Споделяме прекрасен текст на Детска и семейна психология – Джулия Божидарова
Кога настъпва кризата на детския инат?
На около две и половина, три годишна възраст (според особеностите на всяко едно дете може да е по различно време, понякога и на около 4 годишна възраст). Това е т.нар. “бебешки пубертет”. Именно това е периодът, в който детето иска да покаже че е вече подготвено за своята самостоятелност, иска да направи всичко само и изпробва възможностите си.
През това време:
- говорът се развива
- изреченията стават сложни
- започват разнообразните въпроси
- детето влиза в различни роли у дома, в детската градина, навън
- започва да се състезава с другите деца
- активно играе с играчки, но и с наличните му предмети вкъщи и много обича да подражава на големите ( да готви, чисти, простира, храни, къпе играчките, разучава телефона на татко, гримира се с козметиката на мама и какво ли още не)
В същото време детето ВСЕ ОЩЕ НЯМА:
- окончателно формирани пространствено-времеви усещания
- поведението му е импулсивно и то следва своите потребности и желания, като все още не умее да изпълнява чуждите.
Точно поради по-горе изброените причини се получава сблъсък (КРИЗА) между това, което то иска да прави самостоятелно и правилата, наложени му от вън, от средата (родители, възпитатели и др).
Тази първа възрастова криза е много важен период в развитието на детето
Това, което се случва през този толкова важен период, е че от една страна детето е достатъчно пораснало физически, за да се справя само, но още няма опит как да направи това. Понякога не може да обясни какво точно иска с думи, поведението често е неочаквано, агресивно или автоагресивно.
Тук се намесваме ние като родители, следим всяко негово действие и го насочваме дали е правилно или не, налагаме забрави като:
- “НЕ ТРОПАЙ!”
- “ПАЗИ ТИШИНА!”
- “НЕ СЕ КАЧВАЙ ТАМ!”
- “НЕ ПИПАЙ ТАМ!”
- “НЕ ЧУПИ НИЩО!”
Тази не лека първа ВЪЗРАСТОВА КРИЗА и свързаните с нея поведенчески реакции на две и половина, три годишното дете е част от неговото израстване, няма как да ни подмине или да я прескочим. Важно е да знаем, че това е преходен период, който не може да бъде избегнат, но може да бъде управляван. Въпросът е как да помогнем не само на нашето мъниче, но и на цялото семейство, за да приключи всичко позитивно и в хармония.
Децата имат нужда от нашата любов и търпение, за да се чувстват сигурни и уверени.
Най-важното е самото дете да опитва и когато е успяло да го поощрим, защото “АЗ МОГА САМ!” е от изключително значение за ЕМОЦИОНАЛНОТО израстването на нашето дете.
Така то натрупва увереност, стимул да учи повече, разширява се неговия жизнен опит, който е важен за справянето му с целия голям свят, който се отваря пред него с всеки ден. Ето и как бихме могли да подпомогнем преминаването през този перид със следните стъпки:
- Примерът, който даваме е едно от най-важните неща от което имат нужда децата
- Да покажем модел за справяне с трудности и вземане на решения, като го направим ЗАЕДНО , така децата наблюдават нашите действия, имитират ги и трупат опит.
- Да използваме кратки правила и инструкции
- Да спазваме наложените правила и да бъдем постоянни, за да може детето да знае кое след кое следва в дневния режим
- Да се въоръжим с терпение, любов и да не забравяме, че това е период и ще преминем заедно през него
