниско социално-икономическо състояние. При последните се наблюдава обратното – висока честота на инфекции и паразитози, малка честота на алергии и автоимунни заболявания.
Наследствеността има голяма роля, но и също така начина на раждане, кърменето, инфекции, начин на живот и околна среда.
Към кои алергени са често срещани?
В тази област работят колегите алерголози, които могат да дадат по-точна представа кои са най-разпространените алергени при децата от различна възраст. Много разпространени са хранителните алергии – към белтъка на кравето мляко, яйца, ядки, и т.н. Алергии към домашни любимци и полени също.
Дали детето се развие алергия или не можем да кажем, но ако някой от родителите има алергия, шансът за детето е голям, затова трябва да се наблюдава.
Вие засягате темата за кърменето и имунитета. Отговорете според вас кое е оптималното време за кърмене (до колко години, месеци) , в което кърмата е най-хранителна?
Да, изключително важна тема, по която се радвам, че има все повече проверена и достъпна информация, каквато нашите майки и баби не са имали. Много митове бяха разбити, а майките добиха увереност и спокойствие да кърмят, колкото дълго им е приятно. За това спомагат и Национална асоциация „Подкрепа за кърмене“ с неуморната работа на доброволни и IBCLC сертифицирани консултанти по кърмене. Самата аз редовно обръщам внимание на аспектите на кърменето, свързани с имунната система в моя блог и страница, и се считам за посланик на кърменето (освен, че самата аз имам „кърмачески стаж“ от 3 г. и 7 м. с двете си деца).
Според СЗО кърменето трябва да бъде ексклузивно (без предлагане на вода, други течности или храна) до 6-я месец и може да продължи и до и след 2 годишна възраст. Кърмата винаги е хранителна, няма нехранителна кърма. А нейният състав се променя, както в денонощието, така и с израстването на бебето и детето, така че да отговори на неговите нужди.
Да поговорим за ваксинацията и имунитета…
Много обичам да говоря по тази тема. В последните години имах възможността да си общувам и в приятелска, и в професионална среда с изключително интелигентни хора, които осъзнават ползите от ваксинирането на децата, а и на себе си. Някои от тях изпитваха страх от ваксинацията, но когато разговаряхме, се оказа, че повечето неща, които ги притесняват, се основават на фалшиви „новини“, на изопачена информация и манипулации.
Затова и в книгата за ваксините се говори чак накрая – едва когато са представени всички обяснения как работи имунната система, как се изгражда имунологична защита и памет.
Понякога точно липсата на тази информация как работи имунната система е в основата на страха от ваксините.
И тук отново бих искала да кажа, че вместо избирателно да се доверяваме на медицинската наука (напр. вярваме в хирургията, но не вярваме в лекарствата и т.н.), ако можем да си спестим някои тежки инфекции за нас и децата, и имаме начини да ги предотвратим чрез ваксинация, да го направим.
Как и кога да даваме имуностимулатори на децата?
Разполагаме с огромен набор от хранителни добавки и ограничен брой лекарства, които могат да повлияват имунната система. Имуностимулатори могат да се дават на децата, но би било добре това да се случва след консултация с лекар специалист. Защото те могат да не навредят, но ако не се изберат подходящите спрямо състоянието на детето, модела му на боледуване, или без да се установи каква е причината детето да боледува по-често от връстниците си, то те може да нямат и никакъв ефект.
Също така винаги казвам на родителите да проучват компаниите и добавките, които ще дават на децата си – малко компании изследват своите добавки в клинични проучвания, а това гарантира не само безопасността, но и ефективността на съответните имуномодулатори.
Какво да направим, ако детето боледува, как да го предпазим от болести, колко често е твърде честото боледуване?
Всички искаме да предпазим децата си от болестите. Когато става дума за инфекции, на практика това е почти невъзможно, особено когато те не живеят изолирано, срещат се с други деца, имат братчета и сестричета, или посещават детско заведение.
Можем да осигурим на децата здравословен начин на живот, който от своя страна оптимизира и условията за работа на имунната система. Можем да го предпазим от някои тежки болести като предварително запознаем имунната система с инфекциозните причинители (чрез ваксинация). А можем и да провеждаме редовна имунопрофилактика с имуномодулатори, след като се установи че има проблем с имунната система.
А колко често е „честото боледуване“ – разполагаме с критерии за това. Поради това, ако родителите се чудят или смятат, че детето им боледува прекалено много или поне повече от другите деца, то е добре да се обърнат към специалист, да се направят необходимите изследвания и да се прецени дали има нещо притеснително или става дума за индивидуална особеност на детето, която ще се „израсте“ с възрастта и когато имунната система натрупа опит и зрялост.
Автоимунните заболявания и децата?
Много малко се говори по тази тема. Сякаш децата не страдат от автоимунни болести. Напротив, автоимунните заболявания се срещат и при тях, макар и по-рядко, отколкото при възрастните. Ако за възрастните знаем, че около 5-10% от хората могат да развият автоимунно заболяване в живота си, то за децата са едва няколко процента. Но точно поради тази причина отнема години да се постави диагноза, защото малко се мисли за това.
Една автоимунна болест при децата може да се прояви с разнообразни и в същото време неспецифични симптоми – поддържане на невисока температура, умора (ако детето може да сподели за нея), промени в теглото, обриви по тялото и в устата, болки и скованост в стави, болки в мускули, сухота в очите и устата, трудна концентрация, подути лимфни възли, чести инфекции и други. Както сами виждате, могат да бъдат обиколени няколко специалисти за отделни симптоми, без да се установи здравословен проблем. Затова е важно ако тези оплаквания продължават седмици и месеци, да се помисли за консултация с имунолог и детски ревматолог.