Децата трябва да катерят дървета, да скaчат, да карат велосипеди – дори на висока скорост. Препоръки, публикувани от Канадското педиатрично дружество, гласят, че „рисковата игра ”, дефинирана като всяка свободна игра … която включва възможността за физическо нараняване,” може да подобри физическото и психическото здраве на децата. А тя в момента липсва..
Оказва се, че канадските здравни служители се сблъскали през последните 10 години със стремглаво нарастващи нива на детска тревожност и депресия.
Това се дължи на факта:
Първо, децата са “програмирани” да играят, защото това помага за тяхното развитие. Тяхната игра ги учи как да действат, да се справят с трудностите, да развиват моториката и логическото си мислене и да решават проблеми.
Второ, заместването на безгрижната игра със структурирана, ръководена от възрастни, е грешка. Това лишава децата от милион възможности да упражняват своята автономия.
Когато децата играят без наблюдение на възрастни, те подобряват социалните и емоционалните си умения за справяне със ситуации, според доклада. Освен това, свободната игра може “значително да намали риска за повишена тревожност у децата.”
“Трябва да преразгледаме начина, по който възприемаме риска и да разберем, че той е част от живота и на нашите деца. Има много положителни предимства от позволяването на децата да разпознават, изпитват и учат как да управляват риска.”
Играта прави това по доста очевиден начин, казва Питър Грей, професор по психология и невронаука в Бостънския колеж и съосновател на Let Grow.
“От еволюционна гледна точка, защо децата искат да играят по рисков начин?” пита Грей. “Това е начинът, по който те развиват себе си. Те съзнателно се поставят в ситуации, в които изпитват страх, така че, подсъзнателно, да имат усещане за контрол над него: ‘Мога да усетя този страх и да го преодоля.’ Така че когато се изправят пред истинско трудно положение, те ще са по-малко предразположени да се паникьосат и уплашат, защото знаят, че ‘Може да се случи нещо, но аз мога да се справя с това, без помощта на мама или тате.'”
Канадският доклад препоръчва на педиатрите да насърчават рисковата игра като профилактика за психичното здраве
Но физическата опасност, която понякога се свързва с рисковата игра? Как могат лекари – и родители и училища – да пренебрегнат това?
Като разгледат статистиката, казва Брусони.
“От 2007 до 2022 г. има два смъртни случая вследствие на падания на площадките за игра и 480 смъртни случая вследствие на пътни произшествия,” казва тя.
И както отбелязва документът на Педиатрията, “Изследванията потвърждават, че децата са по-малко вероятно да бъдат наранени, когато участват в неструктурирани дейности, отколкото когато играят организирани и обезопасени от родителите игри.”
И така, как можем да нормализираме отново свободната игра? Брусони казва на родителите да започнат с експеримент. “Заведете децата да играят на някоя поляна, в гората или на открито, където и да е” казва тя. И ги оставете сами да намерят с какво да играят.
И според педиатрите трябва да променим задаването на фрази като “бъди внимателен”, които децата могат да приемат като “не ми вярваш”, на следните, когато детето е в физически рискована ситуация:
- “Виждаш ли колко високо си?”
- “Забелязваш ли колко остра е тази пръчка?”
- “Чувстваш ли страх или вълнение?”
Рисковата игра може да е:
- Игра на височина – катерене, скокове или балансиране
- Игра със скорост – бързо каране на велосипед, санки, бягане
- Игра с инструменти, като използване на чук за построяване на крепост.
- Близост до вода или огън
- Изследване на нови игрални площадки, нови квартали или гори без наблюдение на възрастни, или в случай на по-малки деца, криене зад храсти с ограничено наблюдение
Възможностите за рискова игра са спаднали през последните десетилетия, тъй като непланираната свободна игра навън била заменена от планирани активности. Сега децата прекарват повече време вътре, често пред екраните.
Здравословно е за децата да бъдат деца и да им се позволи да изпитват предизвикателства според възрастовите им способности. Само трябва да намерим начина да се справим с родителските ни страхове.
