Нашата сънародничка Мая Дългъчева разказва как се справят детските градини в Бавария при тъмночервен код за Covid-19. Публикуваме текста й без редакция:
“Ще кажа малко за мерките при нас.
Аз работя в момента в детска градина. В Бавария относно епидемията се ползва „светофар“ с кодове зелено, жълто, червено.
В началото, през пролетта, когато имахме код червено с много изнесени числа за заразени, групите преминаха на Notbetreuung, тоест – можеха да посещават само деца на родители, които не могат да напуснат работата си в този момент, предимно лекари. Беше препоръчано децата да не посещават бабите и дядовците си, за да не ги заразят като безсимптомни заразоносители. Ние имахме три деца. Мерките за дистанция и дезинфекция се спазваха, защото беше възможно да бъдат спазвани. След постепенното отваряне, последвало локдауна, имахме заповед да връщаме незабавно децата с хрема и кашлица и да ги приемаме обратно само с отрицателен тест.
Как е в момента? През септември дойде заповед, която и сега е в сила: децата с хрема и кашлица да бъдат приемани въпреки това. Ако симптомите се изострят и се появи температура, да бъдат оставени у дома за ден-два и след това да бъдат приети отново – без тест!
При код червено никой не премина на спешния вариант – цялата група беше налице, шефовете мълчаха без обяснение. Около три седмици изкарахме така, питайки се защо заповедта не се спазва. После изведнъж дойде заповед за втори, “частичен” локдаун. (Ще рече: затвориха театри, ресторанти, концертни зали – всички, които спазиха наредбите с драконовски мерки: дезинфекция, дистанция, събиране на адреси и телефонни номера за проследяване, но оставиха учебните заведения. А, и фризьорските салони, което ме навежда на мисълта, че е планирано локдаунът да продължи повече от няколко седмици.)
В момента има код тъмночервено в Бавария и не, нямаме заповед да бъде ограничено посещението, въпреки че кодът е по-страшен и цифрите, които се изнасят, са доста по-високи от първия път. Причината била, че само за детските и учебните заведения важи “код жълто”.
Децата не носят маски. Ние сме посъветвани уклончиво „ако имаме желание, но все пак вземайки предвид факта, че може да уплашим децата“, да носим маски в групата с цел „собствено предпазване“. Да, същите тези маски, които предпазват не теб, а другия срещу теб, 20 до 30%, ако ги сменяш на всеки час. Естествено, никой не носи – не можеш да сновеш като робокоп и да мучиш през маска, докато провеждаш занимания, прегръщаш, бършеш сълзи.
Персоналът в детските градини няма отпуск за ново затваряне, родителите също
Работното време е осем часа – осем часа в една стая с двадесет деца. (Времето навън вече е студено, децата излизат максимум за 45 мин., вътре стоят с якета и зъзнат, когато се проветрява.) Дворът е разделен на разрешена за игра територия за всяка група – с въженца, вързани от вратата до някое дърво отсреща. Налага се да “заловим” хукналите и да обясняваме на едно дете, че не може да изтича под въженцето, за да прегърне братчето си/приятелчето от другата група примерно.
Има заповед да се ограничи пеенето. Не пеем. Обаче как да се ограничи крещенето, бъркането в носа и пипането на играчки после, как да се ограничи смехът, боричкането и шушукането нос в нос? Дори да си представим, че учителките приемат ужасяващата роля на полицаи, никой не е в състояние ежеминутно да контролира двадесет деца, които във всеки момент правят нещо от гореизброеното.
Миналата сряда се обади една майка, че е болна. Взеха си детето веднага. Да карантинират групата – не може без тест. Чакаме тест на детето. Такъв няма да има – семейството е под карантина и никой не може да излезе, за да го заведе. Здравната служба беше информирана веднага, но мълчи. Явно не е изпратила и човек, който да направи тест на място, защото досега щеше да е готов. Една седмица мина, през следващата ние също няма да знаем на какво дередже сме – има ли зараза при нас или не. Работим си. Хвалят ни колко добре се справяме. Колеги напускат. Справяме се още по-добре – поемаме тройно повече работа. Пак ни хвалят.
Правителството взе решение – преустановява всички присъствени занимания за деца
Говорих с мои колеги от училището, в което работех преди – част от тях вече са в други учебни заведения. И там е пародия – някой има хрема, тестват го и докато си кара почти безсимптомно у дома, цялата паралелка, на места и целият випуск, е под карантина. И така безкрай – върне се първият, след три дни втори. Няма онлайн обучение (в смисъла на това, което българските учители направиха – да подготвят и преподават уроци в реално време, поддържайки пряка връзка със своите ученици), реално няма и истинско обучение. Има имитация на дейност и имитация на грижа – както за образованието, така и за хората.
Миналата седмица дойде една от областните ръководителки. На въпроса ми по каква причина учебните заведения са оставени в код жълто, след като цяла Бавария е в тъмночервено, отговорът беше „Такива са наредбите отгоре.“ Наредбите отгоре премиерът Зьодер обясни на брифинга с грижа за икономиката и най-вече “за да се избегне домашното насилие”. Хуманно – спасява детски животи от родителската агресия.
Въпроси, които си задават всички колеги в момента:
- Защо децата в начална степен трябва да носят маски и да спазват дистанция, а децата в детска градина не? Да разбираме ли, че едно дете до шест и половина не е заразно, но рязко става заразно след няколко месеца, когато навърши седем? Не, не пледирам за маски на децата, питам за аргументите.
- Защо ние трябва да бъдем по десет часа на ден (по два часа в претъпкано метро натам и обратно, плюс осем часа в група) в затворени помещения с множества, които не могат да бъдат избегнати и с мерки, които очевидно не се прилагат за нас, но не може през почивните дни да влезем в стерилно от дезинфектанти кафе, на три маси от други посетители?
- Защо, въпреки че в Бавария мерките за маски и дистанция на обществени места не са отпадали от самото начало, а народът като цяло хем е дисциплиниран, хем има/ше доверие в правителството, в момента сме на този хал?
Има и по-остри въпроси, но тях ги задават по протестите.
Апропо, разбрахме, че областната началничка е споделила насаме на нашата директорка, че вече има случаи на заразени колеги. Но я помолила да не ни казва, “за да не всява паника”. Мило, нали?
Впрочем, новините по медиите относно здравната и образователната система тук са същите, каквито са в България – хаос, корупция и прикривана с години разруха. Липса на кадри – и медицински персонал, и учители. Огромен брой лекари са емигрирали, защото натоварването, отговорността и изискванията към тях не са съответни на заплащането им, все по-малък брой млади хора искат да следват в педагогически специалности, все по-напреднала е възрастта на действащите учители…
А наскоро видях в коментари на германци, че и те наричат държавата си Абсурдистан – не в превод, съвсем същата дума използват”.
