Днес ни гостува Елена Петрова – майка на три деца, две от които близнаци. Автор е на книгата „Очакваме близнаци“ и на фейсбук страницата За Майките и Хората. Юрист по образование
С раждането на децата ми се роди и майката в мен – в началото безпомощно новородено, което трудно се адаптира към необятния, напълно нов и непознат свят на майчинството. С раждането на трите ми деца поех на дълъг път – КЪМ СЕБЕ СИ. Превърнах се в родител не толкова на децата си, колкото на своето вършено дете. Децата ми дойдоха, за да ме научат на ценни уроци – вярвам на много повече, отколкото аз тях.
На първо място – обичай себе си. Грижи се за себе си, както за детето си
Не можем да дадем на децата си това, което ние самите нямаме. Всяка любов, която имаме към другите, включително към деца си, е отражение на любовта ни към себе си. Аршинът, с който мерим себе си и другите, е един и същ. Не е възможно да приемаш и обичаш детето си, което толкова често ти напомня на самия теб, ако не обичаш и приемаш първо себе си. Само човек, който приема, обича и уважава себе си може да обича другите по свободен, зрял, освободен от всякакви очаквания и нездрави примеси начин – който не вреди, не „товари“ децата, не ги кара да се чувстват задължени.
Не е егоистично да оставиш себе си на първо място. Не е еретично. Признак на зрялост е. Не поставяйте грижата за себе си след всичко останало. Поставете я на първо място.
Майчинството не е оправдание да не се погрижиш за себе си.
Майчинството е перфектното основание да го направиш. Спокойната, отпочинала, изпълнена с енергия и чувстваща се пълноценна майка може да даде много повече на децата си от депресирана, уморена, изнервена и неудовлетворена такава. Въпреки тази проста истина милиони жени продължават да го правят – чакат да стигнат до предела на силите си, за да си обърнат внимание. Запомнете: вие имате право на равно парче от тортата, наред с децата и не е нужно да изпитвате вина от това. Добрата майка е жизнената и здрава майка. Най-важната величина във възпитанието е психологическото състояние на майката.
ОК е да грешиш. Забрави за перфекционизма
Ставайки родител не се превръщаш автоматично в безгрешно божество. Оставаш си човек – грешен и несъвършен, който продължава да греши всеки ден, включително като родител. Приеми го. Неизбежно е. Просто е част от нашата природа. Обичай себе си въпреки тези грешки. Спри да се бичуваш всеки ден за това, че не можеш да бъдеш перфектната майка. Просто не можеш. Децата ти са избрали точно теб, точно заради твоето несъвършенство. Берт Хелингер – бащата на метода на семейните констелации, мъдро казва: „Ние израстваме само благодарение на несъвършенството на нашите родители.“ Смятам, че един от най-важните уроци, които можем да преподадем на децата си, чрез личен пример (както и всичко останало), е да обичат себе си, въпреки грешките и несъвършенствата. За целта, първо ние трябва да обикнем себе си и да си позволим да грешим, включително като родители без да се самобичуваме за това постоянно. Да си ок с несъвършенството е много ценен урок, защото ти позволява да се отпуснеш и да се учиш, както и да се наслаждаваш по-пълноценно на майчинството.
Грешките не отнемат от нашата вътрешна стойност. Грешките не ни правят по-недостойни за обич.
„Ако признаете, че не сте идеален и след това продължите да се учите заедно с вашите деца, тяхното доверие към вас няма да намалее, а ще се увеличи“ – мъдро казва Вирджиния Сатир.
На първо място остава двойката
Децата се появяват като резултат от любовта между мъжа и жената. И след раждането на децата, родителите трябва да си останат приоритет един за друг и да продължат да се грижат за връзката си. Любовта и разбирателството между родителите са най-благодатната „почва“ за растеж на децата. Децата имат нужда не толкова от силна любов, непосредствено насочена към тях, колкото от силно пространство на любов между родителите им. Поставянето на децата на първо място крие много рискове. Короната на детецентризма е твърде тежка за крехките детски глави. Децата не бива да са центъра на вселената. Дори и след раздяла между родителите, последните трябва да оставят пространство за любовта в живота си и да не го запълват с децата си.
След майка има само запетая, не и точка
Ставайки майки, ние не изхвърляме в кошчето си всички останали житейски роли и ако го направим би било много жалко. Ролята на майка не изчерпва целия ни живот. Трябва да продължим да се развиваме и да разгръщаме себе си на различни житейски плоскости.
Децата не могат да бъдат единствена цел и смисъл на живота ни – това е твърде тежко бреме за тях и твърде ограничаващо житейско амплоа за нас като жени и хора.
