Димитрина Проданова е специалист по детска психология и практикува в София, практикува и в своя кабинет и като психолог към Първа частна детска консултативна клиника. В интервю за 24 часа, тя споделя:
“При мен идват постоянно деца, които се заявяват като новия Микеланджело, новия Рафаело, новият Бил Гейтс. Те са надъхани от родителите си. Преди време имах второкласник, който дойде в кабинета, плачейки. Каза ми: “Диди, много съм разстроен. Днес момчетата цял ден ми се подиграваха в училище – казах им, че съм най-бързият човек в света”. Попитах го как е решил, че е най-бързият. “Тати ми каза”, отговори детето. Казах му, че ще го разочаровам, че не е най-бързият. Той пак започна да плаче. Обясних, че има световни и олимпийски шампиони. Може да е най-бързият в класа и дори в училището, но не и в целия свят. Попита ме защо татко му го лъже. Обясних – майка ти и баща ти са разделени, на баща ти много му липсваш. Вижда те рядко и тогава иска да се почувстваш много специален, за него ти си такъв. Така детето се успокои. Ето я снежинката, която, ако не получи лайк, може да се разпадне.
Все съм си мислила защо в последните години ние, детските психолози, имаме толкова много работа – децата имат много нужда от внимание. Имат нужда някой да ги слуша и да ги чува. В наше време много рядко децата се усещат чувани
През последните години имаше една концепция за отглеждане на деца, която претърпя крах. Това е концепцията за
свръхлибералното възпитание, допълва Димитрина Проданова. Имало много дълъг период, в който родителите смятаха, че добре гледаното дете е това, което е на върха на пирамидата.
Родителите много олекнаха като авторитет
Беше важно детето да се кърми на поискване, да се приспива, когато то пожелае, от най-ранна бебешка възраст, да отиде на детска градина, когато то реши, иначе се оставя вкъщи. В случай, когато родителите се разделят, детето преценява какъв да е режимът на виждане. То решава кога ще е при майка си и кога – при баща си. “Когато бях студентка, четох много хубава книга на полска психоложка – “Малкият тиранин”. Всъщност с това свръхлиберално родителство се създадоха много малки тирани, грубо казано. Аз много обичам и харесвам децата, но не мога да си изкривя душата, че и през кабинета ми минаха много такива “тиранични” деца през последните години. Родителите буквално загубиха позиции, учителите – също. Когато детето тръгне на градина и на училище, майката и бащата вече не са 100 процента фактор, учителят като външен фактор влиза в света на нашите деца и оказва много
силно влияние’, допълва тя.
те масово не харесват нито училището, нито учителите си
Има вдъхновяващи учители, но, за съжаление, са много малко. Децата казват за учителите си: не ми е критерий този човек, не може да ме вдъхнови, защото не ми е критерий за щастие. Много деца казват, че учителите им са потиснати хора, които не се чувстват добре в личния си живот, и питат как да се вдъхновяват от тях. Децата често са технически по-компетентни от тях. Учителите в стремежа си да им се харесат понякога правят същата грешка като родителите, които поставят детето на върха на пирамидата. Държат се с децата, без да очертават ясни граници, без да създават респект към себе си.
“Мога да ви дам хиляди примери, но имам един, който много ме шокира. Завърших през 1999 г. и до момента не съм
спирала да работя като детски психолог. За този дълъг период миналата година за първи път ми се случи да изгоня дете от
кабинета си. Това беше едно 15-годишно момиче. Тя се държеше изключително арогантно с мен. Издържах я двайсетина
минути, макар че три бяха предостатъчно. Накрая я изгоних и съм много горда, че го направих, защото това я обърна в
друга посока. Тя ми разказа как угоднически се държат всички възрастни в живота ѝ. Че когато била в 7-и клас, казала на
учителката по литература: “Госпожо, моля ви, сменете тези дънки, много са грозни и старомодни, направо ми разваляте
настроението”. Каза ми го с голяма гордост. Попитах я как е реагирала госпожата. Жената се извинила и се съгласила с
ученичката. Може да го е направила, за да тушира конфликт. Обаче в очите на детето това поведение е приемливо.
Попитах я дали има други подобни случки. Отговорът беше: “Да, вчера казах на тати да прибере ножовете в кухнята,
защото не знам кога ще ми дойде да взема един нож да го наръгам”. Говоря за едно изключително мило семейство с три
деца. Таткото е грижовен и всеотдаен. Бащата казал: “Моето момиче, това е от пубертета. Нещо не се чувстваш добре.
Хайде да излезем на сладолед и ще ти мине”.
Забелязвате ли какво се случва?! Учителката се извинява, бащата също оправдава казаното. Тя получава награди за
неприемливо поведение. Според мен така се създават чудовища
“Изследователи наричат поколенията Y и Z “снежинки”, които изпадат в депресия или получават паникатаки, ако не им харесат поста в мрежата, пита репортерката, а психологът обеснява – снежинките са прекрасен природен феномен. Всяка е различна, няма две повтарящи се. В същото време снежинките при най-малкото съпротивление се топят. Да, това е поколението на снежинките, защото така ги учим – колко са прекрасни, уникални, никой не може като тях да нарисува къщичка, никой не може като тях да каже “Здравей” на английски.
Създаваме им фалшиво усещане колко са неповторими и фалшива самооценка, а те не са подготвени за външния свят.
