Мъката на хиляди майки, наречена “сборни групи”, отново е на дневен ред. Още през 2019 г. От Национална мрежа за децата повдигнаха въпроса пред властите. А от тогава очевидно нищо не се е променило.
А майка от Добрич ни сподели, че 15 минути учителка търсила детето й с думите “Не знам къде е, едва ги разпознавам”. Проблемът е, че пращайки децата в сборни групи, сменя се и персоналът, с който децата са свикнали, в много случаи и сградата. Това предизвиква стрес в децата. В случая и стрес за майката, която 15 минути чакала да открият детето й. Учителят не бе открит за коментар.
Ето и обобщението от допитване на НМД още през 2019 г. Според вас променило ли се е нещо за тези години!?
„Масово сборните групи са от по 40 деца, навряни в една стая, която в повечето градини е без климатик. А учителките и помощният персонал са пред нервен срив и топлинен удар. Ужасен стрес за децата, а и за родителите“.
„На повечето места сборните групи се правят по начин, който категорично да те откаже да пуснеш детето си в тях. За мъничките деца е много тегаво дори само пребиваването в сборни групи, а да им смениш и градината е ужас!“
„Изключително много ме затормозява това нещо! Считам, че отдавна е минало времето, в което през лятото бабите са гледали внуците си. Сега бабите работят, ние работим, децата – няма как, трябва да ходят на градина. Максимум за 2 седмици може да я гледаме нашата дъщеря, повече отпуск не можем да взимаме накуп. За мен е голямо неудобство това лятно обединяване на групи, смесени групи и т.н. Смесват малки с големи, децата не се познават, нямат и време да се опознаят и стават почти всеки ден спречквания и неразбирателства. Редовно детето ми е разплакано, одрано, и кой знае още какво. Дежурните госпожи не си дават много зор и дори не могат да ми кажат две думи за детето ми, как е минал деня, нищо. Реално същото количество деца си ходят на градина, само че са наблъскани по 30-40 деца в група, и съответно – госпожите не могат да се справят с тях! За мен това е порочна практика и е крайно време да се преустанови!“.
„Сборните групи са чудни. Последният ден през юли са били 39 деца, носили са легла от мазето, бил е тотален ад. Учителките изглеждаха пред разпад.“
„В днешно време кой може да си позволи отпуска един месец? Моята дъщеря идваше с мен на работа. Това беше ужасно за детето. Същото е и с учениците. Не можеш да ги оставиш вкъщи сами, занималните са много хубави, но скъпи. Всичко е в ущърб на децата. Едно време имаше ученически лагери, дневни лагери, кръжоци. Мислело се е за децата и тяхната ваканция.“
„Основният проблем е с огромните отпуски на учителите – над 50 дни. Могат да ги взимат само в неучебно време, тоест през ваканциите. Ако не ги вземат, се трупат през годините и се губят или пък ако напуснат, градината или училището трябва да им изплати колосална сума. Имала съм колеги с по над 100 дни натрупан отпуск.“
