Споделяме без редакция разказът на Ани за случилото й се днес в детската градина и защо трябва да се информирате за децата и диабета:
“Миналата година на 14 ноември, синът ми беше диагностициран с диабет тип едно в коматозно състояние. Случайно или не, това се пада и Световен ден на диабета и се чества всяка година от 1991 г. насам под егидата на Световната здравна организация. През 2006 г. с резолюция 61/225 на ООН той става ден, официално наблюдаван и от ООН. Ще използвам днешна незначителна случка да разкажа малко за това заболяване и животът на родител, който има дете с диабет.
Днес медицинските сестри ми напомниха, че детската градина не е лечебно заведение и трябва да крия детето си от другите деца, когато му поставям инсулин, за да не се “травмират”, защото имало и чувствителни родители. Да кажеш на диабетик да не си слага инсулин на публично място, е еквивалентно да кажеш на човек с нарушено зрение да не си носи очилата, или на човек с нарушени двигателни функции да не си носи патериците или да не използва количка. Доскоро да си диабетик се е смятало за нещо позорно. Пациентите са криели диагнозата си за да не ги помислят за наркомани. Не искам някой ден детето ми да припадне от хипогликемия и да бъде помислен за наркоман и да не му се окаже животоспасяваща първа помощ и да го намеря в моргата. Ще напомня на всички родители, че вбъдеще вашите деца, приятелите на моето дете ще бъдат първите, които ще му окажат първа помощ. Всяка забележка и препоръка към прикритие е дискриминативна, обидна и изключително неприятна. Със сълзи на очи пожелавам на всички НИКОГА да не виждат детето си така както аз съм виждала своето.
Диабет тип 1 е автоимунно състояние, при което имунната система атакува бетаклетките на панкреаса, отговорни за произвеждането на инсулин, т.е. спира подаването на естествен инсулин в тялото. Наблюдава се ексклузивно при деца и юноши, затова често е наричан детски диабет. Досега не е открита причина за появата му, но е факт, че е състояние познато откакто свят светува. Има отключващи фактори като вирусни заболявания и стрес. Диабет тип 1 няма нищо общо със захарен диабет тип 2, от който страдат 95% от диабетиците, което води до множество обърквания.
Инсулинът позволява на захарта (глюкозата, получена от въглехидратите), да достигне до клетките на организма и да им осигури енергия за да живеят и работят.
Когато в тялото няма инсулин, захарта (глюкозата) се натрупва без да се усвои. Тялото не се храни, въпреки че човекът яде, дори умира от глад,. Излиза чрез урината и потта, човек мирише на развалени плодове, боклук, мръсотия.
Поради неусвояването на глюкозата се образуват кетони повече от нормалните. Те са продукти от метаболизма на мастни киселини и се синтезират от ацетил СоА в чернодробните клетки и са вид гориво за миоцитите, мозъка, вътрешните органи при екстремни условия за тялото: глад, изтощение, дехидратация и силно физическо натоварване. Ацетонът е най-силната клетъчна отрова. Леко надвишаване на нормата провокира появата на патологични симптоми на дихателните пътища, сърцето, храносмилателната система или нервната система. Този процес на отравяне не спира без външно подаване на инсулин който да захрани клетките или до настъпване на смъртта.
Симптомите при диабет тип 1:
· Силна жажда – изпиват повече от 2 – 3 литра вода на ден
· Често уриниране – обилно.
· Нощно напикаване
· Отслабване на тегло
· Прекомерен апетит
· Умора
· Нервност
· Раздразнителност
· Възможна появата на много кариеси по детските зъби, въпреки добрата хигиена ( това се дължи на повишеното съдържание на глюкоза в слюнката)
· Уроинфекции
· Бледа кожа, воднист поглед.
· Сънливост – децата започват да спят следобед, да спят до късно сутрин, да искат да спят постоянно.
· Болки в краката, изтръпване.
При повече от 2-3 симптома, е желателно да обърнете внимание.
Както може да се досетите, всички тези симптоми бяха замаскирани при моето дете, което беше едва на 2 години. Няколко лекаря от различни болници дадоха грешни диагнози, което доведе до неглежиране на симптомите и докарването на шоково състояние – студени ръце, крака, неадекватност объркване, невъзможност да стои прав, повръщане. Тогава хвърлих детето в колата и го закарах в болница Токуда, където разбрах че е със животозастрашаващо състояние диабетна кетоацитоза и дори нямат време да го транспортират до педиатрията (10 минути с кола). Въпреки ковид забраните, липсата на интензивно отделение и всички други неприятности, лекарите направиха всичко по силите си и спасиха живота на сина ми. Детето се събуди на третия ден след започването на инсулиново лечение. Няма да пиша за това, защото все още се разтройвам като си спомня. Прилагам снимка, от момента, в който лекарите ми казаха, че детето ще живее.
Оттук нататък лечението на сина ми представлява строго въглехидратно броене (измерване на храната с кантар) и поставяне на инсулин, чрез инсулинова спринцовка поне 5 пъти дневно. Понякога и повече.
Инсулинът обаче е нож с две остриета. Както е единственият вариант синът ми да живее, също така може да го убие в рамките на 20 минути. При наличие на повече инсулин от изядените въглехидрати или физическа активност, при която има разход на глюкоза от мускулите, може да настъпи хипогликемия. Това е спешно медицинско състояние, при което кръвната захар пада под 4ммол (70 дл/мл) и изисква незабавен прием на бързи въглехидрати, захар, глюкоза. Накратко – даваш му да яде мек плод (лесен за преглъщане), захар, мед, сок.
Симптоми на хипогликемията:
Външни:
Потене и усещане за „топли вълни“
Треперене на тялото
Мускулна слабост
Отпадналост, умора и глад
Силно сърцебиене, тахикардия
Затруднения при дишане и говор
Разширени зеници, двойно виждане
Дискомфорт, гадене и повръщане
Главоболие,
Залитане
Вътрешните симптоми са:
Стесняване на ацините
Почерняване на панкреасa
В случай, че не се приеме храна, нивото на кръвната захар продължава да спада. При стойности около 50 mg/dl мозъкът престава да се храни, след което симптомите рефлектират върху поведението:
Емоционална нестабилност: превъзбуденост, нервност, тревожност и др.
Сънливост, умора
Припадък, кома, смърт
