Споделяме нередактиран текста на анонимна майка в една големите майчински групи във Фейсбук. Целта на поста не е да злепостави градината, тъй като не се споменава нито града, нито името, но от майката знаем, че е държавна детска градина.
“Имам 6-годишно дете, което не говори добре и е хиперактивно. Наскоро ми се обадиха от градината с инфаркните думи “Не можем да намерим детето, търсим го от Х време, излязло е от градината и го няма никъде наоколо. Можете ли да дойдете?”. (ПП. Не търпи часовници, тракери и подобни, за съжаление)
Отивам сега да “изяснявам” какво е станало с персонала в градината, но доколкото аз лично съм наясно, детето е било в неизвестност около (да не и повече от) 1 час.
Умишлено съм анонимна и не споменавам градина, докато не изясним всичко с персонала.
Чудя се на хората – как виждаш 6-годишно дете, очевидно САМО, да се шляе по улиците и да пресича 2 големи и натоварени булеварда в голям град и дори не го спираш ей така, да го питаш “Абе, мама къде е? С кого си?”. Не обвинявам, всеки си е забързан в ежедневието явно. Та, възрасни хора падат по улиците и няма кой една ръка да им подаде.
В последствие разбирам, че детето е било в магазини, влизало е да разгледа и е хуквало да бяга. Късмет, че се е спънало и паднало пред обект, където са го взели да го измият и успокоят и от там са се обадили на полицията, на която аз вече бях подала сигнал.
Имаме щастлив край. Детето не е уплашено, дори ме попита защо плача и ме успокояваше”.
