30-годишната Анита (името е променено) няма достатъчно кърма. „Наистина се стараех. Хранех на поискване и изцеждах и двете гърди при всяка възможност.” „Но нищо не изглеждаше достатъчно“, спомня си тя в периода, когато бебето й е било едва на няколко месеца. Анита отишла на консултация със своя педиатър, който препоръчал бебето да се дохранва с адаптирано мляко.
Анита си тръгна с разбито сърце. „Чувствах се като лоша майка, сякаш не правя достатъчно и не съм достатъчно добра майка за сина си.“ Семейството й, макар и подкрепящо, също било малко разочаровано. Тя споделя, че дохранването с адаптирано мляко е тема табу, а нейни приятели и роднини също са я накарали да се чувства лоша майка.
Едва при 10,4% от новородените кърменето започва през първия час
Анита изпитала гняв към себе си, с който тя не може да се справи. Чувство за малоценност, че не е добра майка.
Едва след разговор с терапевт тя успява да се справи с яростта си и разбира, че е пред депресия.
Историята й може да чуят много майки, някои от които в крайна сметка се поддават на обществения и семейния натиск, че само на гърда е най-добре за бебето, а други избират да се борят срещу тези норми, в момента, в който медицинските специалисти кажат, че не може само на гърда
Кога започна да има толкова много драма около кърменето?
Кога това стана състезание?
Кога започнахме да се разделяме на кърмещи и тези с АМ?
Натискът от кърменето може да доведе до безпокойство, което може да се превърне във фактор за следродилна депресия.
Мая разказва за трудния момент, който е имала при храненето на дъщеря си. „Първо, имах ниско количество кърма и фактът, че дъщеря ми беше в интензивно отделение за седмица, доведоха до допълнителни проблеми с храненето, когато беше изписана. Започнах да се изцеждам през нощта и в крайна сметка се цедя през цялото време, за да увелича количеството си мляко. Това продължи с месеци и стигна до точка, в която помпах кърма всеки път, когато имах възможност, дори когато пазарувах, чистех или имах гости.
И тя достига до степен, в която е обсебена от това да кърми. И тя стига до психолог.
Може да споделим и още истории и всички те са обединени около mom shaming-а, който е предизвикан от теб, теб и теб, ти, който решаваш в майчинската група да упрекнеш жената, която пита какво адаптирано мляко да дава на детето си, без да питаш защо. И да питаш всъщност не е твоя работа!
И не само дали кърмиш или не кърмиш е проблемът цялата тема е осеяна с драма. ЗАЩО? това е най-нормалното и естествено нещо в света?
Да/Но
Едва 10% от бебетата в България са закърмени в първия час след раждането. 53% не са кърмени след третия месец, а 17,2% от родилките дори не са пробвали да кърмят бебетата си. Относителният дял на изключително кърмените деца до 4-6 месечна възраст, когато стартира периода на захранване е 18,6%. Цифрите може би имат общо с това, че 53% от бебетата у нас са родени със секцио, а в някои болници дори не си правят труда да ти покажат как се кърми.
Кърменето на обществено място
Много малко жени се чувстват комфортно да хранят бебе на обществено място – обществото дори и сега гледа с пренебрежение на това и хората се взират в майката, която храни, сякаш прави нещо нередно. Няма и затворени пространства, където тя може да нахрани бебето си спокойно. Отново драма..
Непоискани съвети – НЕ, МЕРСИ
Много пъти свекървата или роднините сравняват опита на кърменето на новата майка със своя собствен и дават непоискани съвети или коментари, които могат да вбесят майката и в семействата често има много драма около кърменето. „Фокусът е върху бебето, което се храни, и това увеличава раздразнението на майката, тъй като тя няма време да прави нищо друго в първите 3 месеца” Кърменето е дейност, която обвързва майката с бебето и ако семейството продължава да коментира и сравнява нейното количество мляко с това на другите, това определено води до безпокойство” – или драма..
Децата да се кърмят до 2-годишна възраст препоръчва Американската академия по педиатрия
Кърменето е трудно. Никой не ти го казва
Въпреки че множество проучвания показват, че само около 5 до 10 процента от жените са физиологично неспособни да кърмят, процентът на тези, които имат трудности е доста висок, но почти никой не проучва защо се случва това и как да се предотврати.
Има изненадващо малко изследвания за това как кърменето се обърква и защо и както повечето експерти ще ви кажат, проблемът не е само в липсата на информация, а в също толкова минимална институционална подкрепа за жени с проблем в кърменето, които се опитват да кърмят.
Биологията е, не ние..
Биологията ни може да предизвика проблеми с кърменето по начини, които науката едва сега започва да изследва. Има няколко медицински състояния, за които е известно, че пречат на лактацията със сигурност: операцията на гърдата – независимо дали е мастектомия, уголемяване или намаляване – може да разруши архитектурата на млечната жлеза, а също така има рядко състояние, при което жените не развиват достатъчно млечна тъкан по време на пубертета. Проблемите с щитовидната жлеза, диабетът и синдромът на поликистозните яйчници могат да повлияят на нивата на хормоните, нарушавайки деликатното взаимодействие, което е необходимо за поддържане на кърмата. Установено е, че хроничният стрес също изчерпва енергията, от която тялото се нуждае, за да произвежда мляко.
Когато става въпрос за хранене на детето ти, аз все още вярвам, че всяка жена трябва да направи своя избор, независимо от общественото мнение.
Но също така бих посъветвала бъдещите майки да не влизат в майчинството с твърде крайни мнения и изказвания относно кърменето. Защото това, което научих досега, е, че да бъдеш родител ще потъпче всяко твое предположение как би се справил със ситуацията. И дори и да не сте роб на обществените норми, тялото ви пак може да ви държи като заложник.
