В новата ни рубрика “Питаме майките” за нещата от живота
Разговаряме с Красимира, която остави ярка следа във формата Фермата 5. Темата на разговара ни е какво е ежедневието й и животът й като майка, как възпитава четиригодишния си син Дани, каква детска градина е избрала тя за сина си. Разказът на Краси от първо лице за Детските градини:
Краси, ти имаш прекрасен син на четири години, до скоро живееше с бащата на детето си, а след участието ти във Фермата 5, ти пое по свой път в живота. Как протича твоето ежедневие като майка?
Ставам към 7:20. Изпивам кафето си и будя Дани, за да се приготви за градина. Той е самостоятелен от доста малък. Справя се почти сам със сутрешния тоалет и обличането. Обикновено спорим малко пред гардероба, защото той има различни виждания от мен за начина на обличане. После го водя в градината и започвам с деня си. Следобед го взимам рано, защото ходи на джудо и плуване.
Има ли нещо, което да ти тежи в ежедневието и да не можеш да го промениш на този етап?
Тежи ми, че в момента детето още свиква с новата ситуация в семейството. Две къщи, две коледни елхи, две легла. Трудно ми е понякога, защото той е изключително чувствително и интелигентно дете и се старая да минем възможно най-финно през този период на адаптация.
Как възпиташ сина си? Има ли неща, които категорично му забраняваш?
Когато той се роди, бях абсолютно невежа в това как да се грижа и възпитавам дете. Отделих доста време да прочета книги, статии и да общувам с други родители. Ако днес се обърна назад, мисля, че съм се справяла сравнително адекватно. Уча го да е самостоятелен и отговорен. Гледам го като малък, но възрастен човек. Няма нещо, което категорично да съм му забранила. Детето ми яде шоколад и понякога вечеря пица, естествено всичко с мярка.
Успяваш ли да отделяш време за себе си и как го разпределяш?
В момента съм в период на търсене на подходящата за мен работа. Тя ще трябва да кореспондира като работно време и ангажираност с режима и ежедневието на детето ми и това прави намирането й малко по-трудно, но не невъзможно. В момента имам много свободно време. Тренирам, срещам се с приятели, ходя по интервюта, прекарвам време със семейството си, пиша много и се опитвам да помагам на много познати и непознати хора. Вечерите ми обикновено са изцяло споделени с малкия.
Кой е най-важният урок за живота, който би му преподала, като порасне?
Надявам се да успея да го науча да е емоционално независим от външни фактори. Да обича себе си, както и другите хора. Да се чувства щастлив и да създава спомени. Искам да знае, че парите са необходимото зло, но не и най-важното нещо на света. Искам да знае, че спортът е здраве и е важно да го практикува, но най-важното което ще го науча е да бъде добър човек преди всичко!
Знаеш, че нашият сайт помага на майките да се ориентират каква детска градина да изберат за детето си. Ти каква избра и защо?
Имахме някой разногласия в семейството по този въпрос. Баща му и моята майка бяха твърдо за идеята да запишем Даниел в частна детска градина, а аз държах на държавна. Според мен не мястото е най-важното нещо. Добрите възпитатели, хора със сърце за тази професия, са тези които играят важна роля. До сега и в яслата и вече в градината, попадаме на невероятни педагози, жени на които оставям детето си и съм спокойна. Даниел е по-възпитан от 80% от възрастните, които срещам. Понякога дори и от мен. Това дължа на неговите учителки. Избрах държавна детска градина и не съжалявам за избора си.
Като каква майка може да се опишеш?
Шегуваме се с други майки, че сме майки-чадъри. Винаги съм до него, но се включвам само ако наистина има нужда. Когато е “слънчево” оставям детето си да се развива и открива света, без да му вися на главата, а когато “завали” винаги съм над него и го пазя от “дъжда”. Все пак отглеждам МЪЖ. Някой ден, някоя щастлива жена ще ми благодари за това, че съм била майка-чадър!
