Приемна грижа за пари
В обществото е създадена изкуствена нагласа, че приемните родители отглеждат деца, само заради парите.
Национално допитване, проведено през септември 2017 г. показва, че 33% от безработните българи и 31% от работниците със средни възнаграждения биха станали приемни родители, ако получават заплата и издръжка за това. Проучването потвърждава изводът, че българинът би станал приемен родител, ако получи заплащане и издръжка за децата, за които се грижи – нещо, за което се обвиняват действащите приемните родители.
Проучването показва още, че 23% от висшистите и 23% от завършилите средно образование биха станали приемни родители, ако получават заплата и издръжка за това.
Българите биха станали приемни родители, ако не поемат грижа за деца с увреждания, ако имат достатъчно време да опознаят детето, а близо 10 на сто – ако изберат етноса на детето. 76% от българите са на мнение, че децата, лишени от родителска грижа, трябва да бъдат настанявани в приемни семейства, вместо в социални домове. Условно половин милион българи продължават да смятат, че мястото на децата в риск е в домове.
67% от българите и 70% от живеещите в областните градове, основно високообразовани, свързват приемната грижа с временно настаняване на деца, лишени от родителска грижа в приемни семейства. 24% от българите свързват приемната грижа с грижа за изоставени деца, 11% я възприемат като временна грижа за деца в семейна среда, 9% я определят като вид работа за безработни.
Допитването показва още, че доверието в приемната грижа е сравнително добро – 50% от българите биха поверили децата си на приемни семейства при инцидент.
Близо 40% от българите подкрепят деца-бежанци да се отглеждат в приемни семейства. Не получава масова подкрепа приемната грижа за деца с увреждания (36% от българите смятат, че децата с увреждания трябва да живеят в дом), приемната грижа за родилки (само 27% одобряват приемната грижа за непълнолетни родилки и техните бебета), както и децата, извършили леки противообществени прояви (само 35% одобряват тези деца да бъдат в приемна грижа). 43% от българите са съгласни, че изоставени ромски деца трябва да бъдат настанявани в приемна грижа, а не в домове.
Най-важните критерии, според българина, на които трябва да отговарят кандидатите за приемни родители са: да обича децата (17%), да е добър човек, с добро сърце, благороден (12%), да бъде отговорен (10%) и едва на четвърто място е кандидатът да е материално/финансово осигурен (8%).
По данни на Агенцията за социално подпомагане, към края на м. ноември 2017 г. приемните семейства в страната са 2215, като най-много има в областите Варна (146), Велико Търново (138), Плевен и Шумен (по 134), Монтана (131), Хасково (123), Пазарджик (120). Най-малко приемни семейства има в София-област (21), Силистра (23), Кърджали (30), Ловеч (42), Бургас (45), Кюстендил (52) и София-град (55). Професионалните приемни родители са 2206, а доброволните са 9 (по едно в Благоевград, Бургас и Варна, две в Габрово, едно в Пазарджик, две в София-град и едно в Ямбол).
