Херцогинята на Съсекс Меган сподели, че е направила спонтанен аборт през юли. В статия в американското издание “Ню Йорк таймс” тя споделя за непоносимата си скръб. “Знаех, че докато притискам до себе си първото си дете, губя второто”, пише Меган.
Разказва, че докато се грижила за първородното си дете Арчи, изпитала болка в корема. “След смяната на памперса му почувствах остър спазъм в корема. Паднах на пода с детето на ръце, тананикайки приспивна песен, за да ни задържи и двамата спокойни, веселата мелодия е ярък контраст с усещането ми, че нещо не бе наред “, пише тя.
„Знаех, докато стисках първороденото си дете, че губя второто си“. Часове по-късно тя и съпругът ѝ лежали в болничното легло и държали ръцете си. „Загледана в студените бели болнични стени, очите ми се изцъклиха и се опитах да си представя как ще се излекуваме“.
Още за раждането на Меган Маркъл
В своето есе Маркъл говори за загубите, които толкова много хора изпитват в момента. Толкова много са загубили близките си от COVID-19, а нацията все още оплаква смъртта на Бреона Тейлър и Джордж Флойд.
Продължава с описанието на това как пред очите ѝ сърцето на съпруга ѝ се късало, докато “опитваше да държи счупените парчета от моето”. Меган, която заедно с британския принц Хари живее в Калифорния от началото на годината, отбелязва дни преди Деня на благодарността в САЩ, че именно през тази 2020 г., когато “загубата и болката белязаха всеки един от нас през 2020 г.”, хората трябва да започнат да питат другия: “Добре ли си?” “Може би пътят към лекуването започва с три прости думи”, предполага тя в подзаглавието на статията.
Когато трима сте си самодостатъчни
Спомних си един момент oт миналата година, когато с Хари бяхме на дълго пътуване в Южна Африка. Бях изтощена. Кърмах бебето ни и се опитвах да запазя хладнокръвност в очите на обществеността. “Добре ли си?” – попита ме журналист. Отговорих му честно, без да знам, че казаното от мен ще достигне до толкова много нови майки и по-възрастни, и всеки, който по свой начин страдаше мълчаливо. Изглежда, че отговорът ми даде на хората „разрешение“ да говорят своята истина. Но най-много ми помогна не честният отговор, а самият въпрос. “Благодаря ви, че попитахте”, казах аз. „Не са много хората, които са ме питали дали съм добре.“
„Загубата на дете означава да носиш почти непоносима тъга в себе си, която мнозина преживяват, но за която малцина говорят. Насред болката от загубата аз и съпругът ми открихме, че в стая със 100 жени 10 или 20 бяха преживели спонтанен аборт. Въпреки че тази болка се изпитва поразително често, разговорът си остава табу, изпълнен с (неоправдан) срам, увековечаващ скръбта в самота.”
