Наръчник за включване на деца аутисти в училище и детската градина помага на учители с различни и нестандартни методи, изградени благодарение на опита и дългогодишната работа на професионалисти от различни области с деца аутисти. Сдружение “Дете и пространство” представи съвместната работа между няколко родителски организации с много опит – от Франция, Белгия, Испания и Италия.
“Приятно ми беше да разбера, че основните опорни точки, от които те тръгнаха да работят по наръчника, бяха споделянията на възрастни аутисти, които са успели в един момент да напишат през какво са преминали и къде са основните им разминавания с близките хора“, разказва д-р Весела Банова, председател на сдружението.
Става дума за това именно да бъдат включени, а не само интегрирани.
Наръчникът представя сложностите на аутизма и съвети как учителите да се справят с маниите, особеностите и стериотипните поведения на децата аутисти как учителите да ги разберат и да ги използват в полза на обучението и интегрирането им. Да следваме пътя на специфичния интерес на детето аутист означава не само да осигурим диалог и обмен между нашия и техния свят, но и да създадем тази връзка, поставяйки на първо място детето.
Как детето аутист възприема учителя?
При класическите взаимоотношения учител-ученик, учителят заема позицията на притежател на знания. Това поставя учителя в позиция, която е толкова трудна, колкото е трудно детето с аутизъм да се постави в позиция за учене. Трябва да се има предвид, че това представлява пречка за детето не само в достъпа му до учението, но и трудност за учителя да изпълнява успешно своите функции.
Въпреки че някои деца аутисти не разбират смисъла на изискваната училищна задача, други, които нямат проблеми с разбирането, могат да проявят противоположно поведение или да се затворят в себе си, защото искането на учителя им изглежда безсмислено. Той се пита: какво иска учителят от мен? Защо иска да направя това? Искането на учителя може да бъде преживяно по натрапчив и преследващ начин и да накара детето да издигне своите аутистични защити.
Как учителите и работещите с детето аутист могат да го подкрепят в училище?
Разграничаването на моментите в играта на детето ще ни позволи да схванем логиката на преминаването от едно време в друго, за да улесним неговото обучение.
Тази времева структура не се представя непременно по линеен начин, като стъпка след стъпка, но може да се появи и в по-сложно движение, съставено от идвания и отдалечавания. Те са умиротворяване, конструиране, изучаване и социална връзка и включване. Преди да се достигне до познания, учене и социализация, е необходимо да се извърши предварителна работа, за да помогнем на детето да се успокои и да ни се довери.
- Осъществяването на умиротворяване ще позволи на детето аутист да се включи в работата, в която заедно с учителя ще успее да направи по-сложни минималните или стереотипни елементи, които първоначално представя
- Първите конструкции позволяват на детето да разшири интересите си към други елементи, теми или практически умения, като по този начин постига позицията на изучаване, която има за условие отчитането на неговите специфични интереси
- Развитието на индивидуален и творчески път на обучение позволява на детето аутист да използва своите конструкции за установяване на социална връзка с другите деца в класа
- Отвореността към многообразието в тези нови връзки е ключът към социалното включване
Условия за възможности за приобщаване към учебния процес
В „различните практики” по отношение на знанията, предоставени от училищната програма, се дава предимство на специфичните интереси и способности на всяко дете, дори те да са странни или повтарящи се. Така учителят ще може да стане партньор на детето и да го придружи в ученето, като се остави да бъде обучаван от него. Ако учителят се научи „да не знае вместо детето аутист”, последното ще може да заложи собствените си способности и умения, без да се налага да се защитава от другия и/ или от неговите искания.
Да се оставиш да бъдеш обучаван от детето аутист означава да се съобразяваш с особеностите, с които то първоначално се представя като своя визитна картичка, като това, което е най-необичайно в него.
“Това означава да заложиш на детето с аутизъм като субект: оценяване на неговите специфични интереси и неговите изобретения, вземане предвид предметите, които неподходящ симптом, който трябва да бъде отстранен, а като очертаване на едно решение на детето, като умение или изобретение, чиито детайли е важно да разберем и да схванем логиката им. Това ще ни позволи да оценим особения начин децата аутисти да се справят с трудностите си. За да се случи това, трябва да подхождаме внимателно към детето, без да налагаме присъствието си. Отнема време, за да изслушаме предварително, когато детето не възприема нашите искания и когато се установява връзката, която му позволява да ни се довери. Само тогава можем внимателно да направим малки промени, като се включим в техните повторения и направим някои размествания”, пишат още в наръчника.
За да се справи с тези трудности, би било важно учителят да заеме различна позиция: да е готов да се учи от детето аутист, вместо веднага да набляга на преподаването и усвояването на знания.
Това отношение улеснява създаването на среща с детето, така че да не му се налага да издига своите бариери пред лицето на познанието, наложено от образователното искане.
В Наръчника е споделена и историята на Марио – дете от Италия, което по времето, когато е записан случаят е на седем години и е в първи клас. Историята разказва за неговата конкретна училищна програма и срещата с учител, който знае как да му помогне да преодолее някои от големите си страхове.
Всеки ден Марио се появява в училище с предмет, с който никога не иска да се раздели, защото го обича толкова много. този предмет е ключ, който той винаги държи в ръцете си. Наличието на ключа, който винаги е под ръка го окуражава много и му помага да се успокои в моменти, когато се страхува. Когато някой се опита да вземе ключа от ръцете му, Марио се ядосва много. С течение на времето учителите започват да се чудят как биха могли да помогнат на Марио… нужно е да намерят начин да общуват с него възможно най-бързо, което, без да го плаши, да му помогне да се сприятели със съучениците си и да участва пълноценно в учебния процес. С течение на времето учителите започват да се чудят как биха могли да помогнат на Марио… нужно е да намерят начин да общуват с него възможно най-бързо, което, без да го плаши, да му помогне да се сприятели със съучениците си и да участва пълноценно в учебния процес.
Учителят обаче измисля как да използва ключа, за да играе с детето, да го включи и да намери полезна функция за предмета.
Първоначално тя предлага на Марио да използва ключа за отваряне и затваряне на ключалките на вратите: учителката му предлага да размени ключа си с комплекта ключове на училището, за да може да отваря и затваря вратите на училището, като например тези на различните класове или залата по физическо, след което тя му връща ключа. Тази игра позволява на Марио да се почувства посигурен, да общува повече с учителя и съучениците си, също и чрез думите. Марио започва все повече и повече да разменя думи и да общува с другите.
Това малко издание, вместо да дава рецепти или модели, които да бъдат следвани, като неизбежно изискват от децата и учителите да се „вписват“ в правилата, предлага да бъде „пътеводител“, да ориентира съпровождането на децата аутисти в училище. Това не е лесно, защото те се бранят от присъствието на другия. Това, което иска другият, ги притеснява и те са по-скоро в позицията на отказ, на отхвърляне. Необходими са много такт, търпение, поставяне под въпрос, за да бъдем приети като партньори. Също така, насоките, дадени в Наръчника, точни и подробни, относно връзката на децата аутисти с тяхното тяло, с пространството и времето, с емоциите, с погледа и гласа, с езика, с речта и с исканията, с другите и предметите, са много ценни, тъй като, като се вземат под внимание тези особености, е възможно да се намери правилна позиция, която да успее да подкрепи детето да учи.
