„Вие сте велики!“, това написа жената, която сподели за случая с изоставеното бебе в Асеновград, споделят от Glas news. Думите ѝ са отправени към всички онези добри хора, помогнали с каквото могат на бабата и дядото на малкия Алекс. И то само за броени дни! Галина П. призова да се спре изпращането на пратки на баба Таня, тъй като жената вече е затрупана, а мястото ѝ е ограничено. Тя е изключително щастлива и благодарна за огромната подкрепа.
„Молим да спрем с пратките, защото благодарение на вашите добри сърца, като едни добри джуджета затрупахте Таня с подаръци, а мястото ѝ е ограничено. Тя е много щастлива!
Припомнете си и историята за изоставения Алекс, само дни след раждането му.
Много семейства у нас мечтаят за дете. Често двойките изпитват трудности от различен характер, за да сбъднат мечтата си. Не такава обаче е историята на Алекс.
Две бебета, родени по едно и също време, са били разменени в столична болница
Той е едва на няколко месеца, а майка му го изоставя дни след раждането. Сега за него се грижат бабата и дядото. Те имат финансови затруднения. Трудно успяват да осигурят всичко необходимо за един нов живот. Медик от пловдивска болница разказва историята на малкото бебе. Самата Илияна наскоро е станала майка, а случилото се с Алекс, не може да я остави равнодушна. Тя е помогнала с каквото може на семейството, което живее в Асеновград. Тя се надява и други добри хора да помогнат.
Ето какво написа Галина П. в призива си за помощ:
“Здравейте, приятели! Пиша Ви с молба за помощ!
Случайно ми попадна пост за бебе Алекс, което майка му е изоставила на няколко дневна възраст и за него се грижи баба му. Живеят в Асеновград. Издържат се само от заплатата на дядото на Алекс, която няма и 1000 лв. А как живее семейство с бебе с тези средства… Таня е напуснала работа, за да гледа внучето си.
Цяла нощ не спах. Една бучка ми застана в гърлото. Та, то е колкото сина ми. Не си представям живота без Любомир. Не зная как съм живяла без него… някак безмислено.
Сутринта станах, имах 3 пакета памперси, директно ги грабнах, отидох в магазина, купих мляко, пюрета, каши и няколко играчки. Магазинерката също помогна с памперси и прах за пране. Натоварихме колата и се свързах с бабата на Алекс – Таня, и отидохме до тях. Разтоварихме нещата и любезната дама ни покани у тях да видим Алекс. А там в кошарката едно малко сладко бебче спинкаше. Беше също толкова съвършен и невинен като Любомир. Застана ми отново онази бучка в гърлото, която не ми позволи да спя цяла нощ. Поговорихме си с баба му Таня, която се оказа страхотна и изключително добра жена. Каза ми – “Ох, сега имаме памперси и вече няма нужда да стои напикан, за да пестим!”. С такава любов и обич говореше, и гледаше Алекс. Той за нея е всичко.”