Имам почти 7-годишно, почти 5-годишно и 3-годишно. Най-големият няма няколко зъба отпред, а най-малкият вече е обучен да ползва гърнето правилно. 5-годишното пък си мисли, че кучето е плюшена играчка и само се бори с него, а то квичи и бяга… През януари си мислех, че най-трудното в момента би било да живееш с три деца и един мъж.
Въпреки че за първи път дойде феята на зъбите, за първи път махнахме памперса, за първи път видях как се ражда приятелство. Но имаше и много други първи неща, които ме очакваха..
Но тогава се случи 2020 г. Ако до тогава не бяхме използвали толкова често думата „безпрецедентен“, то 2020 г. би била именно такава. Но разбирам защо се използваше отново и отново (и отново) тази година. Никога не бяхме правили това преди. Никога не бяхме раждали по време на пандемия или поне не освен може би нашите пра-пра баби. Никога не бяхме работили през пандемия.
А майчинството попринцип може да е изолирано, но никога не сме били толкова отделени един от друг и то не по желание, както през 2020 г. Трябваше да измислим много неща сами по време на карантината, защото това е родителството. Как да ги обучаваме от вкъщи, как да ги забавляваме, как да заместим приятелите им, учителите им.
Няма много истории за „пандемия-карантина-маска-виртуално училище“, които родителите да си разказват. До сег! Разбрахме го, научихме много, адаптирахме се и изживяхме много първи неща по пътя до днес.
Разбрахме как се празнува карантинен рожден ден (Първият ми до сега!)
Първият Великден без семейна сбирка. Първата наистина Тиха, тиха нощ (Бъдни вечер).
Ако не друго, 2020 г. ни научи точно на това. Как да изпитваме радост, дори в пандемия. Как да търсим и ровим за нашето щастие, дори сред хаоса и предизвикателствата. Как да се справим и да вървим напред – дори когато нещата се чувстват странни или различни. Тъжно или непреодолимо. Защото сме заедно. Тези първи неща ни научиха, че (макар че със сигурност нямахме нужда от доказателства) можем да направим това. Ние сме добри родители. Ние знаем какво правим, дори когато наистина не знаем какво правим. Защото обичаме децата си и чрез това и намираме правилните стъпки.
