Автор: Мая Цанева

Мая Цанева е журналист, специалист по публични комуникации на свободна практика. Активист, позната като една от „майките“ на детските площадки в София. Съосновател на Сдружение „Безопасни детски площадки“. Професионално пише за образование, родителство, иновации и предприемачество. Нейни публикации в социалните медии, в различни издания са поставяли наболели проблеми по отношение на децата, образованието и градската среда в центъра на вниманието на общественото внимание. Автор в сп. „Икономика“ „Жената днес“, „Мама Нинджа“, „Майко мила“ и др.

И така, 1,2,3 и хайде дойде и 4-ти клас! Още в края на миналата година учителката каза на децата, че ще им бъде трудно от септември, защото ще учат за НВО и „вече са големи“. А касиерът на класа умолително погледна към нас, другите родители, още някой да му помага при организацията на дейността на класа, защото „става страшно“.

Ето страшното, което отсега измъчва и деца, и родители.

Готови или не?

Четвърти клас е за много деца е повратен по много причини: следва 5-ти клас с промяна в режима на обучение, без занималня, с повече самостоятелност. Много е удобно, признавам, някой друг да организира следобеда на учениците, да наглежда домашните им. Но идва „време разделно“ и те,и ние, ще поемем нещата в свои ръце в 5-ти клас. За мен например все още е предизвикателство да си представя как разсеяният ми син ще запомни и напише всичките си домашни сам, макар че аз нямам спомен някой да ми е помагал дори и в първи клас. И така, в 4-ти клас ще се учим на самостоятелност, за да не се окажем година по-късно в невъзможност да си свърши сам работата.

Но, ако в училище по малко им дават да носят отговорности, ще е добре за всички ни. Иначе предполагам, че ще чува отдалече как учим по история или решаваме задачи преди или след вечеря.

А сега накъде?

Малко са училищата с постоянно високо ниво на обучение от 1-ви до 7-ми клас, камо ли на преподаватели, така че след 4-ти клас пилците рязко се разбягват в търсене на по-добри перспективи за подготовка за следващото изпитание: кандидатстване за гимназия. Затова много семейства, включително ние, подготвяме детето си, че това е последната му година в кварталното училище и също като много други, разпитваме, оглеждаме другите възможности. Това, разбира се, е стрес за хлапетата, за някои – облекчение, но като цяло създава напрежение, и вероятно влияе и на мотивацията на учителите.

Големият скок

От близките ми семейства се броят на пръстите ми тези, които нямат амбиции за детето си още от 5-ти клас то да влезе в гимназия или училище с високи резултати на НВО в 7-ми клас или в 12-и. Затова почти всички са на курсове по математика, английски и т.н. Доверието, че това, което се учи стандартно, е достатъчно, за да успеят децата на олимпиади, състезания и т.н., е толкова ниско, че ги презапасяваме със знания …и стрес.

Децата, които ще влязат в Математическа гимназия от следващата година или в друго училище с този ранг, са малко. Вероятно, казвам го напълно осъзнато, моят син няма да е сред тях, не защото не знае достатъчно, а защото може да не е готов да влезе сред акулите, както хлапетата описват училището там. Легендите са за много домашни, малко игра и спорт навън и строги учители – или поне това си говорят децата при нас. А той иска от всичко. А аз – да знае повече от математика.

Но като цяло искаме да го насърчим да мисли и развива логическо мислене, тъй като има потенциал в техническите науки, а това няма как да се случи в стандартното образование. Затова, горкият, всеки ден през ваканцията решава задачи от курса по състезателна математика за СМГ. А ние плащаме сериозни суми за курсове. Просто няма друг начин.

Стрес от 4-та степен

Тук стигаме до най-голямото предизвикателство: как от „колко е трудно в 4-ти клас“ да стигнем до „ще се справим заедно, въпреки…“.

Нагласата, че и тези четвъртокласници ще бъдат обект на промени в програмата в движение, че НВО мери проблемите на системата, а не постиженията на учениците, че никой не се чувства уверен в своите умения и знания, води до ненужно притеснение и стрес. От т.нар. „малки матури“ зависи малко, а тежестта пада върху допълнителните усилия в (не)формалното образование с цел да се надскочи масовото ниво.

Както била казала преподавателка в курс за СМГ за прием след 4-ти клас, през април, когато хлапетата и родителите им били изтощени от материал за 8-10 –ти клас в нормалното училище: „досега беше игра, сега започва трудното“. В този момент, който съвпаднал с новинарски поводи за безпокойство за психичното здраве на децата, една от майките решила, че приемът в най-титулованата гимназия не е непременно целта, която гонят. Защото здравето е по-важно и има и 7-ми клас. По същото време още две мои приятелки ревизираха своите амбиции по същите причини.

Любознанието е короната на 4-ти клас

И последно – началното обучение поставя основите и е важно да се замерят постиженията на ученици и учители. Но те предизвикват повече спорове и драматични изказвания, отколкото институционални стъпки за положителна промяна за всички. Но има нещо, което е по-меродавно: да се разбере дали децата вече са заразени с „любознание“. Пожелавам си/ви го. И да се заредим с търпение и силни нерви от 4-та степен.

Зад екипа на Детските градини стоят няколко много вдъхновени хора, които искат да направят деня ви по-информиран, по-весел, по-добър. -Контакт: info@detskitegradini.com