През 2004 г. Европейската организация на логопедите (CPLOL) определя 6 март за Ден на логопедията. Идеята на организаторите е да се даде гласност за професията на логопеда, да има превенция на комуникативните нарушения, чрез споделяне на опит и знания по проблема в цяла Европа. Кампанията се провежда за пета поредна година в България, а тя помага най-вече на родителите да се ориентират кога да посетят логопед и при какви признаци да се притесняват за развитието на детето.
Днес ни гостува Мария Цолова логопед от Регионалния център за подкрепа на процеса на приобщаващо образование – Ловеч. Тази година специалистите там са подготвили полезна информация за образователните институции и социални услуги в цялата област, които разполагат с психолог и логопед и къде родителите могат да потърсят подкрепа от специалист.
Разкажете кога един родител да се обърне към логопед?
Най-добре е първата консултация с логопед да се проведе на 2,5 – 3 години. Специалистът ще каже може ли да се изчака всички звуци да си „дойдат на мястото“ или са нужни допълнителни сериозни занимания.Когато детето се развива нормално, но например не произнася правилно дадени звуци, повод за паника и безпокойство няма. Но ако тези нарушения остават и до 4-5 години, е нужна консултация с логопед. При незначителни нарушения родителите могат да се занимават с детето и сами, но при сериозни проблеми е нужен специалист, като дава и упражнения и за вкъщи.
Зачестяват ли случаите на деца, които не говорят преди 3,4 години и защо според вас? Имате ли статистика на броя на случаите (да кажем всяко N на брой дете проговаря късно?)
Все по-често се случва да идват деца на 3-4-годишна възраст, които нямат реч, или са със слаборазвита реч с една-две думи в речника си, предимно момчета. Постъпват и деца, които знаят повече думи на английски език, отколкото на български език. Родителите оставят децата си за много дълго време пред екраните – телефон, таблет, телевизор, а това води до забавяне на езиковото развитие. Трябва много да се говори на децата, да се четат приказки, особено в рими, да се пеят песнички. Да се говори правилно, а не по „бебешки”. Нещата трябва да се назовават с истинските им имена: „Ще се храним!“, а не „Ще папкаме!“. „Това е куче!“, а не „Това е бау-бау! и т.н.
Как работите с децата в детски градини и училищата? Чрез игри или интересни активности? Споделете ни няколко 🙂
Играта е нещо, което е жизнено необходимо за правилното детско развитие. В зависимост от вида на играта децата се научават на много ценни умения – развиват мисленето си, вниманието си, паметта си, фината си моторика, креативността си, координацията око-ръка, усъвършенстват математическите си знания, развиват езиковите си умения, научават се да спазват правила, да изчакват реда си, да губят.
Какво е логопедична сонда и как се правят логопедични масажи?
Логопедичната сонда е инструмент за артикулационна терапия и развитие на оралната моторика. Масажът е важно средство за стимулиране на артикулационната моторика и в по-далечен план на речта. Той е необходим при мускулната недостатъчност в областта на говорните органи с различен произход органично-неврологичен, водещ до парализи, хереоформни хиперкинези. Масаж на езичната мускулатура При недостатъчна подвижност на езика се провежда масаж с помощта на различни логопедични сонди, които може да откриете на нашия сайт. Масаж на надлъжните мускули – поглаждащи движения от корена или средната част на езика към края. Масаж на вертикалните мускули – ритмично натискане от корена на езика към края му и обратно. Масаж на напречните мускули – поглаждащи движения от едната до другата страна на езика, надлъжно и зигзагообразно. Мускулна активизация – вибриращи движения от корена на езика към върха/края му. Подезична връзка – изтеглящи, подръпващи движения отдолу-нагоре до леко облезнено усещане
Какви са най-честите причини за говорни нарушения при децата?
Нарушенията на говора се дължат на различни причини и имат разнообразна симптоматика. Някои от тях се ограничават само до липса, замяна или неправилно изговаряне на един или няколко звука. Това са артикулационните нарушения. Обикновено проблемите са със звукове от късния онтогенезис (р, л, с, з, ц, ч, ш, ж), за които се изискват добре развити слухово възприятие, внимание и памет и прецизни, координирани движения на долната челюст, устните и езика. Етиологията предимно е от органичен характер (аномалия в структурата на говорен орган) или от функционално естество (неточност в слуховото възприемане на фонемите, нарушена функция на подвижните говорни органи, неправилен модел в семейството и погрешно заучаване и др.).Говорът се нарушава когато няма синхрон в процесите дишане, фонация и артикулация. Само координираната дейност между тях води до продукцията на чист и ясен звук.
Какво препоръчвате на родителите им?
