Ели Мантовска е майка на 3 деца, близначки на 8 г и син на 4 г. Тя е дипломант в магистърска програма Психология на развитието в Нов Български Университет, в обучение за семеен терапевт, стажант психолог в столични училища и детски градини. От 2021 години води обучения към Академия за родители и Осъзнати родители. Преминала успешно сертификационни програми за професионалисти, подкрепящи родители към д-р Лора Маркам, д-р Гордън Нойфелд, д-р Рос Грийн, д-р Ким Джон Пейн и други. Професионален коуч, специализиращ в работата с родители от 2019 година. Член на ICF България и на Българската асоциация за управление на хора (БАУХ). Създател на консултантска практика 5под5 и Сладки думи, видео-обучение за проговаряне и общуване с малкото дете. Съосновател на Фейсбук група Читателски клуб Детето и ние.
Историята на Ани и Мария:
Ани е на 3 години и 10 месеца. Тръгнала е на ясла преди повече от 1 година, но много е боледувала, има около 30 посещаеми дни за цялото време в яслата. Майка й Мария се е върнала на работа в същия месец, когато Ани е тръгнала на ясла.
Ани е будно, мило и много спокойно дете. Проговорила е рано и в момента общува “като възрастен”, както я описва майка й. В яслата на Ани й е било много трудно и не се е адаптирала. Търсила е най-вече една от лелите, която често я е гушкала, не е играела с децата и доста често е плакала.
Когато ме потърсиха за консултация, беше януари и Ани посещаваше детска градина от септември, на същото място, където е ходила на ясла. Отново боледуваше, но по-рядко. Майка й бе на нова, още по-отговорна длъжност и й беше много трудно да съчетава работата и грижите за болно дете.
Трудна адаптация:
Но още повече я притесняваше поведението на Ани преди, по време и след детска градина. Ани беше станала много нервна, почти не плачеше, но умоляваше майка си да не ходи на градина или по пътя изпадаше в нервни изблици, когато все пак отидеше. Особено трудни за Мария и Ани бяха следобедите, когато Мария взимаше Ани и детето я отблъскваше, казваше й да се маха, отхвърляше всички идеи за забавления.
Между януари и април работихме с Мария в няколко посоки:
Всички емоции:
Да приеме всички емоции на Ани. Самата Мария се чувстваше много виновна, че се отделя от Ани, че поставя Ани в среда, където тя очевидно не се чувства добре. Това тормозеше Мария и тя беше готова на всичко, за да е спокойно детето й. Често й купуваше каквото Ани поиска, водеше я на детската площадка, за да играе с другите деца, угаждаше й. А когато Ани продължаваше да изпада в нервни изблици, Мария не знаеше какво да прави и й обещаваше каквото детето поиска. Това сякаш не само че не работеше, а натоварваше и двете. Даде си сметка, че емоциите на детето са сериозен провокатор за нея, защото ги преживява като обвинения. Когато си даде сметка, че на детето му е трудно и това поведение не е лично срещу майка ѝ, сякаш ѝ олекна. Започна да ѝ разказва за едно еленче, на което му било много трудно да се разделя с мама. И когато се събирали след детска, еленчето било много ядосано на мама. Не можело да си намери сълзите, за да му олекне… Един ден мама го гушнала и му казала, че ще му помогне да си намери сълзите. Тя пуснала една много красива музика и двете затанцували… Тогава сълзите дошли и еленчето плакало и плакало. След това имало една голяяяма въздишка и всичко си дошло на мястото. Тази история много хареса на Ани и тя искаше Мария често да ѝ я разказва. Ани започна и понякога да плаче, вместо да се гневи. Това беше важна стъпка от адаптацията – приемането на тъгата.
Нова рутина:
В разговор с Мария, тя стигна до идеята, че и на двете им е нужно спокойствие и нова лека и предсказуема рутина след детската градина. Мария започна да заделя 10 минути, на път към градината, за да прави упражнения за дишане, да повърви и да усеща природата със сетива си: аромати, звуци, осезания. А когато взимаше Ани, отделяше една минута просто да се свържат, гушнати и да прошепне в ухото ѝ: “Мислех си за теб. Видях … (едно куче) на обяд и го снимах, за да ти го покажа.” После отиваха на една полянка без други деца и се гонеха или просто Ани играеше в снега или в калта. Прибираха се поуморени и спокойни. Тази нова рутина даваше голяма сигурност и на двете. Такива ритуали подкрепиха връзката им още повече.
По-силна връзка с учителите:
Подкрепих Мария да създаде още по-силна връзка с учителките в детската градина. Тя говори с учителките и ги помоли за снимка на тях с детето. Целта беше да ги споменава чести пред Ани, особено когато боледува. И да може да говори за обичта, с която гледат към детето, за еднаквото между тях.. За жалост, те отказаха. Но Ани нарисува рисунка на детската и я сложиха в рамка в нейната стая. Често говореха за градината, Мария изтъкваше приликите между учителките и Ани: еднакъв цвят очи или коса, как и те харесват котки, като нея, как учителката има синя пола, точно както и Ани. Така, чрез приликите, детето се усещаше още по-свързано с учителите. А по време на отсъствията, Мария записваше видео или правеше снимки на игрите и рисунките на Ани и ги изпращаше на учителите. Едната учителка реагира особено мило и също започна да изпраща кратки поздрави от градината. Тя също така се съгласи да говори с Ани за Мария, когато вижда, че детето е тъжно за майка си, да ѝ пее любимата песен, която мама ѝ пее.
Нови ритуали за свързване:
Мария създаде нови ритуали на свързване с Ани: сутрин оставаха 5 минути в леглото и просто се гушкаха или ѝ разказваше истории. На обличане играеха игри, като “говорещият чорап” или “гушкащото чудовище”. Играеха и много игри за свързване.
Преход: Хвърляне на мост:
Мария започна да хвърля мост между оставането (раздялата) и взимамето (събирането). Например, рисуваха си сърца на дланите, или Мария даваше някой кестен или камъче в джоба на Ани. Мария рязказа и историята за “Невидимата нишка” на Ани, която стана любима на детето. Има една невидима нишка, която винаги ни свързва с хората, които обичаме, дори когато не сме заедно.
Сега, в средата на май, Мария споделя, че нервните изблици са рядкост. Ани ходи на детска градина и не се съпротивлява. Все още не е с огромно желание, но затрудненията от предните месеци ги няма. Ани отново е същото спокойно и мило дете. А Мария е много по-свързана с интуицията си и това ѝ носи много удовлетворение.
Ако се разпознавате в историята на Мария и Ани и интуицията Ви подсказва, че ще Ви е полезно, може да опитате някоя от идеите или да ми пишете, за да поговорим.
Това е случай от практиката, за който клиентът е дал разрешение да се сподели част от информацията. Имената и някои от обстоятелствата са променени, за да се запази конфиденциалността. Работата е включвала и много други аспекти, които поради лични съображения на клиента не са разгледани. Няма рецепти, които да помагат във всички случаи. Препоръчваме индивидуален подход за всяко семейство.