Децата нямат нужда от жертви, а от добър пример
Когато се жертваме в името на децата ние ги учим, че е ок да пренебрегваш себе си и нуждите си заради другите хора Внушаваме им чувство за дълг и вина: „Ето, те жертваха живота си за нас и сега ние, на свой ред, сме им длъжни.“ „Няма по-тежко бреме за децата, от неизживяният живот на техните родители“ (Карл Юнг). Чрез модела „мъченик“ не показваме на децата пример за щастлив и пълноценен живот. Децата се учат да са щастливи от своите родители. Или пък нещастни. Трябва да сме пример и модел за смислен, пълноценен и интересен живот. Мит е, че чрез саможертви, аскетизъм и лишения можеш да осигуриш по-добър живот на децата си. Нематериалното наследство на добрия пример и ценности е най-важно.
Понякога по-малкото е повече
Когато правим твърде много за децата си, не ги учим как да правят достатъчно за себе си и често отглеждаме несамостоятелни, неуверени и зависими хора. Била съм и майка хеликоптер, свръхзагрижена, свръхправеща всичко за детето си, свръхпротекционистка, всичко свръх. Била съм и „мързелива майка“ – наложи се след раждането на близнаците, защото просто нямах сили да правя всичко и през цялото време. Мога да сравня двата модела. Прекаленото обгрижване вместо да помага, повече вреди на децата – забавя развитието, самостоятелността, съзряването, каляването им за живота.
Не бива да спасяваме постоянно децата си. Не бива да им внушаваме неспособност, като правим всичко вместо тях.
Ако не харесваш нещо у детето си, промени се – фокусът е в теб
Родителите носим пълната отговорност за качеството на връзката с децата ни. Всичко, което ни дразни у децата ни, често е просто отражение на нещо в нас, което не сме решили и отработили. Карл Юнг казва: „Ако има нещо, което искаме да променим в детето, първо трябва да проверим и да видим дали това не е нещо, което е по-добре да променим в себе си.“ Можем да променим целият свят, включително децата си, просто като променим начина си на мислене. Открила съм, че почти 100 % от всички неща, които считаме за проблем у децата си, могат да бъдат отстранени като се вгледаме в себе си и видим кои са тези начини на мислене, очаквания и представи, които „проблематизират“ ситуацията. С „проблемното“ си поведение децата просто ни съдействат, за да видим по-добре проблема в себе си, осветяват нашите емоционални рани и неразрешени проблеми като ярки прожектори.
Ето и две от най-важните ми прозрения, които коренно смениха фокуса ми към проблемното поведение на децата: 1) Децата, които се държат зле, са обезкуражени деца, деца с проблем, деца с неудовлетворени потребности, които имат нужда от помощ, подкрепа, разбиране и безусловна любов. 2) „Децата се справят добре, ако могат“ (д-р Рос Грийн). Децата искат да се справят добре, но понякога просто им липсват необходимите способности или нашите очаквания към тях са нереалистични.
Децата стават такива, каквито им казваме, че са
Нашият родителски глас, се превръща във вътрешен глас за децата ни. В техните очи ние сме авторитетни фигури и почти богове. Те не се съмняват в нашата преценка, същевременно неопитността им не им позволява да имат своя собствена. Тя вярват, че са такива, каквито им кажем, че са. Ние сме огледалото, в което те виждат себе си. Затова трябва да сме много внимателни с етикетите, които употребяваме към децата си. Начинът, по който се отнасяме с тях, е начинът, по който те мислят, че заслужават да се отнасят с тях.
Бъди човекът, който искаш децата ти да станат
Това е златното правило в родителството – децата се учат не от думите, а от нашия пример. Те ни гледат много внимателно, в режим „без звук“ (mute). Някои черти на характера – щедрост, емпатия, грижовност, споделяне и др., ценностите, които изповядваме, нашият мироглед – можем да ги преподадем на децата си само чрез живия пример на живота, който водим.
Майчинството не е състезание
Детството не е състезание.
Всяко дете се развива със свое естествено темпо. За всяко дете правилната скорост е различна. По-рано не е по-добре.
Отпусни се и се радвай на детето си – приеми го такова, каквото е. Отбелязвай напредъка му, вместо постоянно да го сравняваш и да го „тровиш“ с недоволството си. Децата ни не са амбициозен личен проект, чрез който да осъществим себе си, начин да си придадем вътрешна стойност и значимост. Децата ни са различни личности от нас. Да оставим децата да следват своя път, със своята скорост и по своя начин. Състезанието, сравнението и съревнованието между майките е вредно за здравето – на децата, на майките, не цялото общество.
„Вината, както и солта, е необходима подправка към живота, но никога не бива да се превръща в основно ястие“ (Хаим Гинът).
Забележка: Усвояването и прилагането на горните уроци отнема години наред търпелива практика. Перфектното майчинство не е дестинация, която може да бъде достигната, а път, движение, процес на постоянно развитие и осъзнаване.
