Автор: Мая Цанева
Преди по-малко от 20 дни станах майка на първокласник. Много харесвам думата „първескиня“ – употребява се за жени, които раждат за първи път. Някак естествено ми идва да кажа, че съм „първескиня“ и в училище, защото нищо не е същото, както аз го помня, а всичко е различно и напълно неизвестно.
Затова след като си починах от вълненията по подготовката на първокласника, преживях къде тихо, къде не, вълненията от първите две седмици на училище, събрах в няколко абзаца преживяването, така че някой друг, след мен да преживее това по-леко.
1. Първи клас започва от детската градина
Повечето деца, ако не пълни 4 години, то поне 1-2 години, са ходили на детска градина. Последните 6 месеца се оказаха „неочаквана ваканция“ за част от тях, но по мои наблюдения, голямата част от.нар. „подгответа“ се върнаха на градина. И ,добре, че стана така.
Последната година от детската градина е важна, защото е преход към нов тип занимания, умения, игри, с които децата влизат по-плавно в нов етап от живота си. В 4 група хлапетата пишат ченгелчета и кръгчета, решават математически и логически задачи, започват да работят с азбуката или четат, рисуват много и развиват фината моторика. Вече имат часове или т.нар. ситуации по час и програма, посещението на градина е задължително и това създава навици на дисциплина. Игрите са важни и е прекрасно, че ги има в изобилие, защото в училище намаляват значително. Разбира се, ако питате моя син, най-хубавото на градината са игрите с топка, а най-неприятното – следобедния сън. Заради него той искаше да тръгне в първи клас още през юли.
Нито критикувам, нито окуражавам домашното обучение. Аз не съм педагог и смятам, че учителската професия е голямо предизвикателство, с което не бих се справила. Искам и детето ми да е навън, след приятели, така че онлайн и изцяло домашната среда не е първи избор.
Накратко, ако се чудите дали, ако детето ви е здраво и вие също, да ходи редовно на детска градина в 4 група, моят съвет е да го пуснете. За него това е възможност да затвърди своята готовност за самостоятелност и да се подготви психически за първи клас. А вие за последно ще можете да разчитате друг да му готви закуски и обяд, да има извънкласни дейности в безопасна и позната среда и да не се налага, освен по ваше желание, да му организирате богат социален живот. От първи клас нататък всичко това пак е във ваши ръце и струва по-скъпо.
2. Първи клас изисква подготовка…за родителите
Това е вълнение, което изпълни мен с емоции на 110%, а синът ми усети 10%. Аз се вълнувах, той си игра. И така трябва да бъде!
Лятото пред първи клас ние карахме колела, с родителите си говорихме за първи клас, а децата ни – за Спондж Боб, за мечове и дронове, за сладолед и т.н. Аз се чувствах „първескиня“ по същия смущаващ начин както преди 7 години – с пеперуди в стомаха, с главоболие и безсъние, с малко сълзи и много любов. Избирах раница, тетрадки, дрехи, все едно аз отивам в ново училище. А той, той…се развълнува, когато намери къде пръчките на оградата на училищния двор са огънати и може да влиза и излиза от тях без проблем! Раницата я посочи на снимка във ФБ, и с най-сериозен глас ме попита: „Нали няма да спя следобед в училище?“. „Не-,отговорих,- ще пишеш домашни“. „Няма проблем, нали има междучасие!“.
Затова, в едно изречение – вълнувайте се, но не очаквайте и детето ви да прави същото, както и близките ви. Пазете си емоциите за 15 септември и след това. Аз се уморих от вълнението покрай първи клас към средата на август. Преди това досадих на близки и приятели с мрънкане как ще учи в новата обстановка. След това спряхме позитивната мотивационна кампания колко е хубаво на училище и го оставихме да играе. На 15 септември той влезе с кеф в училищния двор, а аз с облекчение, че поне подготовката за първи клас е приключила.
Как първолаците се върнаха в училищата в Китай след бума на Covid-19
3. Вие не сте първокласникът/първокласничката!
Вашето дете става ученик. Вие сте завършил/а преди много време и не сте в първи клас. След като влезе в клас, то става малко повече голям човек, отколкото преди 15 септември, започва да носи повече отговорности и поема по своя път бавно, но сигурно.
Това наистина е важно. Защото често, дори и сега казваме „ние сме с хрема“, „на нас ни биха ваксина“…Да, ама не…Вече е той или тя, ученик или ученичка, която слуша и следва учител, създава приятели в нова среда, развива се, без да ни следва, а по-скоро ние нея/него. В училище се създават вторични важни авторитети извън семейството, върху които ние можем да влияем само косвено. Затова това е времето да отпуснем пъпната връв, да я срежем, или да погалим перата, които искат да изскочат, за да не загубим детето, човека, в които се превръща. Това е времето за нашия изпит – дали сме му/ѝ създали основа и условия да бъде добър човек и осъзнава решенията си. Дано сме се справили, защото това е неговият/нейният живот.
Аз се разплаках не в училищния двор, а когато го видях как се втурна като жребче напред, щом видя отворена входната врата на училището. Моето дете порасна и сърцето ми прескочи. Е, пак ще го мисля всеки час, всеки ден, но оттук нататък в света му ще има учители, които ще са също така важни като мен и баща му, нови приятели и…всичко останало.
За край мога да ви пожелая само да бъдете смели и силни. Първи клас е неизбежен, но той е приключение за децата, и изпитание за родителите. Важното е да дишате дълбоко и да се научите да заставате отстрани на живота на детето си. Той е негов и предстои! Честит първи клас!
