Демократичност, креативност, иновативност. Това са принципи, които педагозите и в нашите ясли и градини следват в днешно време. Но представете си какъв шок са изпитали в италианския град Реджо Емилия редица педагози, чувайки тези думи през 60-те години на XX век от местния учител и психолог Лорис Малагуци.
Неговата философия и подход към образованието на малките деца в града излизат на преден план през 1946 г., малко след края на Втората световна война. Малка група жени, участвали в съпротивата срещу фашисткото потисничество по време на войната, работили заедно с него, за да се борят за по-добро предучилищно образование за децата си. Тяхната цел е да отгледат деца, които могат да мислят самостоятелно, така че фашизмът никога повече да не завладее страната. С общи сили построяват изцяло нова образователна институция – детска градина, която да ги научи как да задават въпроси и да бъдат непокорни, за да могат винаги да поставят демократичните ценности и морала над подчинението. Общност, която предоставя правото на всяко дете за включване и гражданско участие от най-ранна възраст. Институция, която развива постигането на успехи чрез сътрудничество, принадлежност и свързаност. Включва родителите, общността и самия град като активни страни в ученето на децата и застъпници за техните права. Или създават това, което днес се нарича „подходът Реджо Емилия“.
Често той се бърка с метода Монтесори. Но той възниква почти 40 години по-късно, в много различно време – от руините на Втората световна война и едно радикално следвоенно течение на малките общности в италианската провинция Емилия Романа.
Детето може да се изразява на 100 езика, или според Малагуци образованието не разчита често само на вербалното, математическото или научното изследване на света („езиците“, които биват насърчавани в традиционни образователни институции).
Основавайки се на образователните теории на Пиаже, Виготски, Ериксън и Дюи, целта на Малагуци е да даде възможност на децата да изградят своето разбиране за света чрез преживявания, и да ги изразят чрез различни поетични или естетични средства – например рисуване, глина, движение, музика, театър, танц, игра на сенки, игра на огледални отражения.
Ключът към философията на Реджо Емилия е в няколко направления – да гледаме на децата като на силни ученици с права, не просто потребности. Всички деца имат потенциал и по природа са комуникатори, които трябва да имат думата в своето обучение. „Реджо Емилия“ се преподава на деца от 3- до 6-годишна възраст, а това позволява да бъде холистичен модел за проектно и проблемно базирано учене, всестранно личностно, колективно, екологично израстване и стимулиране на ученето през целия живот и уменията на децата в XXI век.
Тази педагогика отваря радикално нова перспектива към дигиталните технологии и STE(A)M с малки деца. Интегрира аналогово и дигитално в едни от най-впечатляващите пространства, създавани за образователните етапи 0 – 3, 3 – 7 и 7 – 11 години. Свързва процесите на ранното учене с изкуство, общество, култура, дигитализация.
В община Реджо Емилия системата за ранно образование и грижа поддържа 84 ясли и детски градини. Оттук вдъхновението „Реджо Емилия“ е прокарало път към повече от 140 държави на шестте континента. В Европа подходът „Реджо Емилия“ е белязал раннообразователните системи на държави като Швеция, Норвегия, Исландия, Финландия, Дания, Австрия, части от САЩ и Южна Австралия. Образователните министерства във Виетнам, Сингапур, Южна Африка от години работят в тясно сътрудничество с експертите от Реджо Емилия и международния център „Лорис Малагуци“.
„Благодарение на големия им педагог Лорис Малагуци детските ясли и градини в Реджо Емилия от самото си създаване са се развивали в пресечната точка между педагогика, философия, психология и психоанализа, изкуство, литература, архитектура, дизайн, културен живот, технология. В Реджо се сглобява удивително богат калейдоскоп от инструменти, с които учителите боравят на всекидневно ниво. И той е коренно различен от дидактичната призма, през която сме свикнали да гледаме дори и в реформаторските педагогики. Неслучайно тази необичайна комплексност попада в обсега на престижната класация на списание Newsweek през 1990-те години и през 1991 г. детската градина „Диана“ в Реджо Емилия е обявена за най-добра детска градина в света. И до днес подходът „Реджо Емилия“ си остава обект на най-различни локални и международни изследвания в областта на качеството на ранното детско учене“, споделят от фондацията за детско развитие „Калейдоскоп“ за в. „Аз-буки“.
Вместо да виждат детето като празен съд, който чака нетърпеливо да бъде напълнен със знания, Реджо педагозите вярват силно, че детето има неограничен потенциал и е нетърпеливо да взаимодейства и да допринася към света.
Те вярват, че то има фундаментално право да реализира и разширява потенциала си. Структурирайки работата си около подобна вътрешна нагласа за децата, Реджо педагозите поставят акцент върху това да слушат, вместо да преподават. Ето защо Реджо подходът често е наричан „педагогика на слушането“. Слушането е метафора за системните усилия на учителите да придобият колкото се може по-истинско разбиране за възможностите на децата и техните процеси на учене. Когато най-малките биват слушани и получат време и пространство за себеизразяване, се изправяме пред деца, които са можещи. Деца, способни да се изразяват по много по-сложни и абстрактни начини, отколкото обикновено допускаме, че могат.
„В Реджо Емилия се отдава голямо значение на теми като конструиране на лична и колективна идентичност, на култура на взаимосвързаност, на разгръщането на критично, системно и екологично мислене, както и на живото проектно учене като метод, който успява да интегрира всичко това. Представете си 3-годишни, които в продължение на месеци се срещат и разговарят как да постигнат дадена обща цел заедно – например да разберат защо и как се променят цветовете на дървото в двора им, или да построят увеселителен парк за птиците в района от рециклирани материали. Това е подход, който е радикално демократичен. Той успява да обърне изцяло парадигмата на ученето: от детето към възрастния, а не обратното.
Няма фиксирано учебно съдържание, планове, педагогически ситуации Учителят има проактивна роля: той е изследовател, който непрестанно се движи между теория и практика. Променя дизайна на образователната среда, любопитен да види до какви открития ще стигне всяко дете, групата, нерядко – дори и той самият.“
Организацията на работата, пространството, времето на децата и възрастните структурно е част от ценностите и избора на образователния проект. Това е организация, която изгражда мрежа от споделени отговорности на административно, политическо и педагогическо ниво. От особено значение са условията на труд и формите на договаряне, които благоприятстват за стабилността, приемствеността и чувството за принадлежност.
Kaкви са яслите и градините в Реджо Емилия
Вътрешните и външните пространства на яслата и детската градина са замислени и организирани във взаимосвързани форми и се предоставят на децата и възрастните като места за съжителство и изследване. Средата взаимодейства, променя се и се оформя във връзка с проектите и опита от ученето, в непрекъснат диалог между архитектура и педагогика. Грижата за мебелите, предметите и местата, където се извършват дейности, е образователен акт, който генерира психично здраве, чувство за близост и принадлежност, естетическо усещане и удоволствие, че живееш в тази среда. Това са и основните предпоставки и условия за безопасността на средата – качество, създадено чрез диалога и общата работа на много професионалисти, които проявяват своята грижа и загриженост за този аспект.
Децата и учителите не трябва да се ограничават до материалите, чрез които обучават децата, а да ги използват за създаването на мостове между световете и необятните знания, които могат да получат чрез околната среда.
