Теодора Пампулова е детски психолог. Тя е координатор на Дружеството на психолозите за гр. Пловдив и региона и създател на платформата „Детето днес“ . Към момента работи като педагогически съветник в ЕГ „Иван Вазов“-Пловдив. Автор е на две книги за родители – „Наръчник за справяне с чудовища, динозаври и други страшни неща“ и „Детската градина-щастливо място“.
С Covid-19 всички трябваше да променим ежедневието си. Но как се справиха най-уязвимите според вас – децата?
За децата изолацията беше доста трудна.Особено ясно това се усети при тинейджърите, за които контактите с връстници са от особено голямо значение. При по-големите деца се появиха тревожност и безпокойство, панически атаки, хипоходрични и депресивни симптоми. От своя страна децата, които по принцип са интроверти, се чувстваха добре в семействата си, непосещавайки учебните заведения и детските градини..
Не можем обаче да бъдем категорични дали децата ни успяха да се справят градивно със създалата се безпрецедентна ситуация. Лятото и топлото време изтласкаха на заден план тревожността и безпокойството, като те ще се завърнат с пълна сила с есенното застудяване, когато по принцип се отключват различни притеснителни психични състояния и при децата.
Особено тежко бе положението при малчуганите, в чиито семейства има проблемни взаимоотношения между родителите, насилие и тормоз в семейството. За тях отсъствието от дома правеше положението донякъде търпимо.
Справяха ли се родителите с този стрес?
Голяма част от родителите бяха изправени пред нелеката задача да се опитат да осигурят финансовата стабилност и психическото благополучие на семейството. Често самите те чувстваха притеснение, умора и напрежение. Въпреки това една част от тях успяха да мобилизират вътрешните си ресурси и да осигурят спокойствие в семейството. Децата усетиха сигурност и подкрепа и се чувстваха в безопасност. Друга част от родителите пък несъзнателно прехвърлиха собствените си страхове върху децата, което допълнително усложни и без това не леката ситуация свързана с изолацията.
Как да им обясним, че коронавирусът е опасен?
Необходимо е да обясним на децата своите собствени притеснения, но по разбираем и достъпен за възрастта им начин. Важно е да разберем какво самото дете вече знае за вируса, какво е чуло, какви са притесненията му, ако има такива. Хубаво е да не натрапваме разговора на по-малките деца, които нямат представа какво се случва. Да обясним простичко.
Не бива да плашим детето използвайки прекалено много подробности и детайли в обясненията си. Можем да въведем някои правила, ако все още не сме го направили – игрите на открито са разрешени при често почистване на ръцете и спазване на дистанция от непознати хора, без прегръдки и целувки дори с най-близките приятелчета, без размяна на храна, напитки и играчки и т.н.
А че трябва да играят от дистанция?
Според специалистите по ранно детско развитие и според детските психолози, когато се притесняваме, че поведението на детето ще излезе извън рамките на това, което самите ние като родители очакваме, е необходимо да се опитаме да контролираме не самото дете, а средата. Т.е. ако възрастните изпитват силна тревожност от това детето да не се зарази, независимо дали говорим за коронавирус или за друго, те би трябвало да избягват местата, където се струпват много хора. Поддържането на контакти с близки роднини и приятели е оптималният вариант, в който родителят да се чувства сравнително спокоен.
От своя страна децата са импулсивни и емоционални и ще търсят активно общуване със своите връстници. Вместо непрекъснато да сме нащрек, по-добре е да изберем място за игра и лятна почивка с по-малко хора.
Липсата на детска градина отразява ли се на комуникативните им способности и социализирането?
Децата имат потребност да общуват с връстници. В детската градина те се учат да създават приятелства, да работят в екип, участват в различни активности. Част от социалните умения, които се създава в забавачката са следването на авторитети, вписването в определени граници, зачитането на правилата, здравословните егоизъм и агресивност, асертивността и др.
Поради създалата се ситуация много от малчуганите няма да посещават детската градина по-дълъг период от време. На голяма част от тях това би се отразило негативно. По-срамежливите деца, децата, които нямат богат речников запас за възрастта си, децата със специални образователни потребности имат особена нужда от това да общуват активно и извън семейната среда.
А при децата с аутизъм?
За децата с разстройства от аутистичния спектър контактът с връстници и учители е от изключително важно значение. При всички случаи тези деца трябва да имат подходящата възможност да придобиват знания и умения и извън семейството, в общуването с другите. Различни клубове, спорт, рисуване и други са подходящ начин детето да обогатява опита си в създалата се ситуация.
Вие споделяте, че често в рамките на една консултация деца биват определяни като аутисти, а родителите – насочвани към това да започнат подготовката на необходимите документи за ТЕЛК. Как да постъпим в такъв случаи?
В кабинета ми често идват притеснени родители, които да искат оценка на детето за потвърждение на диагнозата „аутизъм“. В разговорите ни често се споменава, че са насочени към обследване на детето след еднократна консултация със специалист – логопед, невролог, психолог, педиатър. Причината за това – детето все още не говори или говори по „бебешки“, не отговаря на името си, играе монотонни, повтарящи се игри. На пръв поглед тези маркери могат да се отнесат към симптомите на аутизма, но зад тях може да се крият съвсем други обстоятелства. Така например дете на 4 години, което не говори български, се оказа че общува чрез кратки изречения на английски, знае цветовете, азбуката, цифрите и животните на английски. Причината тук не е аутизъм, а достъп до умни устройства.
Моят съвет към родителите е да потърсят няколко мнения на различни специалисти преди да предприемат процедурата по подготовка на документите за ТЕЛК. И тук не говорим за еднократни срещи, а с активна и продължителна работа с детето и със семейството.
Имате ли наблюдения дали дистанционното обучение се отразява положително или негативно над децата?
Тук отново не можем да говорим за тенденция. Тинейджърите бяха доста по-спокойни по време на дистанционното обучение. По-малките ученици пък за пръв път се сбъскаха с технологиите от гледна точка на образователната им функция. Особено трудно онлайн обучението се оказа за първокласниците. За тях живия, реалния контакт с класа и учителя са от основно значение за създаването на навици за учене.
Основното, което определя дали детето може да се справя с дистанционното обучение е изградената от родителите самостоятелност. Наложи се децата да планират и организират учебните си задачи, така че да се справят навреме. Тези, които не са самостоятелни често разчитаха на своите родители, за да предадат навреме домашните си работи, да не забравят онлайн срещите си и т.н. Това от своя страна създаде много ситуации на напрежение между родители и деца.
