Чавдар Мирчев е детски психолог, завършил Психология в ЮЗУ Неофит Рилски, Благоевград. През 1995 година започва своята практика в центрове и училища за деца с аномално интелектуално и психо-социално развитие. В периода от 2005 до 2017 година ръководи програма на Министерството на здравеопазването за работа със зависими към психоактивни вещества. От 2017 до днес е психолог към Дневен център към ДМСГД – Плевен. Допълнително предлага приемни часове в МЦ Клиника Нова, гр. Варна. Квалификациите му са мотивационно интервюиране, приложен поведенчески анализ за справяне със социално неприемливо поведение в детска възраст и психотерапия в детско-юношеска възраст.
Защо се развива детската психология като наука, увредени ли са нашите деца, ние възрастните ли сме виновни? При комуникацията между възрастни днес, често чуваме мнения и въпроси относно детски психолози, родителите търсят такива за децата си и това е факт.
Едновременно, разбира се, възникват подозрения и съмнения, необходима ли е такава намеса, лудо ли е моето дете?
Или аз не го разбирам? Отговорът обаче е друг, детската психология възниква, да отговори на въпросите за правилното развитие на децата, с насока възпитание и развитие, а не като диагностика и терапия, както се възприема сега.
Интересът към човешкия ум и поведение, се наблюдава още в древните цивилизации, където е обект на филосифията. Детската психология е част от психологията, която се обособява като отделна наука някъде около 1860 година, но всъщност основите върху които се развива съвременната детска психология са поставени от Ян Коменски, педагог, който е определян като баща на педагогиката.
Отговор на въпроса като цяло – защо възниква и се развива детската психология –
е, че децата трябва да бъдат възпитавани и обучавани, не можем да разчитаме само на наследственост и усвояване на позитивен личен пример. Тези процеси трябва да се осъществяват своевременно и адекватно, чрез изпитани и правилни методи и това е възможно единствено чрез познаване на ума и поведението на малките хора. Принос към развитието има и от Жан-Жак Русо, който определя различните периоди в развитието на човека, отново с цел да покаже различните възпитателни задачи, които са необходими в зависимост от възрастта на детето. Става ясно, че детската психология е нужна, за да отговорим правилно на основните си задължения в този свят – да подготвим децата си за качествен и пълноценен живот като възрастни.
В наши дни интересът към детската психология се засилва, като постепенно се разширява и излиза от сферата на педагогиката и обучението. Развиват се различни теории за детските игри, детските рисунки, детската привързаност и т.н. Детския свят се опознава все по-добре, което дава възможност за наблюдение и адекватна намеса в поведението на детето и неговото развитие. Изследванията продължават и се откриват нови и съвременни методи за анализ и терапия на детската психика.
Нелепо е, когато имаме възможност да помогнем на детето си да се справя по-лесно в живота, да отхвърляме това само защото не разбираме правилно понятието „детска психология“. Задълбоченото наблюдение и анализ на детското поведение, може да даде много отговори и да доведе до решения, които изцяло да променят неговия живот като възрастен. Ако се замислим честно, много от нашите проблеми /като възрастни/ имат връзка със случка в детството. Ако в онзи момент възникналите чувства и мисли бяха осъзнати и преработени … може би сега нямаше да го има проблема, при вече възрастния индивид!
Моето мнение е, че терапията при деца е много по-важна, отколкото тази при възрастни, за да не се проявят сформирани в детството негативни личностни черти, вече като поведенчески проблем при възрастният индивид.
При детето имаме невероятния шанс да направим така, че проблем да не се появява!
