Майчинството е да даваш, да даряваш любов, усмивки, грижи. Макар да обичам да се раздавам за семейството си, научих, че просто не мога да направя всичко, което се изисква от мен особено ако не намеря начин да си взема глътка въздух и да имам едни спокойни 30 минути без да пера, без да простирам, без да готвя или чистя. Още в първия месец с бебе вкъщи разбрах, че трябва да се откажа от ритуалите ми за красота, за спокойствие, които си бях изградила през годините, изведнъж те бяха недостъпни.
Да гледаш филм по телевизията или просто да си скролваш във Фейсбук. Да пренареждам гардероба, когато ми скимне. Без обичайните ми бягства или почивки, които ми презареждаха батериите. Сега дори до тоалетната ходя със залепено за карака ми едногодишно, да не говорим за скубането на вежди, то е мираж! Епилация, сешоар, преса, грим… За какво говорим? Трябваше да проявя креативност, когато имах нужда от малко време за себе си. Казвах на мъжа ми, трябва да простра, а след като наистина простирах, сядах пред огледалото и поглеждах огромните подути черни торбички, взимах се в ръце и започвах да се вкарвам във вид.
След 10 минути идвах сякаш нищо не се е случило. Понякога оставям детето да поплаче, не мога да намеря и една секунда просто да седна на дивана и да не мисля за нищо, а чувайки ревящо бебе, събудило се от сън, вместо да затичам, казвам ви честно стоях и я слушах, грохнала от умора. И ден след ден този еднакъв кръговрат сякаш почна да ми писва. Всяка секунда бе разпределена за нещо. Казах си стига.
Ще си взимам 30 минутки за себе си всеки ден. Не ме вълнува дали ще трябва спешно да пера, спешно да готвя или спешно да чистя. Не ме вълнуваше и дали има какво да облече съпругът ми преди работа. Моята психика бе пред разпад, а кое е по-важно? Пауза. На мозъка, на тялото, пауза на стреса, на детето, на мъжа, на кучето. Пауза! И аз съм човек.
30 спасяват брака
30 минути спасяват от нервен срив в бъдеще
30 минути на ден за теб те правят една идея повече човек
30 минути на ден за теб са малко, но не може без тях
