В България живеят 1 099 696 деца на възраст от 0 до 17 години или 17,1 на сто от населението, съобщи Националният статистически институт на интернет страницата си. Общо 56 596 са живородените бебета през 2022 г. – момчетата са 28 923, а момичетата – 27 673.
Домакинствата с деца под 16 години са 630 386 по данни от Преброяване 2021. В 62,3 на сто от тези домакинства има само по едно дете под 16 години.
Вчера от националната статистика съобщиха, че продължава тенденцията на увеличаване на относителния дял на домакинствата без деца под 16-годишна възраст. Към 7 септември 2021 г. 2 235 322 (78 на сто) от домакинствата в страната са без деца под 16 години. За десетгодишния период между последните две преброявания броят на тези домакинства е намалял с 66 943, пише Труд.
Над 80 на сто от домакинствата в областите Видин, Габрово, Монтана и Смолян са без деца под 16 години. Най-малък е делът на тези домакинства в областите Благоевград – 74,5 на сто, Сливен – 75,4 на сто, и Бургас – 75,9 на сто.
Рязко намаляват домакинствата в страната с деца под 16 години, показват данни на НСИ от последното преброяване на населението. Под домакинство се разбира един или няколко човека, които живеят в едно жилище и имат общ бюджет, независимо дали имат или нямат родствени връзки помежду си.
78% от домакинствата в страната са без деца, докато през 1985 г. техният дял е бил само 59,2%. Домакинствата с едно дете имат дал от 13,7%, при 19,4% по време на преброяването от 1985 г. За същия период спадът на домакинствата с повече деца е над два пъти. През 1985 г. домакинствата с две и три деца са имали дял съответно от 18,1% и 2,5%, а при последното преброяване са били съответно 6,9% и 1%.
Промените в броя, размера и структурата на домакинствата се дължи на редица демографски и социално-икономически фактори. Сред тях са броят на населението, раждаемостта и смъртността, броят на браковете и разводите и възрастовата структура на населението. Има и миграционни процеси, предизвикани от редица социално-икономически фактори.
Преди повече от 100 години домакинствата в страната са били многобройни и на едно място са живеели няколко поколения с много деца. В момента ситуацията е различна. От началото на ХХ век до днес броят на домакинствата в страната се увеличава 4,3 пъти, а живеещото в тях население – 1,7 пъти. Средният размер на едно домакинство намалява от 5,6 души през 1900 г. на 2,2 души през 2021 г., когато беше последното преброяване.
Пловдив рекордьор по многодетни семейства
Тенденцията показва, че все повече домакинства са без деца. Общо 204 669 са домакинствата в Пловдив и региона, в които няма наследници. В 39,7 хил. има по едно дете, в 20,2 хиляди има две деца. Едва 2750 са домакинствата с три деца, с четири деца – 662, с пет деца 263, а с шест и повече – 166.
По параграф семейства с шест и повече деца Пловдив е първенец в страната, заедно със Силистра.
Смъртност по време на раждане – все по-голям проблем
През 2022 г. в страната са регистрирани 56 917 родени деца, като от тях 56 596 (99.4%) са живородени. В сравнение с предходната година броят на живородените намалява с 2082 деца, или с 3.5%.
Броят на живородените момчета (28 923) е с 1 250 по-голям от този на живородените момичета (27 673), или на 1 000 живородени момчета се падат 957 момичета. В градовете и селата живородени са съответно 41 986 и 14 610 деца, а коефициентът на
раждаемост е 8.8‰ в градовете и 8.5‰ в селата. В регионален аспект най-висока е раждаемостта в областите Сливен – 12.2‰, София (столица) – 10.0‰, и Пловдив – 9.7‰. В двадесет области раждаемостта е по-ниска от средната за страната, като най-ниски стойности се наблюдават в областите Смолян – 5.1‰, Видин – 6.8‰, и Перник – 6.9‰.
