„Най-важните години в живота на детето са първите три. Ако сте решили да имате дете, така си организирайте живота, че три години да му се посветите. Майката като утроба да обгърне детето си с грижа. Да разчита нуждите му през дарения ѝ от природата майчин инстинкт. Бащата като щит да отблъсне света около майката и детето. Да осигури най-добри условия тя да се посвети на него. В днешно време хората нямат по дванадесет деца. Често имат по едно, някои по две, рядко по три. Ако няма майка или майката не може, не иска, изтощава се или я мързи, любяща грижовна баба или детегледачка може да поеме отглеждането в този период. Един възрастен полива едно дете три години с времето, вниманието и енергията си. Това не означава, че той и детето са в изолация. Означава, че му се е посветил и е поел отговорност.
Да се даде дете на ясла, е като да му се ампутира част от потенциала и капацитета за цял живот. За този първи възрастов период – от 0 до 3 години важи много точно поговорката „Нужно е цяло село, за да се възпита едно дете“
Мнението споделя Любов Миронова, магистър по предучилищна и начална педагогика, дипломиран учител по икономика. Завършила е курсове по Монтесори педагогика, Валдорфска педагогика и сугестопедия. Обучила хиляди учители, родители и деца, написала няколко книги, създала център за работа с деца и родители. Миронова е сред визионерите за промяна на образователната система в България. А своята представа и цялостна концепция за грижа, възпитание и обучение на деца нарича „Озарена педагогика“.
По време на Форум Българския дух през вековете в Раювски кромлех тя изнесе лекция на тема: Посланията и кодовете на Мъдростта в приказките. Авторката на книгата „Пътеводител в света на приказките“ казва, че приказките са за приспиване на деца и за събуждане на възрастни. „Приказките са пристан на човешката мъдрост защитена от ветровете на времето и през приказките до нас достигат посланията на предците ни. Посланията на предците хилядолетия са се движили през устно творчество – основно то е било в рими също така е имало пословици, гатанки и приказките са се разказвали до 19 век за възрастни. Не е имало приказки за деца, тоест приказките, които познавате като „Червената шапчица“ са били създадени за възрастни – от възрастни за възрастни“, казва Миронова.
Едно от най-важните ѝ послания е, че приказките дават връзка на детето с духовния свят, с духовните му водачи. Дават му и увереност, така че независимо от изпитанията, да стане и да продължи по пътя си на герой до достигането на щастлив край. Тя съветва родителите да учат автентични приказки, записани от фолклористи, за да предават завет и мъдрост. „Учите, учите и един ден, когато ги разберете ги разказвате на децата. Защо ги учим? Защото, за да можеш да разкажеш приказка ти трябва да си я стоплил с душевните си сили. Братя Грим например все едно са замразили едни приказки като пици във фризер с думите, които са използвани тогава и ние ги намираме, изваждаме ги и разбира се не можем да ги прочетем така на децата – механично. Ние трябва да ги одухотворим, да ги изпълним с жизнена енергия и да ги поднесем вкусни – като душевна храна на децата. Защо разказваме, а не четем? Заради устното слово – когато четете приказка може да си мислите за мача, който започва след малко или „айде да заспива, че да пусна пералня и да си оправя ноктите“. Може да четете и да си мислите за нещо друго, обаче не може да разказвате и да мислите за нещо друго. Четенето помага да хитрувате и тогава децата като хванат, че хитрувате какво правят? Не заспиват. В момента, в който вие разказвате и сте сто процента отдадени на детето, то усеща този сърдечен контакт, има този душевен обмен и се успокоява. Тогава детето спокойно излиза, за да отиде в астралния свят и да си почине.
Oбразът от филмчето може да бъде по-страшен
Има много видове четене, както и много видове разказване, но има и нещо, което е голям бич за малките – това е пускането на образи от филмчета. Така че както искате разказвайте, ако ви мързи да разказвате, тогава четете, но не им пускайте филмче, защото образът от филмчето може да бъде по-страшен отколкото психиката на детето може да понесе и то ще получи травма. Ако разкажем „Вълкът и седемте козлета“, всяко дете ще има различно страшен вълк, но нито едно няма да бъде травмирано, защото няма да е видяло вълка и всеки вълк е страшен според степента на психиката на детето. Обаче ако пуснем филмче, има голям шанс една част от децата да не могат да понесат този вълк, който виждат. Вторият проблем с филмчетата е че така унищожавате най-важното качество на децата – да достигнат до духовния свят – въображението. Въображение се развива към шестата година и половина – седмата до осмата основно. И ако вие сте задръстили ума с информация, която е излишна през екрани и детето е блокирано и ако то получава постоянно готови образи, няма да може да изгради образ.
Приказките и децата
Много е важно да поднасяме приказките внимателно и да ги спуснем като с парашут в този свят, без да изнасилваме психиката. Сега има една мода сред родителите да срещат децата с реалността от малки и им пускат да гледат новини. Всъщност по този начин те изпържват ума на това дете и разбиват психиката му като вкарват вътрешна нестабилност. Оттам насетне химическата индустрия ще е много благодарна за цял живот на тези родители. Затова е добре да внасяме стабилност и сигурност в живота на децата и първите седем години да ги запознаем с доброто в света, да създадем здраво физическо тяло, много приказки и във втория възрастов период да ги направим емоционално стабилни и уравновесени – между първи и четвърти клас – там вече ще се срещнат с приказки, в които героят изпитва страдание, каквато е да кажем Рапунцел или каквато е Пепеляшка. Тогава вече душата е подготвена да преработва такива приказки. Към пети клас ще се срещнат с „Грозното пате“ и след това на 12 г. ще се еманципират и ще ни отблъскват. Ще кажат, че искат приятелите да са най-важните хора в живота им и ние сме едни стари хора със стар модел дънки и трябва да се махнем от пътя им. После идва пубертет и ако сме си свършили добре работата през първите 12 години то пубертетът минава относително поносимо. След това следва един дълъг следпубертет и той минава относително поносимо и там някъде по едно време просветва. За съжаление сега просветването се забавя, защото от „хотел мама“ мъжете се местят в „хотел любима“ и в зависимост от това коя пере с по-хубав перилен препарат се удължава процесът на просветване. Така че е важно чрез приказките ние да сме създали най-добри условия детето да достигне до духовния свят. Ако успеем значи между 4 и 12 години сме се трудили абсолютно осъзнато“.
Устната реч изчезва от ежедневието ни
По думите на Миронова, това което се случва в последните 200 години е свързано с индустриалната революция и писменото слово, които замразяват приказките и устната реч изчезва от ежедневието ни. Тази индустриална революция въвежда индустриалното образование, в което едни хора отиват в учреждения, които имитират фабрики, казват им – училища. Работят на смени като работници, седят и изпълняват команди на човек, който не е началник, а учител, той седи на подиума и казва кога да сядат, кога да пишат, кога могат да отидат до тоалетна и така се готвят да станат добри работници. Но всичко това не непременно помага да се отиде до духовния свят и да се развиват значими личности и в тази връзка ние имаме още по-голяма отговорност към децата – да им разказваме повече приказки, да ги стопляме с душевна храна и да създаваме най-добри условия в тях – да може светлината, духовността и красотата да се разгърнат в пълния си потенциал.
