През 2004 г. Европейската организация на логопедите (CPLOL) определя 6 март за Ден на логопедията. Идеята на организаторите е да се даде гласност за професията на логопеда, да има превенция на комуникативните нарушения, чрез споделяне на опит и знания по проблема в цяла Европа. Кампанията се провежда за пета поредна година в България, а тя помага най-вече на родителите да се ориентират кога да посетят логопед и при какви признаци да се притесняват за развитието на детето.
Днес ни гостува Марина Ангелова, логопед от Регионалния център за подкрепа на процеса на приобщаващо образование – Ловеч. Тази година специалистите там са подготвили полезна информация за образователните институции и социални услуги в цялата област, които разполагат с психолог и логопед и къде родителите могат да потърсят подкрепа от специалист.
Разкажете кога един родител да се обърне към логопед?
Родителят трябва да бъде информиран на първо място какъв тип специалист е логопедът. Масово обществото прави асоциацията, че ние-логопедите, сме тези хора, към които се обръщат, когато детето не може да артикулира правилно някакъв звук (било то от съскавите, шушкавите или сонорните групи).
Логопедът е човек, който освен артикулационна работа, развива и основополага и други процеси. По време на обучението си аз лично съм изучавала предмети като анатомия и физиология, генетика, невропсихология, фонетика, психология- детска и възрастова. И това не е случайно. Логопедът е този, който работи върху фината моторика, върху езикови нарушения (когато детето не разбира и не може да се изразява в устна и писмена форма), върху обогатяването на речниковия запас, върху дишането (когато има заекване или запъване), върху гълтането, върху когнитивните умения (памет, мислене, внимание). Именно логопедията е една интердисциплинарна наука- тя не е нито само педагогическа, а също медицинска и парамедицинска.
Когато родителят забележи, че нещо в развитието на детето му изостава във всичките тези аспекти и ли наблюдава нещо притеснително или различно, като поведение , винаги може да се обърне към специалист за консултация.
Зачестяват ли случаите на деца, които не говорят преди 3,4 години и защо според вас? Имате ли статистика на броя на случаите
Определено мога да се съглася с това, че тези случаи зачестяват. Водила съм много дискусии с колеги – логопеди и психолози. Това е доста наболяла тема според мен. Отдавам го на начина ни на живот, от една страна. Именно той е натоварен, забързан, стресиран. Храната, която ядем, е далеко от тази, която трябва да ядем, Въздухът, който дишаме, ако искате дори, за мен оказва някакво влияние. Но не мисля, че само тези фактори са основополагащи.
Има изключително много теми, свързани с така наречените „екранни деца“.
Масово родителят, за да си „почине“ малко от детето, му предоставя мобилно устройство с достъп до най-различни видеа. Представете си какво се случва в този тепърва развиващ се мозък и къде отива говоренето на това дете, а дори и бебе. Като се замисля и в момента, пишейки това, децата, които в момента се раждат, са второ поколение дигитални деца. Според вас дали няма поражения?!
Как работите с децата в детски градини и училищата? Чрез игри или интересни активности? Споделете ни няколко 🙂
Кратката ми практика показва, че децата се радват изключително много на материали, които аз съм си направила. Доста често си намирам различни картинки, които разпечатвам цветно и ламинирам. Много се харесват приказките, разказани по интересен начин и онагледени или дори разиграни. Според мен много важна роля играе и самият глас, тембъра, интонацията. Чрез тях се привлича интереса и вниманието.
Харесвани са игрите, в които има движения. Във втора група в една детска градина бях направила логоритмично занимание за сезона есен. Така децата научават за сезона по интересен и забавен начин, като включват движение в дейностите. Всяко занимание, в което са включени сетивата- зрение, обоняние, слух, допир- е много успешно.
Игровият подход е много важен и по този начин лесно се достига до детето и в негово лице печелим съюзник.
За деца с нарушена фина моторика или пък концентрация, много ефектно е това да увием в алуминиево фолио малки предмети, които да ги сложим например в голяма кутия, пълна с макарони. С бъркане детето трябва да намери „съкровището“ и да го разопакова. Може да се направи дори като състезание.
Въпросът е специалистът или дори родителят да има голямо въображение и да притежава креативно мислене.
Какво препоръчвате на родителите им?
Доста често същесвуват неуточнени причини. Разбира се, аз го отдавам на екрана. Отдавам го на това, че масово родителите не обръщат достатъчно внимание на децата си. Разчитат на това, че учителите в детската градина, са напълно достатъчни. Или пък, водейки детето си на логопед, този специалист с наистина една вълшебна пръчица за няколко посещения ще „ремонтира“ даден звук. Изисква се постоянство, съдействие, мотивация от страна на родителите. Изисква се работа, внимание и време към детето.
Какво е нужно на детето, за да проговори?
На първо място много говорене и обясняване от страна на родителя, учителя, специалиста. Трябва да се стимулира речта на детето- отстраняване до колкото е възможно на екрани. Когато детето посочва например чаша с вода, ние да не му я даваме веднага, а да изискаме някаква реч от детето- дори и само с една дума или звук. И така малко по малко да вървим към някакъв прогрес и развитие.
Често чуваме, че е твърде рано да се посети логопед преди 3 години – така ли е?
Доста често чувам от колеги, че е добре още в яслена възраст да се започне работа с логопед, ако има необходимост от такава. С това аз не съм съгласна. Ние, като специалисти на тази наистина ранна възраст можем да даден насоки и съвети при идването на консултация, но не смятам, че може да се осъществи терапия все още. Можем да дадем толеранс до навършването на 3 години, защото все още има доста динамични процеси в развитието на детето. Със сигурност обаче има различни маркери в поведението на дадено дете, което може да ни подскаже, че то ще има нужда от посещение при специалисти. Но ако до 3 годишна възраст все още не чуваме реч, не чуваме звук, трябва да се обърнем към логопед.
Една консултация може да ни подскаже много. Логопедът е специалист, който не поставя диагнози.
Той не е медицинско лице, но може да ни насочи към специалисти, ако има нужда от намесата на такива. Логопедът работи в екип с ортодонти, невролози, психолози.Логопедът може да види в какъв аспект детето изостава, да даде насоки за работа вкъщи, да даде съвети към родителите.
