Ели Мантовска е майка на 3 деца, близначки на 8 г и син на 4 г. Тя е дипломант в магистърска програма Психология на развитието в Нов Български Университет, в обучение за семеен терапевт, стажант психолог в столични училища и детски градини. От 2021 години води обучения към Академия за родители и Осъзнати родители. Преминала успешно сертификационни програми за професионалисти, подкрепящи родители към д-р Лора Маркам, д-р Гордън Нойфелд, д-р Рос Грийн, д-р Ким Джон Пейн и други. Професионален коуч, специализиращ в работата с родители от 2019 година. Член на ICF България и на Българската асоциация за управление на хора (БАУХ). Създател на консултантска практика 5под5 и Сладки думи, видео-обучение за проговаряне и общуване с малкото дете. Съосновател на Фейсбук група Читателски клуб Детето и ние.

site-ad-feb25

Историята на Ани и Мария:

Ани е на 3 години и 10 месеца. Тръгнала е на ясла преди повече от 1 година, но много е боледувала, има около 30 посещаеми дни за цялото време в яслата. Майка й Мария се е върнала на работа в същия месец, когато Ани е тръгнала на ясла. 

Ани е будно, мило и много спокойно дете. Проговорила е рано и в момента общува “като възрастен”, както я описва майка й. В яслата на Ани й е било много трудно и не се е адаптирала. Търсила е най-вече една от лелите, която често я е гушкала, не е играела с децата и доста често е плакала. 

Когато ме потърсиха за консултация, беше януари и Ани посещаваше детска градина от септември, на същото място, където е ходила на ясла. Отново боледуваше, но по-рядко. Майка й бе на нова, още по-отговорна длъжност и й беше много трудно да съчетава работата и грижите за болно дете. 

Трудна адаптация:

Но още повече я притесняваше поведението на Ани преди, по време и след детска градина. Ани беше станала много нервна, почти не плачеше, но умоляваше майка си да не ходи на градина или по пътя изпадаше в нервни изблици, когато все пак отидеше. Особено трудни за Мария и Ани бяха следобедите, когато Мария взимаше Ани и детето я отблъскваше, казваше й да се маха, отхвърляше всички идеи за забавления.

Между януари и април работихме с Мария в няколко посоки:

Всички емоции:

Да приеме всички емоции на Ани. Самата Мария се чувстваше много виновна, че се отделя от Ани, че поставя Ани в среда, където тя очевидно не се чувства добре. Това тормозеше Мария и тя беше готова на всичко, за да е спокойно детето й. Често й купуваше каквото Ани поиска, водеше я на детската площадка, за да играе с другите деца, угаждаше й. А когато Ани продължаваше да изпада в нервни изблици, Мария не знаеше какво да прави и й обещаваше каквото детето поиска. Това сякаш не само че не работеше, а натоварваше и двете. Даде си сметка, че емоциите на детето са сериозен провокатор за нея, защото ги преживява като обвинения. Когато си даде сметка, че на детето му е трудно и това поведение не е лично срещу майка ѝ, сякаш ѝ олекна. Започна да ѝ разказва за едно еленче, на което му било много трудно да се разделя с мама. И когато се събирали след детска, еленчето било много ядосано на мама. Не можело да си намери сълзите, за да му олекне… Един ден мама го гушнала и му казала, че ще му помогне да си намери сълзите. Тя пуснала една много красива музика и двете затанцували… Тогава сълзите дошли и еленчето плакало и плакало. След това имало една голяяяма въздишка и всичко си дошло на мястото. Тази история много хареса на Ани и тя искаше Мария често да ѝ я разказва. Ани започна и понякога да плаче, вместо да се гневи. Това беше важна стъпка от адаптацията – приемането на тъгата.

Нова рутина: 

В разговор с Мария, тя стигна до идеята, че и на двете им е нужно спокойствие и нова лека и предсказуема рутина след детската градина. Мария започна да заделя 10 минути, на път към градината, за да прави упражнения за дишане, да повърви и да усеща природата със сетива си: аромати, звуци, осезания. А когато взимаше Ани, отделяше една минута просто да се свържат, гушнати и да прошепне в ухото ѝ: “Мислех си за теб. Видях … (едно куче) на обяд и го снимах, за да ти го покажа.” После отиваха на една полянка без други деца и се гонеха или просто Ани играеше в снега или в калта. Прибираха се поуморени и спокойни. Тази нова рутина даваше голяма сигурност и на двете. Такива ритуали подкрепиха връзката им още повече.

По-силна връзка с учителите: 

Подкрепих Мария да създаде още по-силна връзка с учителките в детската градина. Тя говори с учителките и ги помоли за снимка на тях с детето. Целта беше да ги споменава чести пред Ани, особено когато боледува. И да може да говори за обичта, с която гледат към детето, за еднаквото между тях.. За жалост, те отказаха. Но Ани нарисува рисунка на детската и я сложиха в рамка в нейната стая. Често говореха за градината, Мария изтъкваше приликите между учителките и Ани: еднакъв цвят очи или коса, как и те харесват котки, като нея, как учителката има синя пола, точно както и Ани. Така, чрез приликите, детето се усещаше още по-свързано с учителите. А по време на отсъствията, Мария записваше видео или правеше снимки на игрите и рисунките на Ани и ги изпращаше на учителите. Едната учителка реагира особено мило и също започна да изпраща кратки поздрави от градината. Тя също така се съгласи да говори с Ани за Мария, когато вижда, че детето е тъжно за майка си, да ѝ пее любимата песен, която мама ѝ пее.

Нови ритуали за свързване:

Мария създаде нови ритуали на свързване с Ани: сутрин оставаха 5 минути в леглото и просто се гушкаха или ѝ разказваше истории. На обличане играеха игри, като “говорещият чорап” или “гушкащото чудовище”. Играеха и много игри за свързване.

Преход: Хвърляне на мост:

Мария започна да хвърля мост между оставането (раздялата) и взимамето (събирането). Например, рисуваха си сърца на дланите, или Мария даваше някой кестен или камъче в джоба на Ани. Мария рязказа и историята за “Невидимата нишка” на Ани, която стана любима на детето. Има една невидима нишка, която винаги ни свързва с хората, които обичаме, дори когато не сме заедно.

Сега, в средата на май, Мария споделя, че нервните изблици са рядкост. Ани ходи на детска градина и не се съпротивлява. Все още не е с огромно желание, но затрудненията от предните месеци ги няма. Ани отново е същото спокойно и мило дете. А Мария е много по-свързана с интуицията си и това ѝ носи много удовлетворение.

Ако се разпознавате в историята на Мария и Ани и интуицията Ви подсказва, че ще Ви е полезно, може да опитате някоя от идеите или да ми пишете, за да поговорим.

Това е случай от практиката, за който клиентът е дал разрешение да се сподели част от информацията. Имената и някои от обстоятелствата са променени, за да се запази конфиденциалността. Работата е включвала и много други аспекти, които поради лични съображения на клиента не са разгледани. Няма рецепти, които да помагат във всички случаи. Препоръчваме индивидуален подход за всяко семейство.

detskitegradini.com
Зад екипа на Детските градини стоят няколко много вдъхновени хора, които искат да направят деня ви по-информиран, по-весел, по-добър. -Контакт: info@detskitegradini.com