Четете на детето. То обича да слуша стихчета в малки дози, а още повече обича детските песнички. Тъй като на тази възраст децата имат склонност да изучават книжките като късат страниците им, купувайте книжки от плат или дебел картон. Не предлагайте на детето книжки с много текст и малко картинки за предучилищна възраст, тъй като рискувате да го отегчите и настроите негативно към четенето. Важно е книжките да бъдат съобразени с възрастта – големи прости илюстрации, придружени от няколко думички текст ще накарат детето ви с удоволствие да участва в процеса на четенето. Най-напред покажете на детето картинката и произнесете ясно думата. След като направите това няколко пъти, можете да играете на играта „Намери кучето, топката, пожарникаря и т.н.”. След детето се научи да показва назованите от вас предмети, следващата стъпка е вие да покажете картинката и да го попитате „Какво е това?”, така че то да се опита с думичка да назове нарисуваното. Тази интересна за децата и в същото време много полезна игра не бива да се ограничава до книжките. Детето не бива да помисли, че думите са само в книжките. Напротив, думите са навсякъде около нас. Докато играете с детето карайте го да посочва назованите от вас предмети и като следваща стъпка то да произнася имената на предметите, които вие посочвате. Можете да практикувате това докато готвите в кухнята, като сочите и назовавате продуктите, които готвите (например картоф, морков, боб, мляко), а и всички предмети, които ви заобикалят (стол, маса, чиния, чаша, лъжица).
Можете да го правите по време на разходка навън или докато пътувате в колата, като показвате на детето и произнасяте отчетливо например кола, къща, камион, магазин. За детето ще бъде изключително приятно, стига да не прекалявате и да не го притискате постоянно да показва и произнася думи – притиснете ли го, бързо ще спре да участва в играта. За това наблюдавайте кога се изморява или му омръзва и спирайте навреме.
С какви дечица най-често работите – като възраст и проблеми?
Все по-често се случва да идват деца на 3-4-годишна възраст, които нямат реч, или са със слаборазвита реч с една-две думи в речника си, предимно момчета. Постъпват и деца, които знаят повече думи на английски език, отколкото на български език. Родителите оставят децата си за много дълго време пред екраните – телефон, таблет, телевизор, а това води до забавяне на езиковото развитие.
Какво е нужно на детето, за да проговори?
За да помогнете на детето да проговори по-бързо и правилно е важно родителите да го правят съпричастни към разговорите си и да поддържате добра комуникация с него. Да избягват бебешкото говорене и измислените думички, които звучат сладко, защото така затрудняват правилното проговаряне на детето. Четенето на книжки, песничките също помагат на мъника в проговарянето, защото концентрират вниманието му и той се опитва да ги копира.Родителите трябва да назовава заобикалящите го неща, като му показвате картинка на предмет или човек и назовавате ясно името му.
Кога се прави първа консултация с логопед и какво може той да види и разбере от нея?
Родителите често погрешно смятат, че всички проблеми с говора ще се решат от самосебе си, когато детето навърши шест или седем години. Защото, ако преди училище то има някакви трудности, те едва ли ще се решат бързо. Затова не бива да отлагате консултацията със специалист. Някои конкретни проблеми и ситуации, в които трябва да се заведе детето си на специалист в по-ранна възраст.Двегодишно дете се нуждае от логопед, когато не разбира речта на възрастен, не издава никакви звуци, не използва използва звукоподражателни звуци и не произнася прости думи.На три години си струва да се консултирате с логопед, ако детето все още не прави изречения, говори на собствения си език, не произнася звуците: а, о, у, и, е, б, п, м, т, д, н, г, к, х, в, ф или у или , ако това, което излиза от устата му е пълна каша.Сигнал за аларма на тази възраст: не произнася с, з, ц, прескача или пренарежда сричките, не познава цветовете, обърква имената на животни, зеленчуци и плодове. До 5-годишна възраст детето трябва да овладее всички аспекти на родната реч. Струва си да се свържете с логопед, ако детето не произнася звуците ш, ж, ч, щ, прави грешки в окончанията, не знае как да преразказва или отговаря на въпросите с една дума.Шестгодишно дете се нуждае от логопед, ако не произнася звуците р, л, не знае как да определи първия и последния звук в една дума, не може да запомни букви и да научи азбуката, не знае сезоните и бърка “дясно” и “ляво”.
Изброените отклонения в речевото развитие на детето могат да повлияят на психическото му развитие, да доведат до изолация или нерешителност, да понижат успеха в училище, затова е важно проблемите с речта да се решават навреме.
Често чуваме, че е твърде рано да се посети логопед преди 3 години – така ли е?
Не не е рано посещението при логопед преди 3 години. 2-3 години е оптималната възраст за коригиране на говорните проблеми при децата. Колкото повече отлагате ситуацията, толкова по-значими ще бъдат последствията. Във всеки случай, ако едно дете на 3 години не говори дори най-простите изречения, това е добра причина да се обърнете към специалисти.
