Скъпи мой, има живот в бъдещето с малки личицана снимки в рамки, вместо пред очите ни, и бъдеще, където произведенията на изкуството и магнитите с букви няма да висят на хладилника ни.
В бъдещето има достатъчно голямо легло, където малките лакти и колене няма да ни докосват лицето и да се събуждаме в 3,4 сутринта отвити и на края на леглото. Има ваза, поставена в коридора, на достъпно място за малките, палави ръчички, защото тях ги няма, а чашите смело ще седят на ръба на масата.
Имам дамска чанта, която не е препълнена с шишета, одеала и играчки.
Има календар, който не е пълен с уроци по плуване, танци и летни лагери. Има чиста кола, а единственият шум е бръмченето на радиото.
Няма да има безкрайни въпроси, идвайки от задната седалка, може дори да има дни, в които изобщо да не ги чуваме.
Има вечер за срещи без комендантски час и не спим с едно отворено око в очакване да чуем топкане на крачета по коридора. Един вид свобода, която се чувства тежка.
Има къща, която е чиста, диван без петна, килим, без играчки. Няма и кой да лази по него.
Има маса за вечеря, която се усеща сякаш огромна.. Но понякога се чука на вратата и масата отново е пълна.
Имаме време за душ, без да има бебешки плач, който да го прекъсва.
Следобед пия кафе, което е топло.
Няма да се изморяваме по същия начин, но времето така или иначе ще ни е състарило. Ще има трудни моменти, които ще направят тези моменти да изглеждат лесни, но ние ще ги помним. Ще си спомним първите думи, първото, „Обичам те“, първата крачка, първото зъбче.
Има живот в бъдещето и той идва за нас. Така че нека се потопим в красивия хаос пред нас. Нека накараме бъдещето да почака още малко. Защото толкова много обичам този живот с теб и с децата, този в момента.